Още: 16 цитата на невероятната Коко Шанел. Десетият ще ви вдъхнови!
в една есен подобна на таз, щом напуснат ме сетните атомиОще: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!
всички стихове вече да спрат.Още: Пет най-велики цитати на Любен Каравелов. Доказват неговата гениалност!
2. “Времето на малките поети” – тъй ще го наричат, аз си зная. Да надсочим дните си? Къде ти!Още: 10 велики цитата на Елин Пелин. Шестият може дори да ви разплаче!
В него сме. Съдбата ни е тая. Из “Наше време” 3. Казва се приятел пръв,Още: 10 цитата на Елвис Пресли. Шестият е направо смайващ!
Но защо е той такъв? Затова че пръв полита в огъня да те спaси, пръв, и без да се запита прав ли си или не си. Пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв ето – затова се казва, че приятелят е пръв! Из “Песен за приятелството” 4. Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът й къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава – кой ще ти целува бабичка такава! Из “За спящата принцеса” 5. По съкращение на щата бе уволнена радостта и се разбъркаха нещата, подобно есенни листа. Не ми е хубаво и даже, направо доста ми е зле. Какво в утеха ще ми каже това разкаляно поле? Какво тез къщи с балкони, неогласявани от смях, таз Витоша под небосклони, останали без чудо в тях? Из “Тъжен миг” 6. Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий на различни въздушни етажи. Сбогом мое море! Дойде време и ний да събираме вече багажи. А пък колко обичам те: нейде встрани, не летовищно – диво и степно, мое синьо море от детинските дни до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш, със заритите в пясъка котви, със варела ръждясал, със младия мъж, който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи или иде във весела блуза и вода във кесийка от найлон държи като жива, прозрачна медуза. Из “Сбогуване с морето” 7. И както тече си на човека живота между три неприятности и два анекдота, изведнъж като някаква тържествуваща нота, като гръм от небето, като експлозив, от който светът става свеж и красив – Щастие! Щастие! И нов, непознат, сякаш целият град в това чудо невиждано взима участие, и си казваш: – До днес как живял си ти без щастие, щастие! Но както със щастие е изпълнен човека, той привиква със него, тъй че лека-полека това, новото, също става стара пътека и само нарядко за секунда едва поразява те споменът: – Какво беше това “Щастие! Щастие!”? Из “За щастието” 8. Мисля си: значи когато бях вчера така натъжен, листчето с радост богато е вече летяло към мен! Значи така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!!! Из “Добрите писма” 9. Свежо. Хубаво. Приятно. Миг на щастие небивал. Просто ми е непонятно, как до днес съм го проспивал! Из “Рано сутрин” 10. Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги – литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. … Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? Из “Хвърчащите хора”В памет на великия поет, преводач и драматург, днес подбрахме част от неговата поезия. Ето 10 вечни цитата на големия Валери Петров.
1. Млади хора, на помощ елате ми
Още: 16 цитата на невероятната Коко Шанел. Десетият ще ви вдъхнови!
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
Още: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Из “Гореща молба”
Още: Пет най-велики цитати на Любен Каравелов. Доказват неговата гениалност!
2. “Времето на малките поети” –
тъй ще го наричат, аз си зная.
Да надсочим дните си? Къде ти!
Още: 10 велики цитата на Елин Пелин. Шестият може дори да ви разплаче!
В него сме. Съдбата ни е тая.
Из “Наше време”
3. Казва се приятел пръв,
Още: 10 цитата на Елвис Пресли. Шестият е направо смайващ!
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!
Из “Песен за приятелството”
4. Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!
Из “За спящата принцеса”
5. По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата,
подобно есенни листа.
Не ми е хубаво и даже,
направо доста ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле?
Какво тез къщи с балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?
Из “Тъжен миг”
6. Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.
А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно – диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:
със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,
и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.
Из “Сбогуване с морето”
7. И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив –
Щастие! Щастие!
И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: – До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!
Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
– Какво беше това
“Щастие! Щастие!”?
Из “За щастието”
8. Мисля си: значи когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен!
Значи така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!!!
Из “Добрите писма”
9. Свежо. Хубаво. Приятно.
Миг на щастие небивал.
Просто ми е непонятно,
как до днес съм го проспивал!
Из “Рано сутрин”
10. Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
…
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
Из “Хвърчащите хора”