Кого
би убил, присмехулнико? Не понасям насилието, но с удоволствие
бих поставил някого на място с присмех.
Чий скелет
криеш в гардероба? О,
имам цяла колекция от разни
кошмари и обсесии. Понякога ме е страх да не блокирам - представям си как излизам
на сцената и не знам защо съм там, както и какво да кажа.
Какво
ще заровиш в гробището за домашни любимци? Преди време зарових каракачанката ми
Варвара. Взех я от морето и я кръстих на родното й място, но името ми дойде и
покрай един любим цитат от Илф и Петров: „Мръсница си ти, Варвара, и кучка при това."
Къде прокарваш
острието на бръснача? Колкото
се може по-близо до нерва.
Как би умрял
във Венеция? Както и във
Варвара (повдига рамене и се усмихва). Какво значение има, нали всички
ще умрем?
Къде
и как се разбиваш с цялото кралско войнство? Всекидневно с останалите в театъра, затова от време
на време ми се ще да остана сам или с малка компания да отида някъде в
планината. Работата ни иска търпение и самообладание, защото всички актьори сме
професионални егоцентрици и е трудно да насочим усилията си в една посока. Не
мога да се сетя кой писател казва, че Третата
световна война е започнала отдавна и това е войната
между индивидите. Както и че никога няма да свърши и е най-унищожителната.
От
кого се криеш в червената трева? От себе си.
Твоят лек
против спокойствие? Професията.
Тя не те оставя на мира и това й е най-хубавото - отпуснеш ли се, с теб е
свършено. На хората им писва да те гледат един и същ, а и ти самият трябва да
търсиш нови провокации, за да ти е интересно.
Как
се справяш с пяната на дните? Не й обръщам внимание.
Какво слагаш в
пилешката супа за душата? Патешка супа. Наскоро Руси Чанев ми цитира
Граучо Маркс, единия от актьорите във филма (преправя гласа си и става
сериозен): „Това са моите принципи и ако не ви харесват, имам и други".
За
кого би надул вечерния тромпет? За Борис Христов, както и за някои роднини и артисти, които
много ценя, но си отидоха или просто се преселиха в друго измерение - майка ми,
Наум Шопов...
Кой е героят
на нашето време? Има
някакви псевдо герои, които са като мръсна пяна.
Какво
пише в записките на психопата? Че „психопат" не е заболяване, а душевно състояние. То е
част от театъра и понякога е болезнено - раздвояваш се, изгубваш се и се
износваш емоционално.
Какво напипва
лявата ръка на мрака? Ключовете
от колата ми в джоба.
Какви
пораснаха синовете на великата мечка? В Щатите пораснаха дотам, че днес им
викат местни американци. Смешно е.
Какво вижда
конникът без глава? Нищо,
но има силно развито шесто чувство.
С
кого е нежна нощта? Със
Скот Фицджералд и с всеки, с когото може да споделиш интимно чувство или
преживяване. А за обстановката (замисля се) - абе това, че е нощ, не е
малко (смее се).
Какво си купи
от панаира на суетата? Колело
на старо и лекарство за контузеното ми коляно.
Дяволът
носи Прада, а ти? Секънд
хенд - редовно намирам чисто
нови фирмени дрехи във вторите употреби.
Къде беше през
1984-та? Играех
в Пернишкия театър, бях само на 28 и всичко беше чудесно. Днес си мисля, че съм
помъдрял и пораснал, но по-скоро май съм оглупял, а и тялото ми вече не ме
слуша, както тогава.
Какво
расте в тайната ти градина? Храсти, дървета и цветя, които отглеждам пред блока.
Инкогнито, естествено. Както казва Леон Даниел - ако всеки се грижи за неговата
си градинка, накрая ще се получи една по-голяма и в пъти по-хубава от кочината,
в която виреем.
Кой изсече
дивите палми? Диваците,
които, ако сами не се спрат, нищо не може да ги откаже.
Какво
ловуваш в норвежката гора? Парчета
на Бийтълс - "Norwegian Wood", "The Fool on
the Hill", "While My Guitar Gently Weeps" и още много.
Някой, с когото
се шляеш? С Руси Чанев често се мотаем около Народния.
Какво
ще правиш в остатъка от деня? Ще репетираме спектакъла Рицар на светия дух от Боян Папазов, поставен от Маргарита Младенова, който
е доста бърз и ловък и затова винаги го извъртаме, преди да излезем на сцена.
След представлението се прибирам вкъщи да почина, но може и да се поровя в интернет.
Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев
Коментари