Моника - нещо като муза, нещо като цвете, нещо като нищо на света

Моника - нещо като муза, нещо като цвете, нещо като нищо на света

За рисуването, масовата култура и... бързите коли

Нейното ателие е нейната крепост, а картините си предава лично - дори на Кими Райконен, Дани Сордо и Ричард Брансън. Пише стихове, работи като арт мениджър и заспива на шарена светеща лампа с ефекти.

В Царските конюшни има Ателие, и то номер 5, разкрий тази тайна?
Ателие номер 5 е едно от петте ателиета по живопис в Националната художествена академия, което се води от проф. Божидар Бояджиев и именно там съм прекарала 10 години от живота си. За мен това беше моят малък „Хогуортс“, където се научих да боравя с магията на изкуството.
Никога няма да забравя колко специални и вълнуващи моменти съм имала там - на една от моите дипломни защити прочетох за пръв път свой разказ пред публика и то не каква да е, а пред моите професори и колеги. Тогава се oсмелих да го направя, защото беше във връзка с темата ми и в него разказвах интересната история за срещата ми с Кими Райконен, която се прие много радушно и предизвика голям интерес. Това ми даде увереност да продължа да пиша.

Какво общо всъщност има Кими Райконен с всичко това?
Началото беше една задача по композиция, която ми възложи проф. Бояджиев във втори курс. Трябваше да нарисувам картина на тема „Икарус на 21-ви век“ и аз избрах да изобразя любимият си състезател и шампион от Формула 1 - Кими  Райконен. Нарисувах Кими с разперени ръце и целия обвит в пламъци на фона на нощната писта в Сингапур и картината се получи наистина страхотно. Тогава всички ме посъветваха да му я покажа и да му я подаря. Това беше на практика невъзможно, до момента в който цялата кариера на Айсмен се обърна на 360 градуса и той се озова в България.

За две години Кими временно участваше в Световния рали шампионат (WRC) и точно тогава България за първи път беше включена в календара на тази надпревара. И така въпросното състезание се проведе в периода 10 - 13 юли, 2010, а аз, с картината под ръка, тръгнах към Боровец да се срещна с него. Знаех, че имам три дни да осъществя мечтата си и повярвайте ми - не беше никак лесно да го направя!
Райконен image

Благодарение на упорството и до голяма степен на късмета си, успях да спечеля целия му екип, както и голяма част от останалите пилоти на своя страна и те всички ми помогнаха да му покажа картината и да се срещна с него. Кими беше много дружелюбен с мен и хареса творбата, която прие с радост. Разменихме няколко приказки и той ми пожела успех. Срещата ни беше кратка, но за мен значеше много. Тогава осъзнах,  че всичко е възможно и няма непостижими цели и мечти.

Искаш да кажеш, че и рали-състезателите имат афинитет към изобразителното изкуство?
Определено бях много приятно изненадана от отношението и уважението, което проявиха към изкуството ми от екипите на състезатлиете, а и самите пилоти-звезди. За три дни успях да създам познанства и контакти с някои от тях и имам информация от тогавашният главен инженер на Кими, че той е харесал картината и я е закачил в офиса си в дома на майка си във Финландия, което говори за отношение към изкуството. Друг рали пилот, Дани Сордо, още тогава ми поръча да го нарисувам и също притежава моя картина. А цялото преживяване на Боровец, плюс страстта ми към моторните спортове толкова ме вдъхновни, че освен нарисуваните картини на тема „WRC“ написах едно стихотворение с посвещение.

Кои други почитатели на твоето творчество можеш да ни издадеш?
Помня всеки един почитател или колекционер, който е избрал да притежава моя картина. Уважавам всеки един от тях, защото преди всичко за мен това, че са избрали именно моя творба, е знак за доверие и представлява истински комплимент. Раздялата с всяка картина има своя предходна история, която е уникална и интересна сама по себе си. Сещам се за една скорошна такава с много интересна личност и това е Ричард Брансън.
Миналата година Брансън изнесе публична лекция в НДК и един от официалните му подаръци беше моя творба. Бях нарисувала пейзаж на неговия частен остров Некер и тъй като бях съдействала за част от организацията на събитието, имах възможността да се запозная с него и да му го подаря лично. Неговата мениджърка ме снима за архива им заедно с картината, която много им допадна. Каза, че ще я експонират в имението на острова, но за съжаление след няколко месеца ураганът „Ирма“ опустоши остров Некер и честно казано не знам, какво се е случило с картината ми.

Как изглежда ателието ти, където се ражда всичко това?
Освен, че съм художник, аз съм зодия рак и смело мога да кажа „Моето ателие е моята крепост“! Това е мястото на което се откъсвам от света, за да създам моя собствен. Ателието ми е малко, светло и е пълно с картини. Усеща се мирисът на маслена боя в съчетание с уайт-спирит. Има едно малко дървено стативче, на което съм рисувала десетки големи платна и все се чудя как ги е издържало. Но най-важното е, че това място ме зарежда с енергия и в него се чувствам спокойна да творя и да създавам моето изкуство, моята живопис. Тук преподавам и частни уроци по рисуване на деца и по-възрастни ученици.

Ти живо се интересуваш от влиянието на масовата култура върху творчеството на съвременните визуални артисти, какви наблюдения можеш да ни споделиш?
Не само, че живо се интересувам,  но и съм пред  докторска защита на тази тема. Последните години изследвам този проблем и установих, че така наречената „mass culture“ е навсякъде около нас и до такава степен се е разраснала, че е завладяла медиите, влязла е в домовете ни и съответно има определяща функция в развитието на младите артисти у нас.
Хората не осъзнават, че са станали много зависими от технологиите и интернет и не се замислят, че съвременните комуникации са много илюзорни и вместо да ни стимулират към развитие, по-скоро ни превръщат в пасивни и инертни потребители. Художникът трябва да е в крак с тази промяна и да борави с техниката, както и да може да я прилага успешно, що се отнася до живописта. Именно такива примери ми е интересно да изследвам и съм се фокусирала върху тях.

Освен всичко това, ти си арт мениджър и се занимаваш със съвременно изкуство, разкажи повече за това си амплоа? 
Да, имам щастието и удоволствието да работя в галерия „Контраст“ още от създаването ѝ. В началото това беше един онлайн проект, инспириран по западен модел, който предизвика голям интерес с идеята си и успешно дебютира в няколко големи културни събития и платформи - „Контраст“ взе участие във всичките издания на „Салон на галериите“, които се проведоха през последните години в НДК и благодарение на интересния и правилен подбор на художници, плюс успешното си представяне, успяхме да спечелим своята популярност и аудитория. 
Това не беше достатъчно да се развием до нивото, което искаме и Лаврен Петров, който е собственик на галерията, реши да промени рамката и визията на платформата. Така от една година галерия „Контраст“ има свое собствено, бих казала, топ пространство, което всички привърженици на изкуството могат да посетят на ул. „Цар Самуил“ 49.

Кои проекти на галерията считаш за особено важни? 
За тази една година представихме дванадесет успешни изложби с едни от най-популярните и вдъхновяващи български художници. Не мога да не отбележа фактът, че още с дебютната си изложба на Греди Асса „Нещо като автобиография“ вдигнахме нивото много високо, а не след дълго предизвикахме истински фурор с изложбата на Величко Минеков  озаглавена „Ателието“. Но това което сме подготвили за публиката през предстоящата 2018-та година е не по-малко интригуващо и ще представим имена като: Николай Майсторов, Стоимен Стоилов, Греди Асса и много други. Трябва да призная, че да гледам успешното развитие на галерията и да бъда в контакт с такива художници ме окрилява и ми дава много опит, както и сила и вдъхновение за моето собствено развитие като творец.

Какво си пожелаваш през новата година?
Винаги си поставям високи цели и се стремя да ги постигам. Предстои ми една много динамична година и се надявам, че ще намеря силата, времето и възможностите да направя това което съм планирала. Бих искала да бележа всяка години с по една самостоятелна изложба, с която да показвам развитието си на художник. Всички очакват от мен да бъда отново провокативна, имайки предвид последната ми тема „Target” и начинът, по който беше представена в НДК, но този път може би ще има изненада и ще покажа нещо нетипично за мен като творец. Мога само да кажа, че развръзката предстои през месец април...Последните две години отбелязах рождените си дни с изложби и ще се радвам да продължа тази традицията. Други основни приоритети са ми защитата на дисертацията, успешното менажиране и развитие на „Контраст“, както и някои лични планове, които имам и са не по-малко важни за мен.

Събуждам се с усмивка.
Не мърдам от вкъщи без телефона си.

Никога не закъснявам за работа.
Умирам от срам, когато забравя за нещо.

Все си повтарям, че всичко ще стане така, както трябва да стане.
Идеалната вечер е с моя любим.

Обикновено съм в галерията или ателието си.
Никога не танцувам на масата.

Падам си по адвоката ми.
Беше велико, когато видях Сикстинската капела.

Влизам в огъня заради тези, които обичам.
Дойде ми до гуша от пошлостта и неискренността.

Не казвам на никого, че се страхувам.
Под леглото ми има картини.

Страшно се изложих, когато ме скъсаха по Стенопис.
Майка ми често ми казва да си оправя стаята.

Искам да остарея като баба.
Правя се на луда, когато не ми пука.

Не си позволявам да загубя контрол.
Заспивам на шарена светеща лампа с ефекти.

Снимки Моника Тошева
Текст Елисавета Петрова

Коментари

Какво друго от Героите

Кокаинова принцеса

Как НЕ се прави

Етюд-и-те на София x Sofialive

Категория: супер фотограф

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината