Мартина Панайотова
Мартина Панайотова Мартина Панайотова Мартина Панайотова

Мартина Панайотова

Събужда се с хиляди гласчета едновремнно и обикновено ще я откриеш в Заешката дупка

Разностранна, разнолика, направо шизо личност, ако търсиш да й уловиш заниманията. Отдава няколко години от живота си на работа като журналист на културните теми. Тя все още избира да е наш автор, за което много се радваме. Признава, че е огромен консуматор на изкуство - ходи на изложби, по концерти, чете стръвно книги, ще видиш черната й коса и червено червило на качествените събития, организирани в София. А често е намесена като PR в тях.

Преди известно време се открива със стара приятелка - Мери Адам и се ражда Femme Fatale Project. Без да се заявяват като артисти, те интуитивно се занимават с изкуствата, които обичат - фотография, мултимедия, видео инсталации и музика. Мартина гори във всяко нещо, което прави и не го нарича точно работа.Твърдо заявява, че не е работохолик, но работи непрестанно, понякога прекомерно, но за себе си, което я радва изключително много. Държи на свободата си и пътуването. Влюбена е в Берлин, но уточнява, че всяко място по света притежава своя собствена, специфична енергия, която неминуемо обогатява живота и го прави по-пълноценен. Следи я, струва си.

martina image

Събуждам се с хиляди гласчета, които започват едновремено да ми говорят за това какво трябва да се свърши днес, какво ново предстои, какво ще е времето, каква е ролята на огромните каменни глави на Великденския остров и защо точно 42. Често уикенда се будя от божествените арии, които прозивежда бормашина, съществуваща някъде там горе, в абстрактните селения на блоковото пространство - обикновено се случва около 7-8 сутринта в неделя. Традициите са велико нещо. Независимо от репертоара обаче (както вътрешния, така и външния) гледам да се будя с благодарност - това е наистина важен фактор, който може да промени много неща.
Не мърдам от вкъщи без
телефон, тефтер, зарядно, слушалки и нещо за обличане - студът за мен е изключително неприятно, досадно и излишно нещо, което спокойно може да изчезне от иначе доста очарователната ни и интересна реалност.
Никога не закъснявам за
… тук ще замълча след многоточието.

Умирам от срам, когато някой ми каже "Здрасти!" и аз не мога да направя конкретна асоциация откъде го познавам. Ужасно е, все едно ти липсва вътрешно ухо или някой друг орган на равновесие и ориентация, но е за база данни. Предполагам, че изглеждам адски нелепо или като надувка. Не е така - просто наистина е недъг и моля ви, горещо се извинявам и не го приемайте лично!
Все си повтарям, че
не съм много наред, ама ще се оправя.
Идеалната вечер
се мери с идеалното присъствие.

martina image

Обикновено съм в Заешката дупка, но често може да ме откриете да се шматкам из Невърленд, различни исторически епохи или сред разни интересни старинни сгради.
Никога не танцувам на
бурета и бъчви.
Падам си по хора, събития, места и състояния.

Беше велико, когато скочих с бънджи от Витиня, когато изведнъж се озовах в нюйоркското метро, след като слязох от рейса от Бостън, когато за пръв път гледах Massive Attack на живо, когато на един гръцки плаж, по време на Персеидите, падаща звезда се взриви над главите ни, а и всеки път когато ме целунат устни, които много харесвам.
Влизам в огъня заради
приятелите ми, близките ми и малкия ми племенник.
Дойде ми до гуша от
тесногръдие, хомофобия и глупост. За студа споменах ли?

martina image

Много неща не казвам, а понякога казвам прекомерно. Още работя над баланса.
Под леглото ми има
феи, чудовища, спомени и всякакви космически заявки.
Страшно се изложих, когато
... *виж въпроса „Умирам от срам, когато“. Запознавала съм се с хора по 2-3 пъти. Понякога за един ден. 

Когато се ядосам, което за жалост се случва все още по-често, отколкото ми се иска, майка ми винаги казва "Какво значение би имала тази ситуация за теб утре, след седмица и след година?". Майка ми е много мъдра жена, жалко че мъдростта се предава през поколение.
Искам да остарея като
човек, който има какво да разкаже.
Скачам на бой, когато
не става с думи, не става с още думи и не става с последно предупреждение.

