Здравей , Нети! Наскоро научихме за едно ново твое начинание, което не е нито вятър, нито вода (знаем за за уиндсърфа и кайтсърф активностите ти), а е свързано с един друг елемент – земята – кажи ни всъщност, какво представлява дисциплината Ендуро в планинското колоездене?
Леко се притеснявам да обяснявам нещо, което е ново и за мен самата, но ендуро дисциплината в планинското колоездене е комбинация от дисциплината крос кънтри и даунхил (downhill), или за незапознатите - достигане на собствен ход с колелото в планината до етап, по който се спускаш и за който ти се засича време, след което за определено контролно време трябва да отидеш на следващия етап, по който да се спуснеш и отново да ти се засече време, и така четири или пет поредни пъти в зависимост от сложността на състезанието. Накрая времената, засечени от спусканията през състезателния ден, се сумират и най-бързият отнася овациите.
Това е дисциплина, която предполага физическа подготовка за издържливост, но и тренирана психика, защото ако духът не издържи, язък за тренировките на тялото.
Фотография: Петър Милев
Как така изведнъж избра планинско колоездене, дисциплина ендуро? (Изглежда това е доста мъжки спорт), какво толкова те грабна?
Миналата година имах проблем, който имаше нужда от премисляне и понеже емоцията беше в повече, за себе си намерих начин да сложа настрана цялата сериозност по решаването му... Това беше моят начин да се спася - като си поставя някаква цел в краткосрочен и в дългосрочен план.
И понеже начинанието ми в началото беше само на думи, всеки запознат със спорта ме обяви за абсолютно „откачена“ и свръх „амбициозна“ да се целя в спорт, при който инстинктът за самосъхранение крещи с всичка сила „ не го прави“. Дори в някакъв момент се чудех, защо моят инстинкт за самосъхранение не е толкова гръмогласен!
Започнах през ноември 2017 г., когато реално сезонът по планинско колоездене за повечето хора е приключил, съвсем ясно си спомням първите ми „карания“ по трасетата на Благоевград, голям страх брах... Оттогава досега тренирам при всяка възможност, напредъкът идва бавно, защото при всяко каране бориш себе си.
Фотография: MTB-BG
Как така, и дали, остави водата, за да се качиш с колело в планината?
Водата няма как да оставя, там е моето друго „в къщи“, но планината отдавна е намерила място в ежедневието ми. Преди, когато не карах колело в планината, се опитвах да маратонствам там. След като претърпях тежка операция на коляното, травмата все напомняше за себе си, а рехабилитаторите постоянно ми натъртваха да не тичам по пресечени местности, а да карам колело.
Е, обстоятелствата ме накараха, предвид, че няма случайни неща, да карам колело в пресечени местности по мой си начин и това засега доста ми харесва.
Фотография: Албена Цонева
Не е ли прекалено амбициозно със започването на чисто ново начинание да си поставяш цели в толкова краткосрочен план? Какви са целите ти всъщност?
Скромни. Реших, че е разумен стимул на първо време да се опитам да участвам и да завърша всички ендуро състезания сезон 2018г. Те се провеждат в различни краища на България, в различни планински местности и по различни като сложност трасета. Не знам, дали ще успея, но целта и мотивацията си ги има!
Вече участвах в три състезания – на Осогово, на Витоша и на Банско; остават още три състезания – според мен много тежки...и дали това е прекалено амбициозно зависи от гледната точка; моята е, че е е трудно, но достижимо.
Би ли препоръчала практикуването на спорта на нежния пол, мислиш ли че има нещо което би ги мотивирало да се качат в планината и да рискуват....защото изглежда, рискът е голям?
Бих го препоръчала, ако са тип хора, които имат силата да погледнат страха си и дилетантщината отстрани, да ги приемат като нещо, което ще присъства като проблем в дългосрочен план в „менюто на успеха“ на новото им начинание и да започнат да ги борят колкото и да напомнят за себе си. В края на краищата важен е пътят, а не целта!
Този спорт не е за всеки, наистина, а за хора които са преди всичко търпеливи и способни да намират мотивация дори в това, което другите биха определили като неуспех. Всичко се случва от каране до каране, стъпка по стъпка и чрез натрупване.
Дотук, човек ще си каже че си над нещата. Дали е толкова лесно, колкото го описваш? Все пак това са състезания, има тренировки, надпревара, едва ли всичко се случва по мед и масло?
Винаги има проблеми, особено когато мериш сили с хора, за които това е рутина и дългогодишен опит, твърде често те са забравили тяхното начало и затова не може да се надяваш на разбиране на своето неможене. В никакъв случай не е лесно, по-скоро при мен всичко е осъзнато дотолкова, доколкото съм наясно, че не могат да се случат чудеса за десет месеца трениране, но пък в това е чарът...да си наясно, че ще се гърчиш, ще падаш, ще ставаш и въпреки това ще продължаваш...само мъртвите риби плуват по течението!
Фотография: Виктор Троянов
Имаш ли подкрепа от някого в тази своя осъзнатост и цели?
Има отбор, който застана зад мен - Райдърс Юнайтед. Всеки един съотборник ме подкрепя по свой си начин, като тази подкрепа е безценна!
Имам и търпелив учител, който ми помогна в началото - Любомир Ботушаров, той ме накара да не мисля за страха, а за това, че колелото може много повече, отколкото очаквам, и е много прав. Разбира се, изпускам и други хора, помогнали ми в пътя дотук...не мога да изброя всички, но благодарността ми е огромна, безкрайна. Постигнатото не е само моя заслуга!
А тук можеш да видиш как да си по-щастлив и организиран
Коментари