Градът / Фронтално

Отпушете дробовете на София

Дойчин Котларов за проблема с мръсния въздух в столицата и как може да бъде разрешен

Дойчин Котларов е юрист по образование и призвание. Работи в банка. През останалото време е съосновател на арт фондация ДОМА заедно с Мартина Стефанова. Заедно организират събития, свързани със съвременното изкуство, кино и музика, както и с подобряването на градската ни среда

От известно време в София броди призрак. Този призрак е нивото на фините прахови частици във въздуха. Почти като нивото на река Дунав в сантиметри (Sans changement), но значително по-сериозен и опасен. Отскоро призракът започна да се усеща и да става видим от страна на граждани, организации и медии. Дори в Столична община започнаха да му обръщат внимание и да го забелязват.

Особенно болезнена и тревожна е констатацията на Европейската комисия според която от началото на тази година, България е с най-високите концентрации на фини прахови частици в градска среда, измежду всичките 28 държави на ЕС. Това прави България държавата в ЕС с най-висок дял на външни разходи, свързани със замърсяването на въздуха и над 18 000 случая (само в София са над 700) на преждевременна смърт годишно, според Българското дружество по белодробни болести.

Доказано е, че най-голямото замърсяване на въздуха е в София и е пет пъти над нормата. Според международните изисквания превишаването на нормата е допустимо да е не повече от 35 дни в годината, а в милата ни Столица от 1 януари вече 40 дни поред е в пъти по-висока, изпреварваща значително по-големи столици като Лондон, Атина, Мадрид и Париж (данни на Световната здравна организация). Има и заведено дело от страна на Европейската комисия срещу България заради опасно замърсеният въздух в София и още няколко града.

Проблемът по света и около нас
Проблемът не е локален, а глобален. Интересен е обаче паралелът между предлаганите мерки и извеждани приоритети за разрешаването или поне ограничаването му в различните страни. Сред известните примери на градове, които реално се борят с този съвременен бич на първо място е Париж, който към 2014 бе градът с най-замърсен въздух в Европа.

Мерките са светкавични - безплатен градски транспорт и ограничаване на колите до центъра на града (методът с четни и нечетни регистрационни номера) и се прилагат вече трета година. В Лондон от август 2016 жителите са информирани за нивата на замърсяването на въздуха и за дните, в които то ще е най-силно и опасно. Съобщенията се появяват по множеството автобусни спирки, метростанции и пътните платна. Там от години (2003) има такса за влизане с кола в центъра на града. Мадрид също приложи метода с ограничението на коли от края на миналата година, а също така и забрана за паркиране в центъра си. Друга приета мярка е градини (зелени площи) върху автобусите от градския транспорт. В Будапеща общината взе решение в края на януари шофьорите, задължени да не карат автомобилите си заради опасния смог в часовете между 6:00 сутринта и 22:00 вечерта, да имат правото да пътуват безплатно в градския транспорт. Поучителен, на следващо място, е и примерът с Любляна, която беше обявена за Зелена столица на Европа за 2016. Това става възможно, предвид че в словенската столица 74 % от жилищата вече се отопляват с централно отопление и разпределение на природен газ, центърът на града, който някога е бил достояние на леки автомобили и автобуси, сега е основно посветен на пешеходците и велосипедистите. Общественият транспорт на града става все по-достъпен за пътниците и лесен за употреба. Любляна е европейската столица с най-висок дял в разделното събиране на отпадъци - 63%, също така изключително качествено поддържа и развива своите зелени площи. Завършвам с още по-локален пример - Скопие, където кметът Коце Траяновски въведе от 07.02.2017 (!) безплатен градски транспорт по всички линии, като заедно с това призова всички жители да оставят колите си и да използват публичния транспорт. Самият той заяви, че също се качва на автобуса, оставяйки служебния си автомобил. Плановете са мярката да действа, докато замърсяването на въздуха не достигне допустимите стойности. Редно е да се отбележи, че както Скопие, така и останалите изброени европейски столици имат и нощен градски транспорт от поне 5 линии.

Проблемът в София
На фона на тези критични събития, Столична община беше принудена от обстоятелствата най-накрая да предприеме нещо. За да се случи това, основно значение имат редица сигнали на граждани и организации, като - ”За Земята”, “Велоеволюция”, “За обществен и релсов транспорт”, “За нощен градски транспорт” и др. Не може да не се спомене и градската акция на художника Ивайло Христов и гражданската организация “Спаси София”, при която емблематични паметници в София осъмнаха с противогази и послания срещу сериозния проблем. Съвсем скоро очаквам да се появят и хора с противогази.

И така, с огромно закъснение, на гражданите все пак бяха предложени следните мерки от страна на кмета Фандъкова:

- Безплатен градски транспорт в София при смог
-
Частично ограничаване на колите в центъра
-
Спиране на дизеловите коли без катализатор
-
По-често миене на улиците и повече дървета
-
Подмяна на неекологичните отоплителни уреди
-
Проверки за горене на гуми (?)
-
Продължават и досегашните политики (?)

Преди да взема отношение по предложените мерки, следва да спомена, че сегашният резултат е плод на дългогодишна и погрешна градоустройствена политика от страна на Общината през последните 10-15 години, която обслужваше единствено автомобилния транспорт и безразборното строителство. Град на автомобилите, а не “на” и “за” хората!

Така градът ни заприлича на огромен бетонен паркинг. Едва с идването на сегашния главен архитект на София, започват да се обсъждат и представят разумни градски решения. Появяват се инициативи като “Визия за София” и ,”Зелена София”. Като позитивна се оценява и поканата към датския архитект и урбанист Ян Геел, признат с промяната на облика и качеството на живот на градове като Москва, Ню Йорк, Сидни, Копенхаген и др. В контекста на настоящия проблем е и следното негово изказване: “От много години основната цел на градоустройството е да направи колите щастливи. Забравихме как възникнаха градовете - а именно от човешката нужда за общуване и култура. Откак автомобилът завладя живота ни, всяка градска управа има отдел, който изследва, измерва и улеснява автомобилния трафик. Никъде обаче няма отдел ”Пешеходци и живот”, който да гледа как жителите ползват града. На практика знаем повече за нуждите на колите, отколкото за тези на гражданите…”

В общ план, за така предложените мерки от г-жа Фандъкова, може да се каже, че са механичен сбор, противоречиви и частично манипулативни, а някои от тях откровено комични. Какво имам предвид?

Безплатният градски транспорт определено е една от най-полезните мерки, които вече доказано работи в редица други градове (Париж, Талин, Будапеща, а вече и в Скопие). Тук обаче се случват комични ситуации, цената на еднократния билет за градски транспорт, забележете, беше не намалена, а увеличена с 60 % (!), т.е. това показва неразбиране и незачитане на факта, колко полезен може да бъде всъщност публичният транспорт в справянето с този проблем. Самият кмет признава, че не е направено достатъчно.

Позитивно е осъзнаването, че улиците (както основните, така обаче и по-малките) трябва да се мият по-често, но защо до този момент това се случва само два пъти годишно? Забелязва се частично признаване, че броят на автомобилите е главният виновник, но това се подменя с мерки срещу горене на гуми или обвиняване на хората какви средства използват за отоплението си. Не смятам, че за София отоплението на печки с дърва и въглища може да е сериозна причина за нивата на замърсяване. Смущаващо е също така, че Столична община планира да продължи своите инвестиционни намерения в посока “поетапното изграждане на кръстовища на две нива“. Това води единствено до повече автомобили. Всички знаем, че потенциалът на всеки град са хората, а не автомобилите.

Накрая бих искал да посоча и някои алтернативни мерки, които учудващо дори не бяха споменати от общинската администрация. Такива са улесняването и подобряването на достъпа до Витоша - белият дроб на града ни, в т.ч. възстановяване на всички лифтови съоръжения. В някои европейски градове те са част от градския транспорт (френският град Брест например). Все още в София липсва изградена мрежа от общински велосипеди, въпреки че в Бургас, например, има отдавна. Данъчната диверсификация по отношение на старите и нови автомобили също би допринесла хората да се замислят какъв автомобил биха карали. Видно за всички е и че градът ни страда от липсата на достатъчно пешеходни зони и публични пространства за хората. Зелените политики на следващо място са интегрална част от битката със замърсяването. София има достатъчно паркове в сравнение с другите европейски градове, просто трябва да им се обръща по-сериозно внимание. Кампании като Зелените релси също трябва да бъдат продължени.

В заключение, призраци като опасно замърсеният въздух разяждат града ни и хората в него, нарушават фатално баланса между икономика, екология и качество на живот. Всичко това дава ясна оценка за качеството на живота и показва, че са необходими общи усилия и съгласие за овладяване на проблема, защото градът ни не е ляв или десен, а е в беда!

реклама
реклама

Най-четени