Седмичен афиш / Театър

ГóЛЕМ

Виртуозен пластически пърформанс за бързата консумация като пандемия

Режисура:Анна Данкова; Сценография: Станимир Генов, Кодтюми: Леда Екимова, Музика: Петър Пармаков и Йоана Робова, Драматургичен консултант: Ghostdog; с Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова

Три идентични женски фигури балансират бавно и грациозно по ръба на огромен сребрист надуваем дюшек. Движенията им са ограничени - винаги в кръг, по ръба или с внезапно гмурване в мистериозните дълбини на това сякаш космическо сребристо цвете. Фигури, които не се забелязват взаимно, преди да започнат да взаимодействат. Да се гонят и дебнат като зверове, да се боричкат на живот и смърт, да се самоизяждат и изплюват. Единственото, което ги свързва, е дъвката, която вадят в индустриални количества, скрита в невидими джобове на различни места из дюшека.

Гóлем в пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК е най-новият авторски проект на режисьорката Анна Данкова. Вдъхновен е от еврейския мит за героя Голем: странно същество от нежива материя, събудено за живот чрез магически ритуал. Спектакълът е реализиран със силен индивидуален почерк, който помним от нейния Космонавт (великолепен моноспектакъл на Ива Свещарова) в Червената къща. Благодарение и на останалите в екипа сценографът Станимир Генов, костюмографката Леда Екимова, авторите на музиката Петър Пармаков и Йоана Робова, драматургичният консултант Ghostdog - този път резултатът многократно надхвърля очакванията. Защото този пърформанс ще остави сериозни следи в най-новата история на движенческия и пърформативен театър у нас.

golem image

Свързващи звена между Гóлем и Космонавт са брилянтното хиперболизиране на малки детайли, преобръщането на познати табута и клишета, филигранното изграждане на пластически картини чрез бавни движения, чието развитие държи публиката в състояние на силна концентрация от началото до края. Иронията също е сред любимите инструменти на Данкова с критичен и отчуждаващ ефект. Колкото до чисто материалните инструменти, използвани в нейните спектакли, разбира се, те са не само реквизит и средство за изразяване, но и мощни алегории на конкретната авторска идея. Като прахосмукачката в Космонавт или дъвката в Гóлем.

Тук изпълнителите са трима: Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова. Без да говорят и в полусънно състояние те не спират да лазят, вадят, намират, изтеглят, събират, дъвчат, изплюват и разминават треските си в постоянно търсене и намиране на скрити „съкровища” в процепите на гигантския сребрист дюшек. Дъвката изниква като пандемия от всевъзможни ъгълчета - участниците моментално я слагат в устите си с жестове на наркозависими. От глобална метафора на консумацията във всичките й fast-food форми дъвката се превръща в боклук секунди след задоволяването, а конфронтациите за още и още дъвка са плод на жестоката треска за лесно и бързо самозадоволяване без излишни скрупули, без стопиране, без финал. Неистовите жестове, кулминиращи в екстремни боричкания за все повече и повече лепкава розова материя, започват като бавни движения на хищници, които взаимно се следят. Напрегнато развитие, в което не само пластиката, но и характерите на размножения в триъгълник „аз”, се трансформират - секунди след изконсумирането на заветната цел.golem image

Блестящо замислен и майсторски осъществен, Гóлем е от спектаклите, които се помнят, защото се съ-преживяват в концентрация и от зрители, и от изпълнители. Нетърпеливи сме за следващите проекти на Анна Данкова и талантливия й екип.

Текст Патриция Николова

  • ДНК

    27 януари (петък), 19:30
реклама

Градски тип

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
"The OA" на Netflix. Хич не го разбрах, но за сметка на това в опитите си да намеря обяснения в Интернет, се натъкнах на супер яки теории. Например, учените от CERN танцуват танца на разрухата на Шива, опитват се да овладеят тъмната енергия на Сатаната и правили човешко жертвоприношение в името на Колайдера. ▲
Най-големият актьор за мен е
Арнолд Шварценегер.
Харесвам режисьори като
Ридли Скот, Дейвид Финчър и Тери Джоунс. Може би и малко Уес Андерсън, ей така за цвят и фасон.
Няма по-глупав филм от
Всички страхове с Бен Афлек.
Много се смях на
Аве Цезаре!
Планирам да видя
La La Land.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
шумотевица с китари докато работя, подкасти докато пътувам, или готвя.
Никога няма да ми омръзнат
Nine Inch Nails.
Любимият ми изпълнител
е Дейвид Боуи.
Най-добрите концерти, на които бях през 2016, са
два - на Омар Сюлейман и Life of Agony.
В София искам да дойдат
King’s X.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Are your lights on? → 100-те най-полезни страници за последните 5 години. В по-общ план История на музиката в картинки.
Сега чета
Managing your project portfolio и За ползата от алкохолизма на Булгаков.
Много ми говорят
за Мураками, ама малко ми е скучен.
Най-добре пише
Урсула Ле Гуин.

СРЕЩИТЕ
Най-яката конференция, на която съм бил, е
Resonate в Белград - технологии, експерименти и изкуство във всичките му разбираеми и неразбираеми форми.
Събитието, което не бива да изпускаш през 2017 е
React Europe в Париж. React е технология, която накара много от програмистите да излязат от утъпканите пътеки и вдъхнови много други проекти с алтернативния си подход. Ако под някаква форма се занимаваш с уеб, или мобилни приложения - това е задължителна конференция.
IT-тата в София се събират
все повече и повече на мийтъпи в CowOrKing, или на бири във Vitamin B.

Текст Белослава Димитрова / Славея Йорданова

виж повече
реклама

Най-четени