Кого би убил,
присмехулнико?
Не
знам дали съм успял, но се опитвам да
убия присмехулника в мен, надменността,
ироничното гледане отвисоко като
самодоволен лешояд.
Чий скелет криеш в
гардероба?
Скелети не, но ми се ще
да прибера в гардероба зловредното
притеснение, негативното омаловажаване,
постоянната несигурност, бездействието,
самозаблудите, предразсъдъците,
арогантността, не само своите, а на
всички. Трябва да е голям гардероб, черна
дупка по-скоро. А от нея бих бръкнал да
извадя връзката с действителността,
дедукцията и критичното мислене, което
няма общо с първосигналния хейт.
Какво ще заровиш в
гробището за домашни любимци?
Евентуално
патиците, които събирам. Гумени, дървени,
хартиени, метални, восъчни, ще се получи
скромна могила.
От кого се криеш в
червената трева?
Не можеш да се
скриеш от нищо. Даже от факта, че Скалистите
планини са в България.
Как би умрял във
Венеция?
Нелепо, като герой на Уди
Алън. Или пък ще потъна кротко като
скандал за българското участие на
Биеналето в града.
Къде и как се разбиваш
с цялото кралско войнство?
През
последните седмици в Апартамента,
на домашни партита, в кино и на концерти.
С чай и сокове, Ревю, стейдж дайвинг,
Babyface Clan, Остава.Чакам
концертите на Chinawoman и
Клас, също и албума на новата група на
Том Йорк.
Кой е твоят лек против
спокойствие?
Десет крачки извън
дома, случайно погледнат телевизор,
вглеждане в лицата на хората на спирката
или в трамвая. Трябва да си дебелокож и
безкрайно потънал в себе си, за да не
забележиш постоянната перверзия наоколо.
И трябва да си още по-странен, за да искаш
да си част от проблема, а не част от
решението.
Какво слагаш в пилешката
супа за душата?
Картини на Франсис
Бейкън.
За кого би надул вечерния
тромпет?
За Георги Рупчев, Димитър
Воев, Константин Павлов.
Какво закусват
шампионите?
Мисълта за провал.
Къде прокарваш острието
на бръснача?
Безкрайната относителност
е безполезна. Трябва да има разлика
между справедливо и нечестно, истина и
лъжа, суета и достойнство, черно и бяло,
мъдрост и глупост, но кой може да се
нарече идеален хирург, за да реже
спокойно. Иначе е лесно да се отсъжда,
удобно е да се раздават мнения и присъди,
олеква ти, премахва отговорността от
личните действия, а трябва да има реално
противостоене, а не само думи и реплики,
макар че една „сеч" в стила на Томас
Бернхард или Мишел Уелбек би била
полезна. В България грандиозен процент
хора са недосегаеми свещени крави,
лицемерието е необятно, съвестта липсва,
корективи няма, конформизмът е безсмъртен.
Кой е героят на нашето
време?
Моментният „герой" е буквата
Ц, поне в политически план. Хубаво ще е
да се появят други букви, друга гласност
и други герои, по-благозвучни и смислени.
И в политически, естетически, етически
и в най-банални други планове.
Какви
пораснаха синовете на Великата мечка?
Милионери и министри,
депутати и олигарси, мутри и кифли.
Кой е шеф на фабриката
за Абсолют?
Мълчанието.
Какво
пише в записките на психопата?
Че
дължи много на приятелите си и е благодарен
за срещите и разговорите с тях.
Какво напипва лявата
ръка на мрака?
Лаптоп и си пуска да
гледа филм на Тарковски, Линч или Нури
Билге Джейлан.
Какво чете Кафка на
плажа?
Морето.
С кого е нежна нощта?
С
всичко живо, което не е свършило жизнения
си кръг и не е угаснало.
Какво има на юг от
никъде?
Стената на Pink
Floyd.
Какво си купи от
панаира на суетата?
Самоирония.
Къде беше през
1984-та?
Все още далеч от майка ми.
Какво ще правиш в
остатъка от деня?
Ще пиша, ще гледам
сериали, ще отида в театъра и накрая с
приятел ще нося старо бюро до петия
етаж, защото асансьорът е прекалено
малък, за да го побере. И пак ще се надявам
всички млади и талантливи приятели,
познати и непознати да имат сили да
устоят и да останат тук. Или поне да се
връщат. Не само за лятото и за празниците.
Медея
- майка ми от Иван Добчев
и Стефан Иванов
и Презрението по Жан-Люк Годар и Алберто Моравия
с режисьор Крис Шарков и драматургична адаптация от Стефан Иванов
са на сцена в театър Сфумато.
Иначе може да
четеш Стефан всеки ден тук
Фотография Васил Танев
Коментари