Вера Гоцева
Вера Гоцева Вера Гоцева Вера Гоцева

Вера Гоцева

Би отишла и в Антарктида – за да снима, разбира се

Учи философия, после театрознание, влюбена е в танца. Занимава се с писане професионално от пети курс на НАТФИЗ. Науката също я влече – част е от Софийски фестивал на науката от самото му начало и е жури на FameLab. Има подчертан афинитет към стари лентови апарати и два блога – за цифрова и за лентова фотография. Последният е в списъка с яки ломо блогове от цял свят, на австрийците от Lomography

Вера не е по стандартните неща. И това го разбрахме много преди да ни каже, че наскоро е тръгнала да проявява 120-милиметрова лента със смес от вода, нескафе, витамин С и сода за хляб. Между другото, получило се е - излезли са цели три кадъра!

Журналист, фотограф, обожава науката (явно е с афинитет към алхимията, ако съдим от опита за алтернативен проявител)... От доста време връх над всичко при Вера взима искрената й любов към снимането. Но не към какво да е, а към това с Ломо ЛК-А (съкращение от Ленинградское Oптико-Mеханическое Oбъединение). Кани се за изложба от две години, но от работа време все не остава.

Все пак Вера зарязва строенето на капитализма и най-накрая се навива да покаже свои снимки. Образите от Арфа на тревите, щракнати именно с ленинградското антикварно съкровище, може да видиш от 29 ноември до 12 декември във ФотоСинтезис Арт Център (бул. Васил Левски" 57). За тях тя казва, че са свързани с лични преживявания, но и че всеки би могъл да припознае в кадрите собствената си история и да се развълнува. Докато чакаш експозицията, виж света през очите на Вера, запечатан с цифрови и лентови джаджи.

Събуждам се много щастлива без никаква причина. Даже често пляскам с ръце сутрин - малко като луда! Но ако не съм се наспала, съм по-кисела от лимон.
Не мърдам от вкъщи без
обувки (смее се). Аз съм като Имелда Маркос - тя е пословична със своята колекция обувки (1060 чифта - бел. авт.). Но при мен случаят е с кецове.

Най-новото е изложбата Арфа на тревите. Миналата седмица правих принтовете за нея и се наложи тотално да променя концепцията. Амбициозно бях селектирала 30 снимки, но осъзнах, че няма достатъчно място за всички. И с голям размах отрязах десетина.
Добри съвети за процеса по подготвяне на изложбата ми даде Бабак Салари, който през цялото време ми казваше колко е важно как презентираш нещата.

Първият апарат, който пипнах беше едно Certo на баща ми. Преди около две години, когато вече тотално бях във вихъра на страстта си по лентовата фотография, го търсих в апартамента на родителите ми - не го намерих, за съжаление. Но мои приятели ми подариха същото Certo миналата седмица...
Като тийнейджърка започнах
да снимам с Praktica и опитвах много злополучно да правя портрети на моя приятелка в Борисовата. Бяха ужасни! След това поизоставих Praktica-та, снимах със Zenit и така започнаха да се редят всякакви апарати.

vera_785

Подариха ми Lomo Fisheye преди четири години. Адски се забавлявам с това рибешко око, но снимането с подобен обектив е суперлимитирано и бързо може да омръзне. Аз обаче се запалих. Тогава и чух за първи път за т.нар. ломография от двама приятели, които се бяха сблъскали с ломо вълната - тя в Япония, той в Холандия.
Ломографията
като понятие е малко измислено. Идва от Lomography - компанията, която прави т.нар. toy cameras (камери-играчки). Наричат ги така, защото повечето нямат никакви настройки. Може да си го сглобиш и ти. Но Ломо ЛК-А, с което са правени снимките за изложбата, не е камера-играчка, а оригиналното руско апаратче.

Разфокусираното снимане се доближава повече до живописта, отколкото острото снимане, което е като документалистика.
Не всяка размазана снимка
е ломо. Вярвам, че добрите снимки наистина са плод на труд.

