Медея - майка ми
Медея - майка ми Медея - майка ми Медея - майка ми

Медея - майка ми

Или защо „мярата на мярата ни убягва“

Режисьори: Маргарита Младенова и Иван Добчев; сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова; музика: Асен Аврамов; с Димитър Николов, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Ивайло Драгиев, Маргита Гошева, Елена Димитрова, Невена Калудова

„Светът отива на зле. Той е изхабен, но неговото изхабяване вече не се брои. (...) Нито пълнолетие, нито криза, нито дори агония. Нещо друго..." Така режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев обясняват основанията си да направят ироничния спектакъл Медея - майка ми. Герои са уродливите деца на деформираното време и загубената „мяра за мяра", но не съвсем по Шекспир. Новата премиера в Сфумато представя социалната пиеса на Иван Добчев в съавторство с поета Стефан Иванов като „наивистка импровизация по един мит". Или опит за аутопсия на нещо живо, което се съпротивлява и до края не умира: нещастните жертви на една полудяла епоха. Препратките към Шекспир (Хамлет, Бурята), Дерида, Чоран, Паул Целан, Достоевски, Елиас Канети и т.н. не са случайни, но са толкова много, че не си струва да се изброяват всичките.

photo_simon_49_778

В съноподобното действие, накъсано от забавни музикални интермедии с жив акордионист на сцената, един тежко пострадал от катастрофа мъж лежи на болничното легло, бълнува и халюцинира. От атомите в банките кръв, подредени около леглото, изскачат като от кутията на Пандора най-различни духове, чиито лични истории и митологии са колкото стряскащи, толкова и банални. Колаж от яростни монолози на жени, принудени насила да проституират, след което насила да раждат и насила да изоставят децата, се редуват с мъчителни изповеди на млади мъже, изоставени в домове за сираци от такива жени - съвременните Медеи, които, почти без да искат, убиват децата си.

Прекрасните млади актьори Елена Димитрова, Маргита Гошева, Невена Калудова, Антонио Димитриевски, Ивайло Драгиев, Станислав Ганчев, Бойко Кръстанов и Димитър Николов с лекота обиграват фантастичната сценографска среда на Даниела Олег Ляхова, минавайки от образ в образ, залутани между фикцията и реалността, страшното и забавното. Само че тънката граница между „тук и сега" и „там и винаги" не е докрай удържана, което е изцяло за сметка на контакта с публиката.

Какво ново ни казва Медея - майка ми? И дали освен заради красивия мизансцен, игривите интермедии с цигански напеви и ефирно падащите пера над болничното легло, си заслужава да го гледаме...

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

Коментари

Други от театър

2016 - годината, в която рокът не умря

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Играта на тронове е дименционно неуравновесена

Играта на тронове е дименционно неуравновесена

Скритото всеобщо умение за телепортация в сериала

Редукция - възприятие

Редукция - възприятие

Изложба живопис на Мая Стойкова

От общината