Веселина Саранова

Веселина поглежда назад към миналото със смелите си и екпресивни картини. Все пак художниците наистина са документалисти на времето си, но най-вече на близките си хора. Малко преди откриването в Gallery 2.0, която е на един хвърлей от родната й къща, успяхме да уловим художничката за разговор. А ти можеш да разгледаш изложбата до 20 декември.

Завръщане към София, завръщане към семейното, към началото, защо беше важно за теб?
Не знам дали е завръщане или спиране по пътя, който съм поела. Безспорно в тази серия от картини има носталгична нотка и представянето им в София е важно за мен. На една пряка от галерията е родната ми къща. Няколко десетилетия точно на това място и в този квартал са се случвали съдбовни събития за фамилията ми. Историята на семейството ми е започнала много преди това и на други места, но за мен това място в София е специално. По-голямата част от картините са инспирирани от атмосферата на старите фамилни снимки и предците ми, изобразени на тях. Какво точно се е случвало, мога само да гадая и да се опитвам сама да навързвам ситуациите от разкази на роднини. Чувствам се сякаш идвам на "мястото на събитието" и водя с мен очевидци, но от други поколения. Това е част от моя диалог не с миналото, а е обръщане към семейните корени, за да преоткрия самата мен.

Кои са цветовете, които биха могли да дадат живот на семейната картина?
Цветовете, мисля, че всеки си ги съчетава и избира според собствения светоглед. Според мен в семейната картината не бива да липсват толерантност, търпение и любов.

Как се подхожда към портрета на най-близките хора?
С много особено чувство. Не знам дали е заради гена или защото познаваш някого много добре, но рисувайки, аз сякаш започвах да изпитвам емоциите на въпросния човек. Има хора, които все още не мога да рисувам - например баща ми, който почина преди почти двадесет години. Преди обожавах да рисувам леля ми, която беше оперна певица и много интересен човек. Сега е тежко болна и посветих изложбата си в Париж през 2015 година на нея. Но откакто се разболя, изпитвам безсилие, когато започна да я рисувам.

Ще оцелее ли живописта за следващите поколения съвременни артисти, как мислиш?
Силно се надявам и разчитам на това. Естествено има течения и моди и ще продължава да ги има, но изобразителните изкуства ще останат. Те са необходими на хората, както изкуството въобще, заради съхраняването на духовността у човека.

Завършен артист в друга културна среда, мнозина мечтаят за това, каква е твоята равносметка към този момент?
Обръщам се с усмивка назад като се сетя колко неразбрана се чувствах в академията поради нежеланието си да работя по тогавашния учебен план, създаден преди двадесет години и какви проблеми имах заради това. Мъчно ми е, че у дома бях чужда и трябваше да отида сама в друга държава, за да имам свободата в работата си. Това което ми помогна да оцелея, основно беше - упоритост, желание за развитие, подкрепа от семейството ми и работа като за световно.
Момент от откриването в Gallery 2.0

Кого очакваш на твоята изложба в събота?
Очаквам да се видя с много и то стари приятели. Както и роднините ми, разбира се.

Текст Белослава Димитрова / Фотрафия Gallery 2.0