Убивам за един безметежен ден, за свободата си, може би и за сирене ще убия, ако са ме зарязали на самотен остров с някакво си безполезно пиратско съкровище.
Не си позволявам да
съм груба и да обиждам хората.
Заспивам на
отворена книга или на филм пред компютъра. И на дръм-енд-бейс във фестивалния кемп, и на твърда земя мога да заспясамо отдолу да няма грахови зърна, че става страшно.

martina image

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
B-Movie: Lust & Sound in West-Berlin 1979-1989
Най-големият актьор за мен е
Мерил Стрийп, Антъни Хопкинс, Ал Пачино - все големци.
Харесвам режисьори като
Стелни Кубрик, Тим Бъртън, Тери Гилиъм (Тери е велик!), малко Аронофски, малко Херцог - усещате накъде бия. Иначе, не пропускам нищо от Уди Алън и Уес Андерсън. И на Триер нищо не пропускам, въпреки че ме дразни и всеки път се заричам "Край!", но продължавам - като гадничка зависимост е той или като дисфункционално гадже.
Много са глупавите филми
, но и те могат да спомогнат за доброто преживяване, ако се поставени в контекста на една тематична Lame movie night, примерно.
Много се смях на
What we do in the shadows и на IT Crowd (ако броим сериали).
Планирам да видя
новата порция Киномания.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
всякакви вариации на уейв, постпънк и изобщо обожавам звука на 70-те и 80-те. Обичам трипхоп, скандинавската сцена, синт, алтърнатив, гръндж... Трудно ми е да се побера в няколко изречения, музикално джънки съм.
Никога няма да ми омръзнат
Dead Can Dance и Massive Attack.
Най-добрият концерт, на които бях този месец, е този на
на The Cure в Будапеща. На другия ден видях Азам Али в София. Бяха супер 24 часа!
В София искам да дойдат
Dead Can Dance и Джак Уайт, ама знам, че по-скоро няма. На Иги Поп още му се сърдя. Иначе, много искам да гледам музиканти, които вече се намират в един по-добър свят, в който не съществуват минусови температури, но пък да съм му мислила като съм си избирала набора.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд.
Сега чета
Убиецът и пророкът на Гийом Прево и Няма закога на Андрей Велков.
Много ми говорят за
Шантарам и Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. И двете не ги дочетох, признавам си.
Не се наемам да
отговоря на въпроса кой пише най-добре трябва да изброя една малка вселена. От съвременните писатели обаче обожавам Хосе Карлос Сомоса - мисля че е гениален и адски важен автор, на който трябва да се обърне подобаващо внимание. Книгата на Скарлет Томас Краят на господин Y също дълбоко се отпечата в съзнанието ми. Иначе, какво да кажа - фундаменти като Едгар Алън По, Уайлд, Хемингуей са ме оформили като личност - за добро или за лошо, както се казва.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
, както всяко едно изкуство, дава определен вид преживяване.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
Козата или коя е Силвия на Едуард Олби, с режисьор Явор Гърдев.
Последно гледах
Малдорор на Ани Васева с участието на Леонид Йовчев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Всеки жанр
ми е интересен, стига да докосне вътрешните ми струни.
Последната по-впечатляваща изложба, на която бях
бе ретроспективната на Дейвид Боуи в Белград.
Любимият ми художник е
Салвадор Дали. Очите му са първото нещо, което ме посреща след като отворя вратата на жилището си. Представителите на Виенския сецесион също ми харесват изключително много. Като порасна ще ги наема всички - Ото Вагнер ще ми проектира къщата и обзавеждането, Густав Климт ще ми я изрисува цялата, а музата му Емили Фльоге ще се погрижи за гардероба ми!

Текст Белослава Димитрова / Славея Йорданова

Коментари

Какво друго от Героите

Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

Иска да бъде украсена с много любов, а като малка е мечтала да стане обикновена роза

Предай нататък: Шивачката от домовете

Пъстрите истории на деца без родители, по думите на техния закрилник

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината