Инди Зара е певица и актриса от френско-марокански произход, която обожава да рисува. Стилът й е комбинация от няколко жанра обединяващи блус, фънк и соул с марокански, ориенталски и западноевропейски нотки. Повечето от песните й са на английски, но тя пее също на френски и берберски език. Вторият й албум Homeland, роден и записан в Маракеш, прелива от фюжън през джаз, соул, фънк и рок. Той е и повод пустинната джаз принцеса отново да гостува у нас на 16 октомври в Sofia Live Club. Ние пък побързахме да я потърсим, за да разкаже за себе си и новия си албум Homeland специално за нас и теб.
Сама определяш новия си албум,
като смесица от стилове с различна националност. Защо реши да го кръстиш Homeland?
Заглавието беше в ума ми, още преди да започна да записвам диска. Имаше
време, когато си мислех, че хората няма да
го разберат. Баща ми е
наследник на туарегите, а също и военен. Като бях малка сме живели в различни
градове и истината е, че никога не съм имала своя собствена земя. В крайна
сметка, това е въпросът, всички ние се питаме каква е нашата идентичност, къде
са нашите корени?
В Homeland всеки може да
намери своя дом. Ще ви кажа каква е философията на номадските народи, която
споделям и аз самата - "Корените
са вътре в нас".
Какво е усещането да растеш с
баща военен?
Аз съм малко хипи, а баща ми определено не е - той все пак е с армейско
възпитание. За негово нещастие дъщеря му е с по-свободен дух и почитател на
хипи вълната (смее се). Поведението ми не беше реакция към образованието или отношенията ми с
него. Оценявам и му благодаря за всичко, на което ме научи - цената на
независимостта, колко важна е работата,
за да можеш да си позволиш собствен дом и собственa банкова сметка. Това ме направи
по-самостоятелна. Хубавото е, че майка ми беше коренно различна.
А каква беше тя?
Тя обичаше да пее, така че, когато баща ми беше в командировка, вкъщи
се танцуваше и пееше. Накратко,
хипарството, за което споменах, съм взела от нея. Тя винаги е била по-близо до
музиката. В действителност, чичо ми, който
също е много музикален, живя с нас една година и през това време те с майка ми много ми повлияха. Точно както чичо ми е бил
повлиян за музиката от неговата леля. Освен това в Мароко музиката е навсякъде
- било то сватба или раждането на дете, това винаги е прекрасна възможност да
се свири и пее.
Кога разбра, чe страсттa към музиката ще
се превърне в твоя професия?
На 13 години, когато разбрах, че не във всяко семейство музиката има
толкова голяма роля.
Вярваш ли, че музиката може да
промени света?
Да, и според мен много повече от религията. Религията е политически
въпрос, духовността е във вярата. Не ми харесва, когато религията се превръща в
средство за разделение. Аз самата не изповядвам определена религия и смятам, че
всички школи по света имат своето място. Но аз имам вяра - това е нещо само мое,
нещо интимно и лично.
Участваш във филмите The Narrow Frame of Midnight на Тала
Хадид и The Cut на Фатих Акин. Какво
дава големият екран?
Способността да се създава характер. Самият творчески процес е много
интересен и завладяващ, а в края на снимките
откриваш, героят неминуемо е оставил следа в теб. Това е предизвикателство, тъй
като трябва постоянно да предизвикваш въображението си. Представи си, че си на
мястото на друг човек, който е различен от теб, а ти трябва да изиграеш
характера му, поведението му. И ако има възможност да продължа да се занимавам
и с двете - и с кино, и с музика, бих дала максимума от себе си.
През октомври ти предстои
концерт в София. Какво ще се случи на него?
На 16 октомври с моите музиканти сме готови за един много силен и
вълнуващ клубен концерт. Не го пропускайте! Очаквам с нетърпение срещата си с
българската публика. Идвам в страната за втори път, за мен София е град, който
носи атмосферата на моята музика.
Билети по 50 лева от Eventim и на входа на клуба
Коментари