Златена Анеталз

Златена е освободена, комуникативна и много усмихната. Влече я фотографията, но не снимането на рекламни сесии, например, а фотографията като изкуство. Именно с тази гледна точка се среща в Милано, където благодарение на студентския обмен учи в първия европейски университет за старо изкуство - The Accademia di Belle Arti di Brera. Сега иска да замине отново и да запише магистратура, но казва че със сигурност ще живее в България. У нас й се ще да вижда все по-добре изглеждащи хора, млади лица, които разбират от изкуство, музика, литература. Ето защо това, което научи навън, би приложила тук. Мечтата й е да работи в списания като стилист, но ако може едновременно с това да е фотограф и арт директор - не за друго, а просто за да пресъздаде максимално добре своето усещане за кадъра. Не иска да работи в системата и да е ангажирана от 8 до 5 всеки ден, защото това отнема свободата и възможността да пътуваш, когато пожелаеш.

Тази година си е поставила за цел да излиза извън България поне веднъж месечно, макар и наблизо. Мечтае да отиде в Индия, да измине Camino de Santiago, а също и да отскочи до Австралия. Освен за пътувания, си харчи парите и за фестивали. Кефи я, че по такива места хората са освободени да общуват един с друг. Сега й предстои дипломиране, работата по което можеш да видиш в behance профила й.

Събуждам се винаги с музика.
Не мърдам от вкъщи без айпода си.
Никога не закъснявам за среща с приятели.
Умирам от срам, когато говоря без да мисля.

Все си повтарям, че трябва да съм по-спокойна.
Идеалната вечер е фестивална, в гората.
Обикновено съм в облаците.

Никога не танцувам на чалга, български рап и чалга-техно.
Падам си по рижави мъже.
Вдъхновявам се от - в момента - боклука.

Влизам в огъня заради семейството и най-вече братчето ми.
Дойде ми до гуша от елементарни хора, които заемат високи позиции, глухата ни публика и силиконови презрамки.
Не казвам на никого, че... не казвам на никого.

Под леглото ми има кашон с миришещи картинки, монополи, покемони.
Майка ми често ми казва „Имаш ли за ядене?”, а също и „Кога ще се дипломираш?”.

Искам да остарея като хипи на село - с кучета и градина с всякакви зелении.
Позволявам си всичко, не си поставям граници.
Заспивам на шума на трамвая.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах италианския филм Мед.
Най-големият актьор за мен е Том Круз.
Харесвам режисьори като Кубрик, Тарантино, Линч, Тарковски.
Няма по-глупав филм от всички американски бози, прожектирани в МОЛА!

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика, соул, фънк, джаз.
Никога няма да ми омръзнат Erykah Badu, Lauryn Hill, Incognito и адски много диджеи.
Любимата ми група / изпълнител / композитор е: The Black Keys, Incognito, Brooklyn Funk Esсentials, Yann Tiersen.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на The Black Keys.
В София искам да дойдат Erykah Badu, The Black Keys, Ben Klock.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Холивуд.
Сега чета Нощни улици на лудостта.
Много ми говорят за книги за здравословно хранене.
Най-добре пише Буковски.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото ми дава онова, което не ми дава киното.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Фаетон: Изверги.
Последно гледах Контрабасът от Патрик Зюскинд.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, модата и концептуалното изкуство.
Последната изложба, на която бях, е In Your Face на Марио Тестино в Берлин.
Любимият ми художник е Кандинский. И Егон Шиле.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова