Васил Катинчаров: Аз съм сериен убиец

Как започна всичко? Когато на един приятел му донесоха беемхикс от чужбина. Така дойде и желанието да убивам - първите жертви бяха майка му и баща му. А влязох сериозно в бранша, когато излязох от казармата.
И защо така? (въздиша с отвращение) Там видях персонажи, които не заслужават да живеят.

Как си избираш жертвите? По веждите - тези, оскубаните. Такива хора веднага ми стават потенциални клиенти.
Оръжието? Нали сте гледали Калигула? Така. Завързвам им пишките, после ги наливам с вино и накрая им пробивам дупка в стомаха. Жестоко е, но ефикасно, а донякъде и хуманно.

Не те ли мъчи съвестта? Мъчи ме, но ям много босилек, който облекчава. Факт.
Вярваш ли в Бог? (малко несигурно) По-скоро искам. Дори съм кръстен.

Как така тогава? Когато съм на работа, си взимам пет минути почивка от християнството.
Какво оставяш на местопрестъплението? Снимка на агне, пълнено с кюфтета.

А връщаш ли се? Връщам се, връщам се - точно като по филмите. Дори се закачам с полицаите: „Митко ли, бе? Да, познавах го - добро момче беше...".
Какво си взимаш за спомен? Най-често мустаци. Лепя ги на стената. Стената на успеха.

Сам ли си переш дрехите, или ги носиш на химическо? Не пера - горя ги, за да не ме хванат. Аз обикновено ходя само по шлифер.
А ваш`те знаят ли? Не, щото ще ям шамари от майка ми.

Защо още не са те хванали? Имам пакт със сатаната до 2012-а.
Каква музика слушаш, докато работиш? Българската група Примитив Ейнджъл Господен. От Сандански са и са много мотивиращи.

Ти самият как би умрял? В женска компания като Иван Вазов.
На кого друг искаш да приличаш? На Ханибъл Лектър.

Вие май все по него си падате... Ми да - ще си седя кротко вкъщи и ще си правя тапицерия за колата от човешки кожи.
Кого би поканил на вечеря? Докато още сме на тема Ханибал - бих поканил Ленин. Мозъкът му тежал повече от три кила, ще има и за гости.

Кой е любимият ти сериал? Изгубената стая (The Lost Room).
Как си почиваш? Като обикалям магазините да избирам вино за следващата жертва.

Къде се събирате с колегите? Най-често по стадионите - на софийските дербита е пълно с нас.
Страх ли те е от тъмното? (оглежда се) Па страшно си е - може да има някой друг с каса вино под мишница, не знаеш кво те чака.

Нещо да кажеш в своя защита? Има един надпис срещу Военния клуб, „Пръжте се естествено" (буквално). Това и правя.
Ще се предадеш ли някога? Не. Имам твърде много коварни планове и доста хора за наказване. Да ме чака ефрейтор Бабачев от Търговище. Едно време ме караше да правя патешко ходене с подскоци.

Какво мислиш за смъртното наказание? Напълно задължително е. Чуйте само как звучи това: „Днес на стадион Васил Левски ще бъдат разстреляни 250 човека. Купете си билетчета по 3 лева!".
Кого би убил за пари? Има един трогателно бездарен немски режисьор - Уве Бол.

А за без пари? Тоя, дето през 2007-а ми открадна фаровете на колата. Изкърти ги с щанга. Ще му изкъртя зъбите.
Нещо за довиждане? Оглеждайте се за един кльощав тип с шлифер и каса вино под мишница - скоро и във вашия парк след полунощ.

Фотография Васил Танев