Седмичен афиш / Театър

Медея - майка ми

Или защо „мярата на мярата ни убягва“

Режисьори: Маргарита Младенова и Иван Добчев; сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова; музика: Асен Аврамов; с Димитър Николов, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Ивайло Драгиев, Маргита Гошева, Елена Димитрова, Невена Калудова

„Светът отива на зле. Той е изхабен, но неговото изхабяване вече не се брои. (...) Нито пълнолетие, нито криза, нито дори агония. Нещо друго..." Така режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев обясняват основанията си да направят ироничния спектакъл Медея - майка ми. Герои са уродливите деца на деформираното време и загубената „мяра за мяра", но не съвсем по Шекспир. Новата премиера в Сфумато представя социалната пиеса на Иван Добчев в съавторство с поета Стефан Иванов като „наивистка импровизация по един мит". Или опит за аутопсия на нещо живо, което се съпротивлява и до края не умира: нещастните жертви на една полудяла епоха. Препратките към Шекспир (Хамлет, Бурята), Дерида, Чоран, Паул Целан, Достоевски, Елиас Канети и т.н. не са случайни, но са толкова много, че не си струва да се изброяват всичките.

photo_simon_49_778

В съноподобното действие, накъсано от забавни музикални интермедии с жив акордионист на сцената, един тежко пострадал от катастрофа мъж лежи на болничното легло, бълнува и халюцинира. От атомите в банките кръв, подредени около леглото, изскачат като от кутията на Пандора най-различни духове, чиито лични истории и митологии са колкото стряскащи, толкова и банални. Колаж от яростни монолози на жени, принудени насила да проституират, след което насила да раждат и насила да изоставят децата, се редуват с мъчителни изповеди на млади мъже, изоставени в домове за сираци от такива жени - съвременните Медеи, които, почти без да искат, убиват децата си.

Прекрасните млади актьори Елена Димитрова, Маргита Гошева, Невена Калудова, Антонио Димитриевски, Ивайло Драгиев, Станислав Ганчев, Бойко Кръстанов и Димитър Николов с лекота обиграват фантастичната сценографска среда на Даниела Олег Ляхова, минавайки от образ в образ, залутани между фикцията и реалността, страшното и забавното. Само че тънката граница между „тук и сега" и „там и винаги" не е докрай удържана, което е изцяло за сметка на контакта с публиката.

Какво ново ни казва Медея - майка ми? И дали освен заради красивия мизансцен, игривите интермедии с цигански напеви и ефирно падащите пера над болничното легло, си заслужава да го гледаме...

Текст Патриция Николова / Фотография Симон Варсано

реклама

Градски тип

Васил Читанов

Най-хубавото е да се изправиш пред публика, която не познаваш


ФИЛМИТЕ
Последно гледах
 доста неща, не помня точно, но Helldriver е един от най-великите филми, на които съм попадал! Tokyo Gore Police, Cold Fish и Visitor Q също са жестоки.
Най-големият актьор за мен е
Владо Пенев! Страхотна лигня и аристократизъм в едно, най-добрият е!
Харесвам режисьори като
 Joon-ho Bong, Sion Sono,Takashi Miike.
Няма по-глупав филм от
... абе, сложи 95% от Холивудските филми, които ни заливат и ни казват как трябва да се живее.
Много се смях на
 едно меме в 9gag.Планирам да видя Япония. Държавата, де (смее се).

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
 експериментална електронна музика или инди групи.
Никога няма да ми омръзнат
Aphex Twin, Julian Casablancas, Grimes, Radiohead (въпреки,че ги отказах преди години) или 16-битова музика от видеоигри.
Любимата ми група/ изпълнител/ композитор в момента са Julian Casablancas и Grimes.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Plaid.
В София искам да дойдат
 Aphex Twin.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
 има нещо в него (смее се).
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
 Психоза 4:48 на Деси Шпатова, с Иво Димчев и Снежина Петрова. Едно от най-великите неща, които съм гледал е, а и съм голям фен на Иво Димчев. Постановката е по текст на Сара Кейн, който е с много разпилян сюжет, много е несвързан, но показва хипотетично какво ти минава в съзнанието непосредствено преди да се самоубиеш. Беше нещо средно между пърформънс и театрално представление.
Друго представление
, което съм гледал много пъти, е Арт с Владо Пенев, Иван Петрушинов и Атанас Атанасов в МГТ “Зад канала“. Истинско удоволствие е да гледаш тези хора.
Обичам текстовете за театър на
Пинтер, но наистина не знам дали е доказуем на сцена. Чехов също, разбира се.
Последно гледах
 Фест на Иво Димчев на видео.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова

виж повече
реклама

Най-четени