Любовта ми към науката е дългогодишна. Идва от баща ми. Той имаше страхотен интерес и чисто детско любопитство към това да си обяснява нещата по научно-логичен начин. Така и ми вдъхна тази любов към науката. Аз поех по пътя на хуманитаристиката, но страстта по точните науки си остана.

Много ми липсва журналистиката в България по принцип, защото я няма. Постоянно хората мрънкат, че са цензурирани или че нивото е ниско, че нещата не се случват по правилния начин, че всичко е обвързано с пари, корпоративни политики и т.н., обаче нищо не променят. Промяната не може да дойде отвън, тя идва от нас. В един момент ти трябва да решиш, че искаш промяна и да започнеш от себе си.
Дойде ми до гуша
хората да не си задават обществени въпроси. Мисля, че е време да се събудят. Липсва ми гражданско мислене в България. Хубавото е, че протестът на Орлов мост например показа, че гражданско общество има. Тогава се видя и медиите какви са. Някои отразяваха по правилния начин, други не го правеха, лъжеха тотално или просто пропуснаха, че това се случва изобщо.
С нетърпение чакам
годишните награди за права на човека Човек на годината на Български хелзинкски комитет. Тези хора наистина променят нещата.

Тази година открих удоволствието от ходенето на планина благодарение на една приятелка.
Много е трудно
да се бориш с мързела си. Когато последния път вървяхме към Черни връх, омрънках света.

Идеалната вечер е тази, в която се смея.
Умирам от срам, когато
си дам сметка, че в някаква ситуация или разговор съм действала егоцентрично.
Искам да остарея като
честен човек.

 

 

ФИЛМИТЕ
Последно
 гледах 007 координати: Скайфол и ми допадна. 
Харесвам режисьори като
 Вернер Херцог с документалните му филми. Обожавам документалистика. В един момент осъзнах, че игралното кино не ми е достатъчно и не успява да ме развълнува така.
Филмът на 2011-а за мен е
 Another Earth. Все още нямам такъв за 2012-а.
Няма по-глупав филм от
 Мила от Марс. Съжалявам. 
Много се смях на
 Касапница на Роман Полански. 
Планирам да видя
 Хобит на Питър Джаксън.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
 хубава музика. Обичам джаз и класика, заобичах и т.нар. инди музика преди три години.
Никога няма да ми омръзнат
 Голдберг вариациите на Бах в изпълнение на Глен Гулд.
В София искам да дойдат
 Джоана Нюсъм и Филип Жаруски.
Всеки път бих ходила
 на концерт на Manu Chao. Тези хора се раздават.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите
 може би е Метеорите на Мишел Турние.
Сега чета
 Creative black and white photography на Бърнърд Сюс. 
Последната книга, на която се разплаках
 беше новелата на Капоти Арфа на тревите.

ТЕАТЪРЪТ
Не ходя на театър 
от няколко години, защото преядох с лоши представления. 
Една от пиесите, които са ме впечатлили
, е Репетиция Хамлет на Енрике Диас - едно гостуващо представление на Варненско лято преди години. 
Обичам текстовете за театър на
 Сара Кейн.
Планирам да гледам
 Хамлет на Явор Гърдев и дано това ме върне към театъра.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни ми бяха
 по-екстремните художници в живописта, но с годините все повече се приближих до класиците. Явно остарявам.
Любимият ми фотограф е
 Ани Лейбовиц - тя е ниво. Но повече ми харесват ранните й неща. 
Последно се влюбих във фотографията на Вивиян Майер.
Последната изложба, на която бях,
 е черно-бяла фотография на Емма Бардизбанян в Пловдив.

 

Изложбата Арфа на тревите е от 29 ноември до 12 декември
във ФотоСинтезис Арт Център на бул.
Васил Левски" 57

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Коментари

Какво друго от Героите

Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

Иска да бъде украсена с много любов, а като малка е мечтала да стане обикновена роза

Предай нататък: Шивачката от домовете

Пъстрите истории на деца без родители, по думите на техния закрилник

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината