Събуждам се със сина ми, който, ако не е спал при мен, скача в леглото с „Мамо, мамо!" и ме гушка. Много е яко.
Не мърдам от вкъщи без торба, a имам купища. Без телефон - също. Суперхаотичен човек съм, а сутрин особено е лудница.
Все си повтарям, че най-накрая дойде лятото. Страшно мразя зимата, а то е толкова кратко - само три месеца. Искам да ходя на море и да го изживея до дъно.
Идеалната вечер е с приятели и децата ни в някоя градина - музика, разговори за всякакви неща. И лятно, задължително трябва да е лятно.
Обикновено съм в интернет, оттам бачкам. А и нямаме телевизор, така че това ми е основната медия.
Никога не танцувам на химна на България, на Украйна или на някой друг. Не става, просто няма такава хореография (смее се ). Иначе обичам и го правя на всякаква музика. Даже бях на един бал, където пускаха чалга, и пак танцувах (усмихва се невинно).
Падам си по мъжа ми (просто се разтапя) и по сина ми.
Беше велико, когато бяхме на последното ми дълго пътуване до Щатите. Изкарахме там над два месеца, наехме кола и се моткахме. Срещнахме куп странни хора - като друг космос е.
Влизам в огъня заради семейството и приятелите ми. Те ме спасяват. В първите дни, когато почвах работа по изложбата, дойдоха, без изобщо да ми кажат, и ужасно ми помогнаха.
Дойде ми до гуша от града. Мисля, че трябва от време на време да се излиза на полянка за смяна на картинката. Понякога ми идва too much.
Под леглото ми има прах. (на себе си) Трябва да почистя.
Страшно се изложих, когато бях на кастинг в @лма @лтер. А дори не знам защо реших, че трябва да отида (смее се). Режисьорът беше много неприятен, гледаше да те боцне, да ти стане гадно. Едва не се разревах. Иначе беше забавно.
Убивам, за да свърши тая тъпа криза. (Април беше много тежко - всички плащат парно, данъци, вирее масова депресия.) Също така искам всичките ми приятели артисти, музиканти и журналисти да живеят от това, което правят, а не да се налага да подхващат и друго.
Не си позволявам да се интересувам от политика. Суперскучно е и не се издържа.
Заспивам със сина ми, който ми разказва нещо на неговия си език.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Бютифул. Супертежък филм. Заради него реших, че няма да ходя в Барселона скоро (смее се).
Най-големият актьор за мен не съществува. Има такива, на които страшно се кефя, но всеки си има добри и лоши роли.
Харесвам режисьори като Спайк Джоунс, макар че Where the Wild Things Are го чаках дълго и не ме изкефи. Работите на Хармони Корин също са брутални.
Много се смях на Пинг-понг, една от късометражките от Future Shorts.
МУЗИКАТА
Напоследък слушам инди и дъбстеп. Една от най-яките групи са Лулатон - японци, които стават за всякакво настроение.
Никога няма да ми омръзнат Дъ Доорс.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Бьорк в Лондон през 2008-а. За мен тя е шаманка.
В София искам да дойде именно Бьорк, но и М.И.А. също - първа ще съм там.
ИЗЛОЖБИТЕ
Последната, на която бях, бе една от София Хартиен Арт Фест.
Искам да подредя изложба на открито, в някой парк.
Какви ги върши Вики Книш - тук
Фотография Васил Танев
Коментари