Художникът Кирил Златков: Постигането на лекотата и виртуозността винаги е вълнуващо

Затрудняваме се да определим с кое Кирил Златков ни прави по-силно впечатление. С неговите артистични корици и оформления на книги („Крадец на самота“ на Раймондо, изд. Книгомания; „Смисълът на живота“ на Тери Игълтън, изд. Колибри; „30 щриха за любовта“ на Ганка Филиповска, изд. Жанет 45; „Захарното дете“ на Олга Громова, изд. Точица; и др.). С красивите и практични начертания на шрифтовете си с българска кирилица (като Trimaran и Barca). С илюстрациите, които са пълнокръвни картини, изложени в книги (например в „Когато искам да мълча“ на Зорница Христова, изд. Точица). Или с рисунките, плакатите, рекламните лейаути... Сигурни бяхме обаче, че ще ни е лесно да разговаряме с него и ще напуснем диалога с няколко щриха по-богати. Заповядайте:

Автор си на корици на книги – артистични корици, които те карат да спреш и вземеш книгата в ръце. С какво това е различно от създаването на плакат, на картина?

Корицата се прави след прочитане на книгата. Художникът общува със смисъла и духа на литературата. Много често се претеглят различни по тежест неща заедно с издателя или/и с автора, ако е сред нас, разбира се. Решава се не само какво е най-вярно на литературата, а и какво би хванало вниманието на потенциалния читател, и как всичко това изглежда и може да се отпечата, за да стане книгата и красив предмет. Плакатът е друга вселена. Там най-важното е визуалната игра, често провокация, която насочва вниманието към конкретно събитие или факт от живота, който търси реакция от зрителя, преодоляване на апатията или безчувствеността. Езикът на плаката е труден, посланието, идеята трябва да порази зрителя за част от секундата. Картината е друг вид общуване, авторът най-често разговаря със себе си, с болката или радостта си и всичко между тях, но често мислите му се докосват и до болката и радостта на други хора. В някои случаи идеите, различните материали и жестовете, които оставят следи и оформят обеми, могат да са резултат от общуване и с нещо по-висше, например идеята за чист морал, често наричан „Бог“. Има популярен израз – „Моцарт говори с хората, Бах говори с Бог“. Хората помнят подобни категорични формулировки заради привлекателната простота. Истинското богатство е в непреднамереното общуване с високите образци на изкуството.

За коя книга, заглавие от класическата литература, с огромно удоволствие би създал корица при ново издание?

Пиесите на Шекспир, „Дон Кихот“ или нещо на Людмил Станев, най-добре нещо ново.

Имаш доста разпознаваем щрих при една от предпочитаните от теб техники на рисуване. Въпреки условността - ориентировъчно колко часа рисуване отнема една такава илюстрация, колко концентрация и педантичност изисква?

Самото изработване на една картинка може да отнеме от един до пет-шест дни. Често поправям, добавям или коригирам неща, а това няма как да се изчисли в часове. Дълги и самотни са тези занимания.

Какво важно би посъветвал млад художник, оформител на корици, а и на книги?

Да чете внимателно. Да повярва на автора. Да говори с други хора, да обсъжда. И пак да чете. Да си води записки, да има винаги на лесно малка тетрадка или скицник, за да не отлитат идеите.

Коя книга последно те впечатли визуално? И коя – като съдържание?

Няколко картинни книги, споделени от приятели. Книгите на моя приятел и колега от Бразилия Одилон Мораес – и визуално, и като съдържание.

Илюстрация от "Когато искам да мълча" на Зорница Христова, изд. Точица

Успява ли дигиталното да открадне от времето ти за четене на хартиени издания?

Да, разбира се, все повече чета на екран, но съм сигурен, че хартията има различна сила. Винаги предпочитам хартията, можеш да погалиш дума или изречение, да я повъртиш между пръстите си. По-приятно се спи до нещо хартиено, отколкото до лаптоп или таблет, да не говорим до телефон.

Изучавал си и калиграфия. Кое е интересното за теб?

Постигането на лекотата и виртуозността винаги е вълнуващо. Смайващо е колко ежедневни безкрайни усилия са необходими, за да се превърне формата в съдържание само по себе си.

Опиши ни мястото, на което твориш?

Работя на много различни места. Нямам ателие. Имам половин маса. Много често работя „на коляно“, което значи докато чакам нещо някъде. Мобилността не ме притеснява, напротив, с времето, още от ученическите си години се научих да реагирам почти навсякъде чрез молив и хартия на идеите, които ме посещават или се оформят след продължителна еволюция.

За теб музиката е много важна. Какво слушаш, докато работеше последната седмица например? И определящи ли са етапът, процесът на работата ти - за музиката, която да го съпътства?

Плащайки месечна такса за една от големите аудио платформи, практически притежавам достъп до всичко записано, което може да се купи с пари. Не мога да кажа, че слушам повече музика, отколкото слушах преди да съществуват компютри въобще. От десетина години насам престанах да слушам музика, докато работя, освен ако не звучи класическа музика по телевизора. Намирам всичко това за по-уважително към музиката като изкуство. Не бива да третираме музиката като приятен шум. Разбира се, всеки е подвластен на музиката в ролята ѝ на гориво за машината на ежедневието, но можем да ѝ отделяме повече време, а също и да ходим на концерти..

Фото: личен архив

Създал си кирилски шрифтове като Barkentina, Trimaran, Barca, Metafisica, KOMETA (в съавторство с Васил Кателиев), Caravela, Fox book, Gonzaga и много други. Всички те имат българска кирилица. Подчертавал си, че е важно да ползваме такава, а не с руска кирилица, които се срещат много по-често. Защо? Освен от патриотизъм.

Нещата постепенно се променят – вече има много повече и много по-добре направени шрифтове с българска форма кирилица отколкото преди 10-15 години. Говоря не само за шрифтовете от български дизайнери, а и за шрифтове, правени от чужденци. Вече е въпрос на професионализъм да се направи и руска, и българска кирилица. Освен от патриотизъм трябва да предпочитаме българска форма на кирилицата, защото българските букви носят повече разнообразие и динамика, а също така са много по-близки до формите на латиницата. Един параграф (текстов блок) с руска кирилица е много по-монотонен и строг в сравнение със същия параграф, оформен с българска кирилица.

По какво най-лесно да различим българския от руския кирилски шрифт?

Ако малката буква „и“ изглежда като латинското „u”, а „п“ и „т“ изглеждат като латинските „n” и „m”.

Имаш ли любими букви и, съответно, по-„тегаво“ за създаване при нов шрифт?

Нищо не ми е тегаво в създаването на нов шрифт, това винаги е радост за мен.

Качваш се в такси, след малко шофьорът прави коментар тип „Шрифтовете с българска кирилица не стават!“. Твоята реакция каква е?

Ще се зарадвам, че човекът има отношение по въпроса, но ще му обясня някои неща. Ако не се съгласи бързо, ще трябва да спрем колата и да се разберем като мъже.

Слагат те за министър на шрифтовете. Какво веднага ще промениш?

Ще купя хубави шрифтове за сайтовете и документите на всички министерства.

Колко пъти си чувал такава шега по твой адрес – че сигурно, понеже се казваш Кирил, чувстваш дълг да създаваш шрифтове на кирилица? Какво отговаряш?

Че сигурно е така, но съвсем не е достатъчно. Създаването на шрифт в днешно, а и във всяко време преди нас, е тежка, но благородна дейност. Бих се занимавал с това, както и да се казвам. Ако се казвах Мохамед или Тайсън, едва ли щях да съм известен боксьор.

Различно ли чувство, вътрешно усещане те „владее“, когато рисуваш картина, спрямо когато рисуваш за реклама, за книга или създаваш шрифт?

С моите занимания е сравнително лесно, защото мотивите са горе-долу едни и същи в нашата действителност. Все става въпрос да има около нас неща с по-висока естетика. С картините е по-различно, разбира се.

„Сърби“ ме да ти задам и следния глуповат въпрос: като графѝк, имаш ли любим цвят, извън обичайно използваните черен и бял?

В графиката цветът, черен, бял или други, не е основното изразно средство. По-важно е да се говори как линията и петното изграждат пластичността.

Освен, разбира се, човекът, а и животни като кон и мечка, които се срещат често в рисунките ти, кои са най-интересните за теб образи, обекти, субекти за рисуване?

Образите в моите картини много рядко са конкретни, рядко имат директна връзка с действителни неща, лица, фигури, въпреки че постоянно правя скици от натура. Нещата, които рисувам, улягат в паметта ми и изплуват върху хартията обобщени и смесени с други образи. Рисувам коне например от ранна детска възраст, но никога не съм рисувал кон от натура. Между картината и действителните образи стои въображението, паметта, проектите, скици и ескизи, и професионалните способности на художника.

Когато беше малък, какъв искаше да станеш, като пораснеш?

Художник. Не умеех нищо друго. Според Рашко Младенов, в професионален план аз трябва да съм абсолютно щастлив, защото чета и рисувам. Животът обаче не е само това.

Какво е изобразено на твоята най-отдавнашна детска рисунка, която пазиш?

Коне и индианци.

Какви други таланти извън изкуството притежаваш?

Успявам да сготвя вкусно и бързо някои неща за близките си.

Особено ценен комплимент, който си получавал за работата си?

„Това не е пейзаж, а решаване на екзистенциален въпрос!“

Какво да очакваме скоро от теб?

Нови рисунки и шрифтове, колкото ми стигне времето и силите.

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?

Щях да спя малко повече, а две разходки в планините край София щяха да са по-дълги.