Спомняме си Владимир Зомбори като един от най-симпатичните участници в X-Factor преди няколко години. Май тогава и за пръв път го видяхме и чухме - все още студент в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Оттогава обаче изтече много вода зад канала и го гледахме в не една постановка на сцена - Хоровод на любовта в Сфумато, Криминале 2D в Младежкия театър, Крал Лир в Народния театър, Приятелки мои в МГТ Зад канала. Видяхме го и на голям екран, в ролята на Тишо в Миграцията на паламуда. Този сезон можеш да го гледаш в МГТ в Лодка в гората с Луиза Григорова, а догодина чакаме да видим Владимир и в новия филм на Зорница София Воевода. Разбира се, нямаше как да не го потърсим за един приятен разговор в театъра.
Мислех
си да стана пожарникар и космонавт като малък, а после архитект, само че се сблъсках с математиката.
Беше кофти среща и се отказах. (смее се)
И
станах актьор. Спомням си едно представление на Ерик-Еманюел
Шмит - Хотел между тоя и оня свят,
което гледах в Пловдив. Това ми е един от най-ясните моменти, в които се
замислих, че искам да се занимавам с актьорство. Иначе често съм идвал в София
на представления на Теди Москов, като те също са ме побутнали в тази посока.

Вкъщи
ме смятат за добър син.
Сред
приятели минавам за добър приятел.
Нямах
представа какво ме чака в НАТФИЗ. Три месеца преди
септември се срешнах с една актриса в Пловдив - Евелина Николова, за да ми каже
за какво изобщо иде реч. Тя ме запозна с изискванията за кандидатстване в НАТФИЗ,
даде ми различни материали за подготовка и ми беше много забавно да уча.
Подготовката
приемах доста несериозно, дори на изпитите беше така -
усещах, че ще ме приемат. Стана като на шега. Приятелите ми в Пловдив ме питаха
дали са ме приели и аз казвах "да", въпреки, че още не знаех резултатите.
След
като ме приеха обаче, разбрах, че това е серизона
работа, съвсем не е майтап и човек трябва да се посвети.
Откривах
все повече неща за себе си, докато следвах - като
лична дисекция. Нещата ми бяха все по-интересни. Поглеждаш в себе си и виждаш
какво би могло да те зареди за изпълнението ти на сцена. Всеки има собствен път
до дадена роля.
Роля
мечта нямам. Всички персонажи са ми любопитни. Няма и
роля, която не бих приел.
В
спектаклите опитвам да бъда различен. Това е
интересното на професията.

Заобиколен
съм от хора, които ме разбират, слава Богу. Сега съм в
трупата на МГТ Зад канала. Играл съм в Сфумато, Народния театър, част съм и от
трупата на импровизационния театър ШиЗиПро.
Всяко
място, на което съм играл ме свързва с различни
колеги. А всеки уважаващ себе си актьор си краде от по-добрите. Всяка среща с
колеги ме обогатява.
Трябва
винаги да се съгласяваш с другите актьори. При
импровизационния театър ако не се съгласиш и кажеш "не" на
предложението на човека срещу теб, системата блокира и не можеш да продължиш
напред.
Добрият
екип е важен, защото дава добри резултати. Всяка
постановка е плод на екипната работа. Ако изпадна в сложна ситуация на сцената,
първата ми работа е да се хвана за човека до мен, защото знам, че той винаги ще
ме измъкне. За такъв тип рефлективност много ми помогна работата ми с ШиЗиПро.
Хвърляш се в едно море от информация и там единственото, което имаш, е човекът
до теб.
Задачата
на екипа зад сцената е огромна. Екипът в театъра не е
само актьорският колектив. Работата на техническите служби, сценографите,
композиторите, костюмографите и актьорите е съвместна. Тя прави едно
представление добро.
Пример
за добра екипна работа е постановката Лодка в гората. Не бях в екипа от самото
начало, влязох малко по-късно, но видях една прекрасна среща между всички
звена. И съм фен на екипа Свила Величкова - Теди Москов.
Най-голямата
грешка е да се затвориш в себе си, да играеш за себе
си, без да слушаш човека отсреща.
Компромисите
са част от работата с други хора. Важно е да проявяваш
характер и да отстояваш себе си, но не на всяка цена. Тогава и колегите ти те
уважават.

Участието ми в X-Factor беше експеримент - исках да видя докъде стигат уменията ми. Винаги съм обичал да пея, без да обръщам внимание на това нещо.
Най-обичам
да плувам.
Забелязал
съм, че плуването е като летенето.
Сценичната
треска е незбежна. Наскоро си говорих с Мариус
Куркински на тази тема. Той каза, че ако това нещо изчезне, значи нещо не е
съвсем наред. Трябва винаги да си притеснен от хората, които са дошли да те
гледат. Работата ти не е лесна - ти си се качил на тази сцена, защото имаш да
им кажеш нещо. Вълнувам се всеки път преди да изляза на сцена. Имало е случаи,
в които до последно не я усещам, казвам си "ха, този път няма да има
треска" и в момента, в който тръгна към сцената, усещам топката в корема.
Догодина
можеш да ме гледаш във Воевода - новият филм на Зорница София.
Ще ми
се аз да съм измислил киселото мляко.
Или
поне да бях казал: „На най-важните житейски
кръстопътища няма никакви пътни знаци." - Чарли Чаплин.
Още от Нещо ново:
- Време е за освежаване: Как да се обзаведем с мебелите на Kave Home с големи намаления
- eMAG Black Friday 2026: средно по 4,3 продукта в количката за първите 2 часа
- Ikarov: Натурална козметика с 35 години история
- Боксова Академия Боби Бояджиев: Място за любители и шампиони
- CCC представя модните тенденции за есента: актуални обувки и чанти за всеки стил и повод
- От дизайнерски хотел до рууфтоп бар: Открийте света на Kitchen59
- Един все по-голям свят за домашните любимци: Какво предстои в PetMall
- „Заная“ дава две седмици безплатно обучение по математика на ученици от 1. до 7. клас
- The RITZ Specialty Coffee отбелязва своя 18-ти рожден ден с най-голямото италианско парти в България - GRANDE Italian Aperol Party
- Обратно във форма: Новият сезон започва в La Palestra
Коментари