Седмичен афиш / Театър

ГóЛЕМ

Виртуозен пластически пърформанс за бързата консумация като пандемия

Режисьор:Анна Данкова; сценография: Станимир Генов, костюми: Леда Екимова, музика: Петър Пармаков и Йоана Робова, драматургичен консултант: Ghostdog; с Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова

Три идентични женски фигури балансират бавно и грациозно по ръба на огромен сребрист надуваем дюшек. Движенията им са ограничени - винаги в кръг, по ръба или с внезапно гмурване в мистериозните дълбини на това сякаш космическо сребристо цвете. Фигури, които не се забелязват взаимно, преди да започнат да взаимодействат. Да се гонят и дебнат като зверове, да се боричкат на живот и смърт, да се самоизяждат и изплюват. Единственото, което ги свързва, е дъвката, която вадят в индустриални количества, скрита в невидими джобове на различни места из дюшека.

Гóлем в пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК е най-новият авторски проект на режисьорката Анна Данкова. Вдъхновен е от еврейския мит за героя Голем: странно същество от нежива материя, събудено за живот чрез магически ритуал. Спектакълът е реализиран със силен индивидуален почерк, който помним от нейния Космонавт (великолепен моноспектакъл на Ива Свещарова) в Червената къща. Благодарение и на останалите в екипа сценографът Станимир Генов, костюмографката Леда Екимова, авторите на музиката Петър Пармаков и Йоана Робова, драматургичният консултант Ghostdog - този път резултатът многократно надхвърля очакванията. Защото този пърформанс ще остави сериозни следи в най-новата история на движенческия и пърформативен театър у нас.

golem image

Свързващи звена между Гóлем и Космонавт са брилянтното хиперболизиране на малки детайли, преобръщането на познати табута и клишета, филигранното изграждане на пластически картини чрез бавни движения, чието развитие държи публиката в състояние на силна концентрация от началото до края. Иронията също е сред любимите инструменти на Данкова с критичен и отчуждаващ ефект. Колкото до чисто материалните инструменти, използвани в нейните спектакли, разбира се, те са не само реквизит и средство за изразяване, но и мощни алегории на конкретната авторска идея. Като прахосмукачката в Космонавт или дъвката в Гóлем.

Тук изпълнителите са трима: Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова. Без да говорят и в полусънно състояние те не спират да лазят, вадят, намират, изтеглят, събират, дъвчат, изплюват и разминават треските си в постоянно търсене и намиране на скрити „съкровища” в процепите на гигантския сребрист дюшек. Дъвката изниква като пандемия от всевъзможни ъгълчета - участниците моментално я слагат в устите си с жестове на наркозависими. От глобална метафора на консумацията във всичките й fast-food форми дъвката се превръща в боклук секунди след задоволяването, а конфронтациите за още и още дъвка са плод на жестоката треска за лесно и бързо самозадоволяване без излишни скрупули, без стопиране, без финал. Неистовите жестове, кулминиращи в екстремни боричкания за все повече и повече лепкава розова материя, започват като бавни движения на хищници, които взаимно се следят. Напрегнато развитие, в което не само пластиката, но и характерите на размножения в триъгълник „аз”, се трансформират - секунди след изконсумирането на заветната цел.golem image

Блестящо замислен и майсторски осъществен, Гóлем е от спектаклите, които се помнят, защото се съ-преживяват в концентрация и от зрители, и от изпълнители. Нетърпеливи сме за следващите проекти на Анна Данкова и талантливия й екип.

Текст Патриция Николова

реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Флоранс. Мерил Стрийп си е обичайно велика, но филмът ми беше скучен.
Най-големият актьор за мен е
този, на когото вярваш безрезервно и вълнува нещо в теб, отвъд думите и рациналното мислене. Име не мога да кажа, много големи актьори е имало, има и ще има, защото стават все по-добри. И това е чудесното. Докато ги има на лентата, все ще са тук.
Харесвам режисьори като
Иняриту, Сорентино, Том Форд, Дани Бойл.

Няма по-глупав филм от Пич, къде ми е колата най-вероятно, ако съдим по заглавието.
Много се смях на
Диви истории. До тотална истерия ме докара този филм, щях да се удавя в смях и сълзи едновременно.
Планирам да видя
Мълчанието на Скорсезе.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
джаз, суинг, саундтраци на филми, които са ме впечатлили
Никога няма да ми омръзнат
The XX и The Gotan Project.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на
Иво Димчев. Беше супер яко и на Джъстин Тимбърлейк в Истанбул, и на първият Sofar Sound концерт в София, и на S.A.R.S, Роби Уилямс, Vintage Jukebox, The Correspondents.
В София искам да дойде
Бионсе. Подайте тази Дива насам.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Майстора и Маргарита.
Сега чета
биографията на Мерил Стрийп.
Много ми говорят за
Човек, на име Уве. Започнах я, но нещо не ми върви и може би така че ще си и остане.
Най-добре пише
Маркес.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
имам нужда да бъда част от нещо по-голямо и вълнуващо от собствения ми живот. Гледам театър и за вдъхновение, когато имам нужда да си припомня защо си заслужава да продължавам да се занимавам с това в рамките на нашата реалност.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
представление от детските ми години - Красива птичка с цвян зелен, в която играеше баща ми. Гледала го бях поне 10 пъти в доста невръстна и впечатлителна възраст. Естествено много по-силни и въздействащи спектакли съм гледала по-нататък, но май никой не съм гледала толкова много пъти.
Обичам текстовете за театър на
Стриндберг, Чехов, Шескпир. Не е случайно, че биват поставяни пак и пак. Четеш, препрочиташ, играеш, гледаш, гледаш друга версия..и всеки път откриваш нещо ново,по-голямо и по-силно.
Последно гледах
Ничия земя на Стоян Радев в Народия и страхотно ми хареса. Един от редките случаи, в който отидох на театър и успявах да си оставя професионалното обременяване на гардероба. Много хубаво, много.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е
живописта, и най-вече импресионизмът. Потапям си се там и често вълнението от видяното се излива под формата на сълзи. Не знам защо, картините си говорят с едно друго мое Аз.
Последната изложба, на която бях, е
чудесният Сантиментариум на Павел Веснаков. Преди това гледах Реноар в Мадрид. Опитвам се да ходя на големи изложби в чужбина поне 2-3 пъти годишно, зареждат и вдъхновяват ме за месеци наред.
Любимият ми художник е
Моне.

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени