На живо от Голгота

icon
Sofialive.bg

И така, роден съм няколко години след първото изкачване на Нашия Господ-бог на върха на старата Голгота в покрайнините на Ерусалим. Баща ми отрано прие християнството и аз го последвах - стори ми се забавно, пък и какво друго можеш да правиш в градче като Листра в неделите?
Когато станах християнин и се запознах със Светеца и приятелите му, понятие нямах, че тялото ми, и по-точно членът ми, ще се превърне в бойно поле за две враждуващи фракции в току-що родената християнска църква.

Светеца бе осенен от прозрението, че Исус е дошъл като месия за всички - както небогоизбрани, така и евреи. Повечето евреи и досега отказват да повярват в това и ние, разбира се, се молим за тях сутрин, обед и вечер. Но евреите в Ерусалим като мазния Яков, братчето на Нашия Господ-бог, и Петър, наречен „Скалата" заради непробиваемо дебелата си глава, накрая приеха идеята на Светеца, че макар и езичниците да са нечисти, Исус все пак може би е прекалено голяма лъжица за устата само на едно племе, и затова разрешиха на Павел да разнесе Посланието - „благата вест", както го наричаме - сред езичниците. Благодарение главно на разпалените проповеди на Светеца и ревностното събиране на средства мнозина езичници изгаряха от нетърпение да се покръстят, както стори баща ми, Георгий Гръка.

gor_900_02
Гор Видал...

Ето как Светеца шеташе из Мала Азия, полагаше основите на черкви и въобще устройваше страхотни представления с помощта на братовчедите Варнава и Йоан Марк. Ерусалимските евреи с удоволствие приемаха парите, които Светеца непрекъснато пращаше в централата, и все пак не можеха с чисто сърце да се примирят с езичниците. Затова отказаха да се хранят на една маса с нас - големите ни необрязани членове не им излизаха от ума. Чашата преля, когато Светеца си падна по един новопокръстен буен младеж на име Тит и го отведе със себе си в Ерусалим да се позабавляват здравата през уикенда. След като попрекалил с вавилонското пиво, Тит се изпикал на стената на крепостта Антония, където имало римски войници. За зла участ няколко евреи, които се навъртали наоколо, не пропуснали да забележат с ужас змиевидното му краекожие и докладвали в равината, че един езичник се намира само на хвърлей от Храма. Тогава централата се обърнала към Яков, служител в Храма, и Яков заявил на Светеца, че занапред онези гоим, които приемат вярата в Христа, трябва да бъдат обрязани. Това беше прекалено.

Светеца тутакси заплаши, че ще си подаде оставката като апостол и събирач на средства, и ерусалимските християни - или исусари, както предпочитаха да се наричат - се отказаха от идеята си, защото вече бяха свикнали с приходите от Мала Азия. Въпреки всичко продължаваха да притискат Светеца да им покаже, че сърцето му е там, където трябва - на страната на кашера.  
Накрая Светеца предложи на Йоан Марк да се подложи на публично обрязване, за да убеди цял Ерусалим, че той, светията не е някакъв отстъпник или самопрезиращ се евреин. Йоан Марк напусна не само кабинета на Светеца, но и леглото му. Като грък до мозъка на костите си и като любознателен младеж, който иска да опозна света, реших, че да оставя Светеца да си играе с тялото ми не е кой знае колко висока цена - или поне така смятах. И за него ще има, и за момичетата в Листра ще остане, и то не малко. Освен това като секретар и момче за всичко бях доста добър, макар и не от класата на Йоан Марк. Работата никога не беше скучна. Пък и колко много можеше да се научи!

gor1_900
...и пишещата му машина

После дойде ударът. Светеца бе заклеймен от стълбовете на църквата в Ерусалим. Ядял с гоим! Кръщавал гоим! Познавал плътски гръцко момче с два сантиметра розово кадифено краекожие, тоест мен. Последното само се шепнеше като слух, но бе достатъчно, за да са готови евреите по целия свят да убият Светеца с камъни, само Яков да им дадеше знак.
Затова е този кошмар, който, почне ли, не мога да изляза от него. Само че последния път когато го сънувах, се случи нещо необичайно точно преди да се събудя.
Сънят е неизменно един и същ. Лежа по гръб. В стаята е студено. Кожата ми е настръхнала. Около мене са се струпали евреи със смешни шапки. Светеца е до масата, членът ми кротко почива в ръката му. Едва ли е необходимо да пояснявам, че от студа и мисълта за приближаващото обезобразяване легендарната ми пишка се е свила.

- Да се знае от всички, които свидетелстват тука, че Тимотей, нашият млад брат Христов, сега по своя свободна воля е решил чрез акта на обрязването да се присъедини към най-отбраните сред богоизбраните.
Точно в този миг затварям очи насън, което е доста странно, защото заспалият, така или иначе, е със затворени очи, но сънищата си имат свои закони.  Във всеки случай вече не виждам огромните втренчени черни очи на Светеца, хлътнали в кръглата плешива глава с венец от боядисани черни къдрици, но чувам дълбокия му глас:

- Мохел, свърши работата си!
Груба ръка сграбчва размножителния ми орган. Усещам рязко дръпване. После парването на ножа... Изпищявам и се събуждам.

gor3_900


Но последната нощ не се събудих както винаги в този момент от съня. Вместо това оставам с пламнал член в мрака, около мен приглушено мърморене. Имах чувството, че нещо никак не е наред. Например не бях в леглото си в епископската къща тук, в Солун, където съм епископ на цяла Македония, както и понякога титулярен епископ на Ефес. Продължавам да лежа на кухненската маса в бащиния ми дом в Листра. Бавно отварям очи. Солени сълзи изгарят клепачите ми.

Помещението сега е празно. Поглеждам голото си тяло - юношеското си тяло, което означава, че още сънувам. Нараненият ми член е увит в ленено платно като египетска мумия. Потя се като кон. Сядам в леглото. Спускам крака от масата. Вие ми се свят. Къде са всички останали?

Издава Хемус, София, 1993;
преводът е на Вера Георгиева, а предговорът - на Димитри Иванов

Фотография Васил Танев и Еди Слимън

Обича и слънцето, и дъжда, затова събира и очила, и чадъри