Здравейте, госпожо как сте?
Благодаря, добре съм. Още съм на борда и продължавам плаването в морето на образованието.
Как решихте да станете учител?
Заради децата си. Искаше ми се да имам повече време за тях. Когато открих, че свободното време на учителите е само мит, битуващ сред обществеността, вече беше късно – толкова ми хареса работата с младите хора, че нямаше начин да се откажа.
А харесва ли Ви в момента?
И още как! В противен случай нямаше да водим този разговор. Контактът с учениците продължава да ме вълнува и вдъхновява. Много е „зарибяващо“!
Как изглеждат баловете и суетата през очите на преподавател?
Няма нищо лошо в това преживяване, особено ако не се стига до излишна парадност. Всъщност и аз се вълнувам заедно със завършващите, а когато изпращам 12 клас като класен ръководител се чувствам като една от тях.
А на какво учите възпитаниците си, освен на английски език?
На честност, на толерантност, на увереност, на самокритичност, на отговорност, на доверие... Мога да изброявам още, но е по-добре да го кажа по-кратко – уча ги как да вярват в себе си и да бъдат добри хора.
И как успявате, не става ли все по-трудно и по-трудно?
Трудно е, но трудности има във всяка професия. Това, което ме мотивира да продължавам, е усещането, че когато вляза в класната стая все едно заставам на сцена пред една много взискателна публика. Не мога да си позволя да звуча фалшиво, а няма как да направя репетиция. Страшничко е! „Адреналиново“ е! А дали съм добра актриса и успявам, могат да кажат учениците ми.
Как може да се поправи образователната ни система, според Вас?
Като не бързаме с реформите преди да сме сигурни какво точно искаме да постигнем, като заимстваме избирателно някои неща от наистина успешни образователни системи и като зачитаме мнението на действащите преподаватели, които най-добре виждат какво се случва с децата в училище и извън него.
Разкажете най-големите изцепки на учениците през стажа Ви?
Задавам тема за съчинение в час. Ученичка влиза в Интернет чрез телефона си и преписва, заедно с грешките, нечие съчинение. Аз трева не паса, намирам го и аз, принтирам го и и го показвам. Тя: „Аз може да съм си го научила наизуст“. Аз: „А темата от кораба майка ли ти я казаха?“ Тя: мълчание. И още един подобен случай - домашна работа, която казах, че може да бъде написана на компютър. Ученикът се беше престарал и беше копирал най-отдолу линка, от който беше преписал съчинението. Технологии!
А сега за Вашите, като ученик.
В преписването и подсказването бях безнадежден случай - цялата се изчервявах, ръцете ми се изпотяваха и разтреперваха, с две думи- пълен провал. За една класна работа по английски приятелката ми си беше подготвила „царски пищов“. Аз толкова се притесних от факта, че пак се разтреперих. Преподавателят ни по това време беше англичанин. Явно му се сторих подозрителна и няколко пъти се завъртя около нашия чин. Накрая дори ме премести да пиша на неговото бюро. Умрях от срам, но пък приятелката ми успя да оползотвори пищова. Както виждаш, нищо ново под слънцето, разликата е в технологиите.
Пожелайте нещо на SofiaLive.
Бъдете себе си и имайте вяра, успехът ще ви споходи!
Ние ѝ пожелаваме здраве, щастие, любов, късмет и всичко хубаво, което може да се случи на човек.
С любов,
Автор: Злати Стоянова, неин ученик
Снимки: Цветелина Кафеджиева, неин ученик
Запознай се с още един учител, които дава всичко от себе си.
Коментари