Неда Соколовска и Рада Езекиева
Неда Соколовска и Рада Езекиева Неда Соколовска и Рада Езекиева Неда Соколовска и Рада Езекиева

Неда Соколовска и Рада Езекиева

Ние сме сталкер на предела между аналоговото и цифровото, между соца и демократичните търсения

Те са двигателите с вътрешно горене на Студио за документален театър VOX POPULI и арт-док платформа В/ХОД. Неда като режисьор, а Рада като програмен мениджър. За тях документалното и театърът са начините да се доближим максимално до истината и да я огледаме отблизо. Затова развиват и вербатим театъра, и изобщо всяка форма на изкуство, която е готова да говори с общността

Срещнахме се с Неда и Рада, за да ни разкажат открито за В/ХОД - платформата за документално изкуство, която съществува в партньорство със Студио за документален театър VOX POPULI и с Център за култура и дебат "Червената къща". Създадена е през 2016 година и като идеен замисъл започва с концепцията да представя социално ангажирано изкуство. Не само театър, но и всички останали жанрове. За почти една година бяха показани доста документални представления, както на VOX POPULI, така и външни продукции, кино прожекции, уъркшопи с гостуващи европейски артисти, инсталации, пърформанси, театрален концерт, фестивал на хлебните традиции на България и Италия, както и гостуващ спектакъл от Матера, а два документални проекта, получиха финансиране от В/ХОД по програма "Малък грант за арт док проекти". Друга голяма инициатива на В/ХОД е месечната среща ХОД 16, която събира четирима изявени театрали, които в продължение на една неделна вечер създават "въображаем спектакъл" заедно с публиката по важна тема от обществения живот.

В/ХОД image

Рада: Идеята ни за тази година е малко по-различно програмиране на събитията, с цел да достигат по-лесно до публиката. Четири тематични модула за 2017 В/ХОД - Назад, Напред, Навътре и Навън. Като започваме с поглед назад в миналото - годините на прехода със спектакъла Поколение Ь… Посветен точно на тези сред нас - тинейджърите на прехода, зрелите индивиди на новото време. Техните страхове и самота, обвити в алкохол и наркотици, музиката като спасение и бунт. Едно търсене на идентичност в безтегловността на 90-те.

Неда: В/ХОД е опит да развием полето на документалистиката, с изследване на действителността. В/ХОД е един вход към проблемите на реалността и опит да си ги обясним със средствата на изкуството. И това означава както да събираме вече съществуващи автори и произведения, така и да активираме други хора, които да се занимават със социално изкуство. Вярваме, че изкуството би трябвало да се занимава все повече с тези теми на съвремието. Да се върне към изконната си функция на трибуна на хората, на живота.

Друго важно нещо, което прави В/ХОД е, че има грант програма, тоест ние даваме грантове на нови проекти за документално изкуство два пъти в годината. По този начин през 2016 бяха създадени два изключително силни спектакъла, като единият - Йон, има номинация за Икар. Ние сме с малък мащаб, но е толкова смело и полезно да се подкрепят други хора. И единствено така се получава разработена културна ниша. През 2012, когато създадохме VOX POPULI, терминът документален театър изобщо не съществуваше в нашия културен контекст. А днес документалното изкуство се разраства и много утвърдени режисьори и артисти използват документа като изразно средство.

Защо беше важно да погледнете назад?
Неда:
Направихме ретроспективен поглед към средата на 90-те - един сякаш липсващ период, обвит като в някаква мъгла, с много малко спомени, а тази липса се оказва и травмираща, и определяща.

Решихме да се фокусираме точно върху този период, защото го познаваме. Защото сме живели през тези години и имаме смелостта да говорим за тях. Искаме да се върнем към 90-те, дори със задача да се освободим от някакво напрежение, което носим, да си обясним защо днес сме такива и да се опитаме да отговорим на въпроса - какви можехме да бъдем, ако времето не беше такова.

А относно премиерния спектакъл Поколение Ь - това е нашата дефиниция за нашето поколение, явява се и референция към поколение x, y, z. Поколение Ь е безгласната буква в азбуката на българското общество и въпреки че се предполага, че 35-годишните хора трябва да бъдат най-активните - хората, които ръководят, определят какво се случва в държавата, в обществото, истината е, че малцина от нас успяха да пораснат до такава степен и да поискат да влязат в политиката. Другото е, че ние имаме едно отвращение към нея. То се появи в тези тъмни години, когато разочарованието беше основното настроение в обществения климат. И това разочарование като че ли все още не ни напуска.

Но пък по някакъв такъв психологически и ако щеш психотерапевтичен начин се чудя - ако погледнем назад, дали няма да преодолеем тази травма? И някак си да се отърсим от тези отрицателни натрупвания.

Неда Соколовска image
Неда Соколовска

Ти каза тъмните години, хората се опитваха да се настроят цветно, карнавално…
Рада:
Много непокорна свобода имаше тогава и, ако се върнем към тях, има и неминуемо някаква носталгия към този период. Ние с Неда се опитваме да погледнем встрани от тази носталгия, с която се говори за 90-те, да прибавим малко по-широк спектър от нюанси. Но сякаш не може да се върне този революционен дух на хората от онова време, вътрешният импулс и трептения. Необходимостта към общение, към живот в група от съмишленици. Днес това като, че ли малко е закърняло и аз мисля, че документалният театър до голяма степен може да помогне на зрителя по-активно да моделира това, което вижда. Да участва в него.

Да, 90-те са задължителен етап в един процес на търсене на идентичност.

В какво изживяване въвличате зрителя, който се обръща заедно с вас назад?
Неда:
Влизаме през позицията на най-проблемните тийнейджъри в това време и задаваме този голям въпрос - защо, защо толкова много хора се увличат по наркотиците, защо родителите ни не могат да реагират на това, защото обществото е като в някакъв ступор . И този въпрос защо може би е точно начинът да си обясним процесите и причините за всичко, което случва с това поколение.

Всъщност това поколение е глуха линия в нашето демографско и социално развитие. Страшно много хора си отиват, други емигрират, има абсолютна криза на раждаемостта - млади хора губят работата си, много от тях са обезверени, всичко познато и сигурно се разпада пред очите им. Целият този период е като е едно голямо корабокрушение.

И кои са оцелелите?
Това са хората,които са успели да се съхранят, чиито качества са им помогнали да се спасят от потъващия кораб и да намерят суша. Така че, идвайки на този спектакъл, ще чуете истории, които не сте чували преди. Те са малко истории тип Трейнспотинг, детайлни описания на софийския ъндърграунд, но заедно с това има и много хумор и отчуждение към случките, силна автоирония също така. Ние целенасочено я търсихме, защото в моментите на най-голяма безизходица точно смехът е това, което измъква човека.

Избрахме хората в този спектакъл почти на случаен принцип, освен единственото условие, че трябваше да са родени между 1979 и 1981 и да са били така наречени проблемни деца. Проблемни, защото театърът и изкуството се интересуват от конфликта.

Рада: Важно е да се каже, че това са и техните лични истории. Историите са на Веселина Господинова, Цвета Балийска, Петъо Петков-Шайбата, Неда Соколовска, Братан Братанов, Борис Чангъров. Неда също участва като актьор в него.

Неда: За първи път актьорите във VOX POPULI разказват личните си истории, тоест самият актьор и неговата история се превръща в документ.

Рада: Като казваме проблемни, имаме предвид хора с изострена чувствителност към света; които са влезли в него без страх. Отворени и сърцати да приемат другия. И това неизбежно ги прави доста по-уязвими и точно защото са уязвими, те са и много по-силни. По някакъв начин всеки един от тях е минал през етапа на наркотици, алкохол и риск, но това, което ги задържа, е вкусът и любовта към живота и едно сърце, което не те предава.

Рада Езекиева
Рада Езекиева

И какво се случва в крайна сметка с тези хора?
Неда:
Ние сме като някакъв Сталкер, на предела между аналоговото и цифровото време, между соца и тези постоянни демократични търсения. Хората на предела много трудно могат да напуснат тази гранична зона и изводът е, че май никога не сме я напускали. Че ние, някъде там в съзнанието си, сме стопирали времето и продължаваме да сме на 15-16 години. Виждаш едни 35-годишни хора, които са носят виталността на тийнейджъра, и може би заради това го има това нежелание да станат възрастни и почти неспособност да създадат семейство. Не, че някои от нас нямат деца, но ние не сме родители в този класически смисъл, а по-скоро сме приятели с децата си.

Просто искаме да ги предпазим от грешките си. Всъщност ние сме носители на адски много уроци. И не знам дали ние ще се поучим от тях, но със сигурност ще поучим следващото поколение на тях. Ние сме учебник - какво не трябва да се прави и как може да оцелееш (смее се).

Рада: Вие ще израснете с децата си..

Неда: И ще простим на времето!

Премиерата на Поколение ь е на 19 март от 19:30
В Център за култура и дебат "Червената къща"

Текст Белослава Димитрова/ Фотография Венета Паунова

Коментари

Какво друго от Героите

Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

Иска да бъде украсена с много любов, а като малка е мечтала да стане обикновена роза

Горан Тричковски

Лесно е, когато знаеш какво искаш

Предай нататък: Шивачката от домовете

Пъстрите истории на деца без родители, по думите на техния закрилник

От общината