Венета Нейнска

Венета Нейнска е от онези хора, които са посветили целия си живот на кауза, която им се отплаща по най-чудесния начин - като среща разбиране и подкрепа от хората около нея и тези, към които е насочена. Свири на пиано от съвсем малка, завършила е Национално музикално училище "Любомир Пипков", получава бакалавърска степен в Южнокалифорнийския университет в класа на световно известния пианист Джон Пери, а магистратурата й е в лондонското училище за музика и театър Гилдхол. От пет години е основен двигател на Modo и се впуска в проектите на организацията със същата страст, с която свири на пиано, а тази година благодарение на нея и още няколко ентусиазирани музиканти, ще видим и различния фестивал за класическа музика 180º.

Мислех си да стана пианист.
И станах музикант.

Заобиколена съм от хора, които обичат живота, любовта, слънцето, усмивките, животните, децата и музиката.
Добрият екип е важен, защото само с него може да се върви напред.

Вкъщи ме смятат за прекалено строга.
Сред приятели минавам за твърде сериозна.
По душа съм ужасно срамежлива.

Никога не работя без вдъхновение и цел.
Проблемът ми е, че искам твърде много.
Идеите идват с работата.
Блокирам, когато нямам план.

Грешките са неизбежни.
Компромисите са все по-поносими.

Работата е като човешките взаимоотношения - колкото повече влагаш, толкова повече ти се връща.

От моята научих как да ценя различното.
Съревновавам се с най-добрите.

Скачам в дълбокото, когато се чувствам обичана.
Успехът е възможен, когато се заобиколиш с по-умни от теб хора.

Най обичам да свиря на пиано.

Забелязала съм, че живея в изолирана среда и нямам реална представа за българското общество.
Никога не знам дали ще завърша книгите, които започвам да чета.

Надявам се синът ми да стане какъвто си пожелае. Бих се радвала да се занимава с изкуство, но моята задача е да му дам условия и възможности да опита всичко и да разбере какъв е пътят му.

Защо концерти на възглавници? За да не са на столове.

Току-що разбрах, че съм бременна. Шегувам се!

Ще ми се аз да съм измислила браунито с малини.
Или поне да бях казала: “Музиката започва там, където свършва словото.”

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова