Атанас Атанасов е роден в Бургас, но е завършил художествената гимназия в София, а после и Художествената академия. Говорейки за ученическите и студентските си години, държи да спомене учителите си Георги Янакиев, Пламен Вълчев, Светлин Русев, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев. И се сеща за немалко от съучениците си и приятелите си, които също са му повлияли в творческия път - Ясен Гюзелев, Eлена Панайотова, Стефан Петрунов, Димитър Яранов, Станимир Желев. Твърди, че от всеки можеш да си откраднеш по малко и доразвиваш стила си. Познаваме се отдавна, а сега се срещнахме на откриването на изложбата му 22 карти Таро по стихове на Едгар Алън По, в която освен че ще видиш оригиналните подготвителни рисунки и завършените картини, можеш да се сдобиеш и с колода от изданието. Говорихме си доста - за началото, влиянията, литературата. Всъщност, нека той сам ти разкаже.
Винаги съм искал да правя това, нямам спомен кога съм хванал четката и
молива за пръв път. Чичо ми също беше художник, вероятно и той е оказал някакво
влияние. Но рисувам от съвсем ранно детство. Никога не е имало никакво съмнение
с какво искам да се занимавам.
Бях доста добър спортист като ученик и ме викаха в спортни училища за
олимпийски надежди, но им отказах категорично. Това беше страшна изненада за
тях, защото по онова време беше много престижно да си в училище олимпийски
надежди (смее се).
За тази изложба - 22 карти Таро по Едгар Алън По, по-скоро извадих цитати, които допълват значението на картата и придават малко по-различен привкус на изображението. Използвам негови строфи извън контекста на стихотворението, за да се съгласува със значението на картата.
Идеята за тези карти тръгна от изданието ПОезия. Първоначално мислех да
направя две в едно - книга и карти Таро. Това обаче е трудно осъществимо по ред
причини. Има едно стихотворение на Едгар По, Градът в морето, в което съвременният човек, като го прочете, лесно
разпознава разрушаването на кулите на търговския център в Ню Йорк. Не е трудно,
когато четеш за град в морето, да се сетиш за Манхатън, който е остров.
Разпознавайки този град, го разчетох като предсказание и реших, че е много
подходящо за задълбаване по темата. Реално от тази илюстрация, която се казва Кулата и е единствената карта с изцяло
отрицателно значение, се роди идеята за карти Таро по По.
Когато се поразрових малко, се оказа, че Едгар Алън По е правил и
редица други предсказания. В Историята на
Артър Гордън Пим откриваме една история, която се е случила в
действителност по-късно, като има дори съвпадение на имена. В същия роман той
описва един интересен ручей и през 1961 руски учен разпознава в него свойствата
на течните кристали, а книгата е писана дълго преди те да бъдат познати. Така
че не е странно защо избрах точно Едгар Алън По, дори се учудвам, че други
художници не са го разглеждали от този ъгъл.
Всяка карта Таро има консервативно значение, което е напълно
установено. Специалистите по Таро критикуват някои изображения, които съм
правил в други колоди. Аз обаче не гледам толкова стриктно и си позволявам
някои волности.
Започнах да рисувам карти Таро покрай една поръчка - трябваше да си
изкарвам хляба. Оттам вече се поинтересувах по-основно за произхода и
значението им.
По-интересни са ренесансовите карти Таро. Те са най-стари и идват
от Италия, като не са натоварени с мистично значение. То идва много по-късно,
някъде през XVII-XVIII век от френските езотерици. Тогава започват да се
използват като езотерични и окултни инструменти.
В началото картите Таро са били използвани за развлекателни
игри. Били са и обект на колекционерство. Точно в това им предназначение те са
интересни за мен.
Никога досега не съм позволявал на никого да ми гледа на карти
Таро.
За илюстрации по прозата на Едгар По имахме разговор със същия преводач и може
и да стане някъде в бъдещето. Започнах да рисувам по лириката на По около 2009 и
като се огледам сега, виждам, че са минали 7 години. Работата вървеше малко по
малко, имал съм и други проекти и все не съм го докарвал докрай. Има страшно
много интересни разкази, които би било чудесно да бъдат илюстрирани. Но това е
проект, който изисква време и средства - никой не може да си позволи да работи
просто ей така, без да има от какво да живее.
Имам една завършена книга, която стои от няколко години, но все не ми остава време да я предложа на издатели, а е имало предложения от такива. За момента обаче си остава нереализиран проект. Тя е много интересна приказка от Вилхелм Хауф - Студеното сърце. За нея има стари преводи, но ми се ще да намеря правилния човек, който да направи адаптация на тази история.
С Ясен Гюзелев ни свързва около 35-годишно приятелство, от 14-годишни сме
заедно. В гимназията бяхме в един клас и учител ни беше Пламен Вълчев. С него имаме много общи извори на вдъхновение, но докато той е изключетелно концентриран в това, което прави (илюстрации за книги), аз съм доста по-разпилян в няколко различни посоки - живопис, стенописи, иконопис. Обичам да сменям миниатюрата с монументалното изкуство и молива с маслени бои. Това ме зарежда и ме предпазва от това да стана скучен на самия себе си.
Прескачам в различни посоки. В момента ми е дошло до гуша от малки
рисунки и карти Таро, сега ме сърбят ръцете да се кача на някоя стена и да
правя стенописи.
Всичко в рисуването ми е интересно, а и технологично съм подготвен за
различни техники. Любопитен ми е пътят от малката рисунка към голямата творба.
Стенописът задължително минава първо през малките рисунки. Дори за
картите Таро тук можеш да разгледаш първоначалните идеи като малки рисунки,
които са доста груби, но са много искрени и чистосърдечни. След това вече се
обработват и лустросват, но това си е част от занаята.
Вдъхновението изобщо не го чакам. Ако стоиш и чакаш, ще умреш
от глад. При мен всичко опира до ежедневна работа.
Работата е моят живот. Наистина правя това, което обичам и не
го приемам като неприятно задължение, което трябва да се свърши.
Успехът е неизмеримо понятие. Нямам представа какво точно е
той. За всеки е различно. Някои се чувстват успешни, ако изкарват много пари.
Аз съм доволен, че мога да издържам себе си и семейството си с това, което
правя.
Приятелството е изключително важно. Много съм се учил от
приятелите си. Споделянето и съвместната работа са незаменими.
Когато блокирам, продължавам да работя, за да отпуша процеса.
Разбира се, има и моменти, в които човек просто трябва да спре, защото иначе
прави грешки. Но и никога не знаеш - може да се окаже, че това, което вчера ти
се е струвало глупаво, днес да ти хареса. Най-лошото обаче е обратното - когато
нещо много си го харесваш, а след време вземеш да се чудиш каква е тази
глупост, която си сътворил (смее се).
Сега ми предстои работа по една католическа църква. На пръв поглед
е малко несъвместимо да рисуваш за църква и да правиш карти Таро. Обаче за мен
не е така. Има много християнска символика в картите Таро, особено в
ренесансовите. Просто френските езотерици са натикали картите в една друга
посока, която ми е по-чужда.
Изложбата 22 карто Таро по стихове на Едгар Алън По
можеш да разгледаш в галерия Арте до 14 юни
Текст Ивайло Александров/ Фотография София Зашева
Коментари