Седмичен афиш / Театър

ГóЛЕМ

Виртуозен пластически пърформанс за бързата консумация като пандемия

Режисьор:Анна Данкова; сценография: Станимир Генов, костюми: Леда Екимова, музика: Петър Пармаков и Йоана Робова, драматургичен консултант: Ghostdog; с Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова

Три идентични женски фигури балансират бавно и грациозно по ръба на огромен сребрист надуваем дюшек. Движенията им са ограничени - винаги в кръг, по ръба или с внезапно гмурване в мистериозните дълбини на това сякаш космическо сребристо цвете. Фигури, които не се забелязват взаимно, преди да започнат да взаимодействат. Да се гонят и дебнат като зверове, да се боричкат на живот и смърт, да се самоизяждат и изплюват. Единственото, което ги свързва, е дъвката, която вадят в индустриални количества, скрита в невидими джобове на различни места из дюшека.

Гóлем в пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК е най-новият авторски проект на режисьорката Анна Данкова. Вдъхновен е от еврейския мит за героя Голем: странно същество от нежива материя, събудено за живот чрез магически ритуал. Спектакълът е реализиран със силен индивидуален почерк, който помним от нейния Космонавт (великолепен моноспектакъл на Ива Свещарова) в Червената къща. Благодарение и на останалите в екипа сценографът Станимир Генов, костюмографката Леда Екимова, авторите на музиката Петър Пармаков и Йоана Робова, драматургичният консултант Ghostdog - този път резултатът многократно надхвърля очакванията. Защото този пърформанс ще остави сериозни следи в най-новата история на движенческия и пърформативен театър у нас.

golem image

Свързващи звена между Гóлем и Космонавт са брилянтното хиперболизиране на малки детайли, преобръщането на познати табута и клишета, филигранното изграждане на пластически картини чрез бавни движения, чието развитие държи публиката в състояние на силна концентрация от началото до края. Иронията също е сред любимите инструменти на Данкова с критичен и отчуждаващ ефект. Колкото до чисто материалните инструменти, използвани в нейните спектакли, разбира се, те са не само реквизит и средство за изразяване, но и мощни алегории на конкретната авторска идея. Като прахосмукачката в Космонавт или дъвката в Гóлем.

Тук изпълнителите са трима: Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова. Без да говорят и в полусънно състояние те не спират да лазят, вадят, намират, изтеглят, събират, дъвчат, изплюват и разминават треските си в постоянно търсене и намиране на скрити „съкровища” в процепите на гигантския сребрист дюшек. Дъвката изниква като пандемия от всевъзможни ъгълчета - участниците моментално я слагат в устите си с жестове на наркозависими. От глобална метафора на консумацията във всичките й fast-food форми дъвката се превръща в боклук секунди след задоволяването, а конфронтациите за още и още дъвка са плод на жестоката треска за лесно и бързо самозадоволяване без излишни скрупули, без стопиране, без финал. Неистовите жестове, кулминиращи в екстремни боричкания за все повече и повече лепкава розова материя, започват като бавни движения на хищници, които взаимно се следят. Напрегнато развитие, в което не само пластиката, но и характерите на размножения в триъгълник „аз”, се трансформират - секунди след изконсумирането на заветната цел.golem image

Блестящо замислен и майсторски осъществен, Гóлем е от спектаклите, които се помнят, защото се съ-преживяват в концентрация и от зрители, и от изпълнители. Нетърпеливи сме за следващите проекти на Анна Данкова и талантливия й екип.

Текст Патриция Николова

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Allied - филмът, по време на снимките на който, уж се били забили Брад Пит и Марион Котияр. Рядко тъпа холивудска боза, действително - не го гледайте. На другия ден гледах Това е само края на света, дето спечели Кан, пак - с Марион Котияр, е даже - и с Леа Сейду. Рядко глупаво, маниерно канадско-европейско клише. Животът е прекалено къс, за да гледате и този филм. Вместо това, бързо преговорете кавото на Wes Aderson ви лиспва от кинокултурата - например Life Aquatic with Steve Zissou, който съм гледал само два пъти, но мисля да гледам поне още два.
Най-големият актьор за мен е
Джеръми Айрънс.
Харесвам режисьори като
Фатих Акин, Уес Андерсън, Димтър Коцев - Шошо.
Няма по-глупав филм от
почти всички български бози, за които продуцените им взимат по един-два милиона от НФЦ и след това филмите стават, общо взето, само за подпалки.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
пънк - класически и съвременен американски пънк. И Хендел. Също си свалям и саундтраци на филми, които са ми харесали - в момента точно въртя този на "Младият папа".
Никога няма да ми омръзнат
органовите концерти на Хендел, Бранденбургските концерти на Бах, първият албум на Секс Пистълс, всичко на Ролинг Стоунс, всичко на Ийгълс ъф Дет Метъл.
Любимата ми група е
Ролинг Стоунс.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Металика през 99-та в Пловдив.
В София искам да дойдат
американските танкове. И да останат.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Сто години самота - съвършеният модерен роман, макар самият Маркес да не ми е на върха на личната класация.
Сега чета
пробвам се пак с последния на Мартин Еймис The Zone of interest, но ми върви много тегаво. Обожавам Мартин Еймис, но това, явно, ще му е първата книга, която май ще скипна.
Не смеят много да ми говорят
, известен съм с критичността си.
Н
а български най-добре пиша аз. От чуждоезичните колеги бих споменал най-вече Борхес, айде - и Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Обичам текстовете за театър на
Стефан Иванов, Георги Тенев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е
съвременното визуално изкуство във всичките му проявни форми - особено, когато има смисъл, когато реално провокира реакция вътре в мен.
Последната изложба, на коят
o бях - преди месец, в Moco musem в Амстердам - обща изложба на Banksy и Warhol - да, комерс, малко, но трябва да се види. Пък и, да ви кажа, не представляваше само едни найлони, поставени върху езеро. 
Любимият ми художник е
кумът ми Иван Мудов

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени