Тези дни особено актуална е темата за общежитията. Едни пишат колко са гнусни, малки и изпочупени. Други се жалват как 4 часа висели на опашка, за да си платят таксите. Трети недоволстват срещу силната музика в „Студентски“, а четвърти важно пишат цели дисертации по казуса. Струва ли си?
Да, струва си!
Живеех 2 години в общежитие в „Студентски град“. Като цяло най-забавните ми години. Разбира се, нямам обективно мнение, защото по закона на късмета, бях настанен още в началото в един от последно построените блокове. Очаквах да е много по-зле, но се оказа, да го наречем..приемливо.
Може би най-лошото в общежитията не са дървениците, които ги има в абсолютно всеки блок, нито шумните съседи. Най-неприятното е административната бюрокрация. За да се запишеш на общежитие в СУ, например, трябва буквално да преминеш през Ада. Листчета, документчета, бланки, разговорчета и всякакъв подобен род бумащина. Трябва да ги събереш, да чакаш на виеща се опашка пред домакинка, и после на още по-виеща се опашка пред каса, за да платиш.
Да, СУ не направи нищо електронно. Там тези неща са мираж.
Най-забавната част беше в края на всеки семестър, когато трябваше чинно да си носиш студентската книжка на домакинката ,за да види, че семестърът ти е заверен. Нищо, че имаше някаква странна електронна система, която би вършила същата работа, ако не работеше с месеци закъснение.
Като изключим това видно загубено време, „Студентски“ си беше готин. Можеш да си намериш ядене по всяко време в денонощието, да отидеш на хубаво заведение, да отидеш на не толкова хубаво заведение, да отидеш в пълна дупка или дори да си останеш вкъщи. Разбира се, трябва да извадиш късмет със съквартиранти- още 2ма в стая, които ако не са психо, значи си ок. Трябва да имаш и огромна доза късмет със съседи, поне три етажа нагоре и надолу. Защото в общежитията стените сякаш са направени от хартия, та дори и телефонните разговори се чуват все едно човекът е до теб.
Най-голяма радост за всички обикновено е липсата на контрол. Никой не те пита кога идваш, защо идваш толкова късно и къде си бил. Любимите американски филми, където целия студентски град е отделен, заграден и с контролиран достъп, в БГ ама грам не е така. Всеки се прибира когато иска, излиза когато иска, кани който иска, внася каквото има, и прави каквото му е кеф.
Затова всички, които обичат свободата, готови са да я платят на цената на мизерията, и не им пука за някой и друг загубен час в месеца- Студентски град е топ мястото за вас!
Aвтор: Костадин Костов
А тук можеш да видиш какво никога не трябва да казваш на баба си
Коментари