Гергана Димитрова

Тихите води са най-дълбоки. Зад сдържаната й фасада и леката, загадъчна усмивка те чака в бойна готовност един от най-смелите джедаи на свободната театрална сцена у нас. Гергана Димитрова ходи неуморно по медиите, за да бистри културните политики и да обяснява що е то свободен театър (и, да, естествено, че има почва у нас). По-интересно е обаче, когато го демонстрира нагледно.

Ако си бил на поне едно от предишните пет издания на ПроТекст, знаеш за какво иде реч. Ако не - приготви се представите ти за театър да бъдат кардинално разклатени. Емблематичният проект на 36 маймуни стартира през 2007-а с идеята да представя съвременна европейска драматургия в необичайни, несценични пространства под формата на пърформанс-четения. Именно така миналата година на бял свят се появи и изигра дузина пъти постановката Праехидно по текст на Здрава Каменова и Гергана Димитрова. Мястото беше галерия, а сцена нямаше, но пък имаше умопомрачаващ видеоарт и мултимедийна среда, създавана в момента на представлението от Phormatik Visual Lab. На нейния фон се случваха парчета кабаре, радиопредаване, сателитни снимки, походът на последния екземпляр от изчезващ вид бозайник (проехидната) и манифестът на реалната фигура от близкото минало Тед Качински - обещаващ професор по математика, заменил науката с еко-тероризъм и останал в историята като Юнабомбър. Съвсем заслужено, Праехидно донесе на Гергана ИКАР в най-сериозната категория - за режисура, плюс наградата за драматургичен текст.

Сред другите й режисьорски проекти са Грешният човек, което всъщност е втората стая от Четири стаи в Театър София (по идея на Александър Рокуел), Време да обичаш, време да умреш от Фриц Катер и Истории на обикновената лудост от Петр Зеленка (и двете във варненския театър). Последната й постановка - Наречен Господин от Филип Льоле, може да видиш в рамките на ПроТекст 6: Ново начало на 22, 23 и 24 март в САМСИ. Тя също звучи изключително интригуващо - в центъра на събитията е млад мъж, който протестира срещу системата като си гледа лама в мазето. Един ден обаче Грийнпийс му я отнемат...

gergana_dimitrova_639

За мен театърът е едно от най-интересните изкуства в момента, заради бурните си трансформации през последните години. Това трудно се усеща, ако човек ходи само в държавните театри и не гледа независими продукции. Не говоря дори само за България.
Най-интересните неща се създават по принцип извън големите институции и после, поизгладени и напудрени, се въвеждат там като мейнстрийм.
Аз го предпочитам суров и жив.

Събуждам се с усмивка, ако е слънчево или до мен е любимият човек.
Вкъщи не мога без три бири в хладилника за всеки случай.
Навън се движа с колело или джип в зависимост от целта или атмосферните условия.
Обичам да ходя по пусти плажове, в гората, по уютни барове с хубава музика, на кино, на разходка.

Умирам от срам, когато нараня някого без причина или проваля нещо хубаво.
Все си повтарям, че трябва да се науча да си почивам редовно.
Наскоро открих новото си жилище и уюта, който създават малките неща в живота.

Не ме е страх от риска, който има цел.
Интересно ми е всичко, стига да имам време да го огледам добре.
Последно бях искрено щастлива ей сега.

Идеалната вечер е онази, която свършва по изгрев без махмурлук, с добро настроение и нови идеи.
Обикновено съм в движение.
Беше велико, когато летях за първи път.

Влизам в огъня заради свободата на експеримента.
Влияя се от мнението на малко хора и рядко.
В работата си се опитвам да изпитвам удоволствие и да доставям удовлетворение.
Не мога да повярвам, че съм оцеляла досега, въпреки че се занимавам със свободен театър.

Блокирам, когато усетя, че нещата се въртят в затворен кръг.
С удоволствие бих взривила повечето институционални сгради в България в работно време.
Скачам на бой, ако някой ми каже, че свободният театър не трябва да се поддържа от държавата. През последните години се опитвам да наблюдавам внимателно българската свободна изпълнителска сцена и мисля, че въпреки непосилните условия, тя се развива доста динамично и обещаващо. Става ми все по-интересна и изненадваща.

Много се надявам тя да срещне подкрепа и най-сетне да има свой дом - тоест репетиционни и сцени, на които да се представят изследователски, независими продукции, а не комерсиални спектакли с актьори от сериалите. Това би помогнало много на младите артисти да развият своя потенциал, а и на театъра ни като цяло - да изгради своето съвременно лице.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Дама, поп, асо, шпионин сама в Дома на киното. Беше прекрасно изживяване. И Хавър. За съжаление нямам много време за кино напоследък.
Харесвам режисьори, които успяват да излязат извън очакванията на зрителите - както като идея и сюжет, така и като средства - но въпреки това не прекъсват диалога с публиката.
Любимите ми актьори са онези със силно присъствие и нетърпимост към клишета.
Искам да си направя киновечер с филмите на Михаел Ханеке, както и някои по-стари, които отдавна пак ми се гледат.
Много съм любопитна да видя Цветанка на Юлиян Табаков.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам: сутринта радио, а после си пускам някоя от моите си музики.
Обичам Том Уейтс, Ник Кейв, Johnny Cash, Дейвид Боуи, Дейвид Бърн, Iggy Pop, Kraftwerk, Dresden Dolls, разни пънкарии, Meredith Monk. От по-съвременните - някои песни на Chinawoman.
Харесва ми да ходя на концерти на Карандила, Ambient Anarchist, Kottarashky, Таралежков, Попара. А последният концерт, на който ходих, беше на Лоши петли и беше много приятен. Пак ще отида.
Най-добрият концерт, на който съм билa, е този на Kraftwerk и Iggy Pop. А, имаше и един страхотен концерт на dEUS в Дрезден преди години.
В София искам да дойде Ник Кейв. Би било прекрасно най-после да го чуя на живо. Аз съм си направила цяла програма от концерти на любимите ми пенсионери - тоест онези, които не искам да изпусна. Тайно се надявам и на Том Уейтс и Jane's Addiction - някога някъде.

КНИГИТЕ
Четенето е едно от най-приятните неща на света. Макар да изглежда асоциално занимание, читателите на една книга всъщност са реална общност и, когато се срещнат, изграждат директен контакт един с друг. В този смисъл книгите са като short cut към другия.
Най-любима книга нямам. Имам обаче много любими. Една от тях е Бърни кълвача на Том Робинс, както и повечето неща на Гогол. Харесвам и Пелевин, Хармс, Ерофеев, Джон Фаулз, Уилям Уортън.
В момента чета 1Q84 на Мураками и Пътуване с лек багаж на Туве Янсон.
Следващата ще е Корпус деликти на Юли Це.
Най-добре пишат много хора, слава Богу! Затова ще продължавам да чета и да откривам нови автори и книги.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Улица към плажа с режисьор Петко Стоянов. Това е първата пиеса от проекта на 36 маймуни ПроТекст 6: Ново Начало
- пърформанс-четения на нова немска драматургия в несценични пространства.
Обичам текстовете за театър, които говорят за наистина важни неща, които не са самодоволни и брилянтно написани, а имат нужда от диалог с екипа, който ги работи. Обичам текстът да е изходна точка за общуване между творците.
Харесвам актьори, които ме провокират творчески, които се отнасят с уважение към работата и я обичат. Така и аз мога да ги обичам, докато работя с тях.
Не бих си купила билет за спектакъл, който предварително бих могла да си представя.