Седмичен афиш / Театър

ГóЛЕМ

Виртуозен пластически пърформанс за бързата консумация като пандемия

Режисьор:Анна Данкова; сценография: Станимир Генов, костюми: Леда Екимова, музика: Петър Пармаков и Йоана Робова, драматургичен консултант: Ghostdog; с Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова

Три идентични женски фигури балансират бавно и грациозно по ръба на огромен сребрист надуваем дюшек. Движенията им са ограничени - винаги в кръг, по ръба или с внезапно гмурване в мистериозните дълбини на това сякаш космическо сребристо цвете. Фигури, които не се забелязват взаимно, преди да започнат да взаимодействат. Да се гонят и дебнат като зверове, да се боричкат на живот и смърт, да се самоизяждат и изплюват. Единственото, което ги свързва, е дъвката, която вадят в индустриални количества, скрита в невидими джобове на различни места из дюшека.

Гóлем в пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК е най-новият авторски проект на режисьорката Анна Данкова. Вдъхновен е от еврейския мит за героя Голем: странно същество от нежива материя, събудено за живот чрез магически ритуал. Спектакълът е реализиран със силен индивидуален почерк, който помним от нейния Космонавт (великолепен моноспектакъл на Ива Свещарова) в Червената къща. Благодарение и на останалите в екипа сценографът Станимир Генов, костюмографката Леда Екимова, авторите на музиката Петър Пармаков и Йоана Робова, драматургичният консултант Ghostdog - този път резултатът многократно надхвърля очакванията. Защото този пърформанс ще остави сериозни следи в най-новата история на движенческия и пърформативен театър у нас.

golem image

Свързващи звена между Гóлем и Космонавт са брилянтното хиперболизиране на малки детайли, преобръщането на познати табута и клишета, филигранното изграждане на пластически картини чрез бавни движения, чието развитие държи публиката в състояние на силна концентрация от началото до края. Иронията също е сред любимите инструменти на Данкова с критичен и отчуждаващ ефект. Колкото до чисто материалните инструменти, използвани в нейните спектакли, разбира се, те са не само реквизит и средство за изразяване, но и мощни алегории на конкретната авторска идея. Като прахосмукачката в Космонавт или дъвката в Гóлем.

Тук изпълнителите са трима: Ива Свещарова, Виолета Витанова и Ирена Цветанова. Без да говорят и в полусънно състояние те не спират да лазят, вадят, намират, изтеглят, събират, дъвчат, изплюват и разминават треските си в постоянно търсене и намиране на скрити „съкровища” в процепите на гигантския сребрист дюшек. Дъвката изниква като пандемия от всевъзможни ъгълчета - участниците моментално я слагат в устите си с жестове на наркозависими. От глобална метафора на консумацията във всичките й fast-food форми дъвката се превръща в боклук секунди след задоволяването, а конфронтациите за още и още дъвка са плод на жестоката треска за лесно и бързо самозадоволяване без излишни скрупули, без стопиране, без финал. Неистовите жестове, кулминиращи в екстремни боричкания за все повече и повече лепкава розова материя, започват като бавни движения на хищници, които взаимно се следят. Напрегнато развитие, в което не само пластиката, но и характерите на размножения в триъгълник „аз”, се трансформират - секунди след изконсумирането на заветната цел.golem image

Блестящо замислен и майсторски осъществен, Гóлем е от спектаклите, които се помнят, защото се съ-преживяват в концентрация и от зрители, и от изпълнители. Нетърпеливи сме за следващите проекти на Анна Данкова и талантливия й екип.

Текст Патриция Николова

реклама

Градски тип

Васил Читанов

Най-хубавото е да се изправиш пред публика, която не познаваш


ФИЛМИТЕ
Последно гледах
 доста неща, не помня точно, но Helldriver е един от най-великите филми, на които съм попадал! Tokyo Gore Police, Cold Fish и Visitor Q също са жестоки.
Най-големият актьор за мен е
Владо Пенев! Страхотна лигня и аристократизъм в едно, най-добрият е!
Харесвам режисьори като
 Joon-ho Bong, Sion Sono,Takashi Miike.
Няма по-глупав филм от
... абе, сложи 95% от Холивудските филми, които ни заливат и ни казват как трябва да се живее.
Много се смях на
 едно меме в 9gag.Планирам да видя Япония. Държавата, де (смее се).

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
 експериментална електронна музика или инди групи.
Никога няма да ми омръзнат
Aphex Twin, Julian Casablancas, Grimes, Radiohead (въпреки,че ги отказах преди години) или 16-битова музика от видеоигри.
Любимата ми група/ изпълнител/ композитор в момента са Julian Casablancas и Grimes.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Plaid.
В София искам да дойдат
 Aphex Twin.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
 има нещо в него (смее се).
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
 Психоза 4:48 на Деси Шпатова, с Иво Димчев и Снежина Петрова. Едно от най-великите неща, които съм гледал е, а и съм голям фен на Иво Димчев. Постановката е по текст на Сара Кейн, който е с много разпилян сюжет, много е несвързан, но показва хипотетично какво ти минава в съзнанието непосредствено преди да се самоубиеш. Беше нещо средно между пърформънс и театрално представление.
Друго представление
, което съм гледал много пъти, е Арт с Владо Пенев, Иван Петрушинов и Атанас Атанасов в МГТ “Зад канала“. Истинско удоволствие е да гледаш тези хора.
Обичам текстовете за театър на
Пинтер, но наистина не знам дали е доказуем на сцена. Чехов също, разбира се.
Последно гледах
 Фест на Иво Димчев на видео.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова

виж повече
реклама

Най-четени