За декември с любов

Декември е един от любимите ми месеци и всяка година го очаквам с нетърпение. Причината не е само в коледните и новогодишни празници, почивните дни, дългото излежаване в топлата постеля, филмовия маратон от коледни филми и ароматът на прясно изпечени (купени) сладкиши…

В този месец има някаква особена  мистериозна и положителна енергия, която феновете на горещите летни дни може би не могат да разберат.

Дойде ли декември, официално приветстваме зимата, която като снежна кралица возеща се на шейната си теглена от бели елени превзема всичко с един запомнящ се финес. Вярно, на моменти доста непредсказуем, но все пак красив.

Това е месецът на романтиката, която започва с разходка в снега, кънки на лед и поне един коледен базар на изкуствата и завършва с весело украсяване на елхата, търсене на място на хилядите лампички съхранявани в кашони, хубава книга, чаша горещ шоколад и уединението в уюта на собствения ни дом заобиколени от любимите хора.

Зимата може да бъде прекрасна и незабравима, дори да не притежаваш вълшебен дрешник, който ще те отведе в Нарния или друга магическа реалност, защото вълшебството се крие във всеки един от нас.

Ако декември беше напитка - щеше да е капучино със сметана, бисквити и захарни пръчици, ако беше дреха- щеше да е изящна, сребриста рокля с дълга, бяла пелерина, ако беше музика- щеше да е омайна и меланхолична.

Някои виждат в него само безкрайни ангажименти, дълги обиколки по магазините за подаръци, изтощителни организации на празнични партита, дразнещ студ и предстоящо качване на килограми. Но тези несгоди могат да се преживеят, ако успеем да се насладим на всичко останало, което определено си струва.

И докато януари и февруари са понякога твърде мрачни и едноцветни, то декември е като безгрижно дете, на моменти хладно и сърдито, но носещо палитра от слънчеви цветове и топлина в душата си, които винаги успяват да стигнат до хората.

Кой е декември?