Срещата с Вася е като с Андерсова героиня - вълшебна, енергична, искрена и емоционална. Слънцето в косите й те оставя с усещане, че срещаш дете. Малко, чисто, изобретателно, мечтаещо, крехко и свенливо. Вероятно си я виждал в Гласът на България и може би си спомняш, че именно тя държеше световния рекорд за най-бързото обръщане на всички съдии от журито към момента на дебюта си в шоуто. Днес Вася има една колкото простичка, толкова и грандиозна мечта - да се занимава с музика на световно ниво. Винаги е преследвала тази цел, без дори да се интересува излишно как ще я постигне. А когато преследваш неотклонно мечтите си, нещата някак се нареждат. Наскоро тя бе приета почти пълна стипендия (70%) в Berklee College of Music, Boston - един от най-престижните музикални университети в света. Малко хора имат талантът и харизмата да впечатлят безмилостното жури на Бъркли, а Вася е един от тях. Но, казват - трънлив е пътят към успеха. За да учи в Бъркли, тя трябва да събере онези 30% от голямата такса (без изобщо да броим разходите за учебници, храна и подслон в Бостън). И тъй като Вася никога няма да поиска пари, нейни приятели организират кампания за набиране на средства. Ако се кефиш на амбизиозните млади хора, които преследват мечтите си, разбери как можеш да удариш едно рамо в платформата Generosity, както и чрез блога Milanoff. А ние стискаме палци някой ден да я гледаме как пее с най-големите.
Събуждам се с гигантска чаша ароматно, черно кафе.
Не мърдам от
вкъщи без червило,
телефон, книга, слушалки и без съмнението дали заключих вратата.
Никога не
закъснявам за уговорки.
Стриктна съм до крайност. Не обичам да губя или да ми губят времето.
Умирам от срам, когато имам пропуск и... когато ме заговори момче, което харесвам.
Все си
повтарям, че трябва
да успокоя топката, защото ще гръмна като бушон някой ден. А! Старателно си
напомням и че няма невъзможни неща.
Идеалната
вечер е усамотената. Или
споделената. Зависи от състоянието.
Обикновено съм
в джаза, във филма, в
някаква схема и в ничии рамки - силно емоционална и хиперактивна.
Никога не танцувам на безмензурна музика. Обикновено тази музика ме приковава и пренася
някъде много далеч или дълбоко навътре.
Падам си по философия, езотерика и умни момчета.
Беше велико, когато вчера отново констатирах уникалния ВАСЯ ШАНС. Произходът на тази
фраза идва от приятелите ми и се схваща по следния начин - От 0 до 100% - ШАНС.
Над 100% - ВАСЯ ШАНС. (смее се)
Влизам в огъня заради любов, идеи, идеали, приятели.
Дойде ми до гуша от посредственост и хора, които възприемат живота, света и
взаимоотношенията като даденост.
Не казвам на никого, че когато се прибера вечер и съм сама, обичам да сядам по турски на
леглото, да взема кутия кибрит и да паля клечките в тъмното една по една и една
след друга. Искрата им ме хипнотизира, а към аромата съм пристрастена. Е, май
го казах... (смее се)
Под леглото ми има гирички, рутер за интернет и домашни пантофи.
Страшно се изложих, когато започнах да уча немски език и на една германка казах, че е "красива като прасе", вместо "красива като лебед". (пароними)
Майка ми често ми казва: "Това, че сега вечерята ни/ти е тази, не означава, че някой ден
няма си велик човек.".
Искам да остарея като номад - ярка, свободна и търсеща.
Правя се на луда, когато отговорът не ми е допаднал и "давам" шанс на събеседника да се "усети" и поправи. (смее се)
Скачам на бой, когато е неизбежно.
Убивам
за шоколад.
Не си позволявам да прекрача дадената думата,
да съдя, да имам очаквания.
Заспивам на тихо и тъмно и почти никога без маска за очи. Опитомявам трескавите мисли,
които се стрелкат и препускат безспирно и си казвам, че утре ще ги мъдря пак.
И хоп - в прегръдката на Морфей.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Младост.
Най-големият актьор за мен е труден за свеждане до един. Обичам Антъни Хопкинс, Ейдриън Броуди, Мерил Стрийп, Джесика Частейн и още много.
Харесвам режисьори като Уди Алън, Педро Алмодовар.
Няма по-глупав филм от един, който не помня дори как се казва.Беше много тъп, изтрих
торента, изключих лаптопа и отидох за сладолед.
Много се смях на Кухня. Руско сериалче, което изгледахме на един дъх по съквартирантски с
моята Глория.
Планирам да видя най-сетне Завръщането.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам страшно много музика (професионална неизбежност и лична потребност). Затова
в редките случаи, когато мога, оценявам и се наслаждавам на тихото на
тишината.
Никога няма да ми омръзнат изпълнения с душа. Такива, които ме вълнуват и ми въздействат.
Любимите ми изпълнители са Lizz Wright, Jill Scott, Birdy, Lauryn Hill, Eva Cassidy.
Обожавам класическа музика и любимите ми
композитори са Шопен, Скрябин, Рахманинов и Бетовен.
Най-добрият концерт, на който бях не е един. Имала съм възможността
и щастието да преживея прекрасни концерти както в България, така и навън. Във
всеки е имало нещо магично, незабравимо, специално.
В София искам да дойде Ed Sheeran
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Стършел на Етел Лилиан Войнич - светкавичен отговор, понеже съм я чела поне 15 пъти. Обожавам я. Плача
неудържимо. Иначе, надявам се, "книгата на книгите" да предстои. (усмихва се)
Сега чета Колене на Росен Карамфилов.
Много ми говорят за Истории от куфара. Сборни разкази. Мисля да е следващия избор на
четиво.
Най-добре пише Георги Господинов, Ганка Филиповска, Левена Филчева (на съвременна българска
вълна съм).
От класиците ни слабост ми е творчеството на Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Гео Милев, Блага Димитрова.
ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е неудържима страст, философия, живот и ...по-добрата реалност.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Медея - майка ми - спектакъл на Маргарита Младенова и Иван
Добчев
Обичам текстовете за театър на Чехов,
Бекет, Хайнер Мюлер.
Последно гледах Жана д'Арк с режисьор Петринел Гочев.
ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, живописта
- всяка форма на изкуство, която адресира послание и въздейства.
Последната изложба, на която бях, е Return, а утре ще
отскоча до Пловдив за концерт, в който участвам и в свободната програма смятам
да разгледам Нощ над България със снимките на Красимир Матаров.
Текст Джей Миланов, Гергана Върбанова
Фотография Лора Дудушка
Коментари