Джейн Еър

С нелеката задача се е заел сравнително зеленият американец Кари Джоджи Фукунага, за когото това е втори пълнометражен филм. Първият му - Sin Nombre, излезе едва преди две години и стана хит на феста Сънданс, откъдето самият Кари си тръгна и с приза за режисура.

Джейн Еър е сниман предимно в Северна Англия сред тресавищата и мъглите на Йоркшир, или „в обстановка като от филмите на Тим Бъртън", както обяснява самият режисьор. И за да е пълна картинката, голяма част от кадрите са правени без никакви прожектори, а само с наличната (от огъня и свещите) светлина, защото идеята била продукцията да е максимално близо до готическата атмосфера на романа.

За самия роман няма какво да разказваме: Джейн Еър (една чудесна Миа Вашиковска) е сираче, което първо расте в доста богат дом, а после в едно сиропиталище, за да стане накрая възпитателка в имението на мрачния Едуърд Рочестър (още по-чудесния Майкъл Фасбендър, за когото стана дума ето тук). Двамата се влюбват и даже а-ха да се оженят, но в деня на сватбата на повърхността изплува една доста неприятна тайна от миналото на господина, Джейн се запилява някъде на майната си и по пътя едва не умира, но като по чудо нещата се оправят и след години двамата отново се събират, ама тоя път завинаги.

с една дума
СВЕЩИ. В миналото с тях правели дори часовници, защото горенето им на закрито било напълно равномерно. Първи за това се сетили китайците (около VI век), които измервали времето така нощем и в облачните дни.

{{trailer}}