Съпкултура

Слънцето вече ни напече и, няма как, започнахме да си мислим за морето минус неговите трудови хора. И ето за какво се сетихме.

Казва се съп (SUP), името му идва от английското „stand up paddle" и още не се е прочуло по нашите плажове. Историята му тръгва от Хаваите, където през 60-те инструкторите стоели прави като пирони върху дъските си. Така хем държали учениците си под око, хем им щраквали по някоя и друга снимка в действие (понеже повечето от тях все пак били туристи). И за да го дават по-леко и стабилно, професионалистите се хлъзгали между вълните с гребла в стила на венецианските гондолиери, но ако питаш майсторите на хавайката, това са пълни глупости и съп-ът е измислен само за да тренират с него.

Спортът бързо става страшна сила, особено в Щатите, най-вече защото не иска кой знае какви умения - нужен ти е горе-долу час върху дъската, за да я подкараш. Цялата истерия започва, когато в края на 90-те американският сърфист на сърфистите (и нелош модел, впрочем) Лард Хамилтън пуска клипче като това тук, в което блажено се носи върху въпросното чудо, а след него моментално повличат крак сума ти киновеличия от типа на Джулия Робъртс, Кейт Хъдзън и Матю Макконъхи. Останалото ти е ясно.

За разлика от сърфа обаче, тук не чакаме онази точка на пречупване и става да го яхнем както при сериозни вълни, така и в спокойните води на някое езеро или река, да речем. Минава за едно от най-разтоварващите упражнения за здрав дух и тяло и американците са луднали по него. Преди няколко години даже много от щатските предприемачи спасяват бизнеса си от тотален фалит, след като вкарват в играта и съпа, по който вече залитат дори и заклетите сърфисти. Последните му се мятат не само за да хванат повече вълни накуп, но и за да видят по-отрано тези, които се задават на хоризонта.

У нас хората, които карат съп, все още се броят на пръсти, но вече можеш да си го поръчаш във всеки втори спортен магазин срещу скромните 1700-1900 лв.

Текст Милена Гелева