Владимир Каралеев

icon
Sofialive.bg

Мислех си да стана пилот - бях обсебен от самолетите като малък.
И станах свободен летец - няма граници за дизайна.

Заобиколен съм от хора, които много ме обичат.
За приятелите си съм разпилян, понякога несериозен, но винаги добър приятел.
А по душа съм меланхоличен.

Обичам да работя до много късно.
Почивам си, като чета. Съвсем скоро завърших Мавзолея на Ружа Лазарова - много ме развълнува.

Добрият екип е важен, защото спестява време и нерви. 
Проблемът ми е, че съм адски неорганизиран и не се оправям с парите.

Идеите идват, когато работя. В късните часове са най-сполучливи.
Провокира ме липсата на етика. Изнервям се, псувам и викам.

Вдъхновява ме особената енергия на Берлин. Откриеш ли веднъж този град, не си представяш света без него.
Блокирам, когато някой ми се кара.

Грешките са пътят към съвършенството.
Компромисите са неделима част от работата.

Работата е като хапче за главоболие.
От моята научих, че съм работохолик.

Никога не работя без NPR - радиостанция, по която текат политически токшоута цял ден. 
Скачам в дълбокото, когато знам, че мога да изплувам на повърхността.

Успехът е нещо много относително.
Забелязал съм, че мога да ям спагети всеки ден. Слагам им сос от пресни домати и малко пармеджано.

Никога не знам дали да вярвам на вестниците.
Състезавам се с още 10 000 млади и талантливи творци. Поне.

Току-що разбрах, че обичам да чатя в скайп.
Ще ми се да съм измислил синьото на Ив Клайн.
Или поне да бях казал: „Случайността е другото име на Бога"

vladimir.men_900

vladimirkaraleev02_727

untitled_608

Тя е само на 18, но това не пречи стилът й да напомня за златната епоха на pin-up момичетата от времето на баба й