Айнар Селвик от Wardruna

Ще срещнем Wardruna в един особен момент. Групата е на ръба на нещо наистина, наистина голямо. Защото когато издаде дебюта си Runaljod - gap var Ginnunga през 2009, Айнар бе възприеман като екзотично явление, а групата до голяма степен неправилно бе асоциирана с норвежката блек сцена, с която музикално няма абсолютно никакво покритие. Wardruna впечатлява със стройна концептуалност, текстове на старонорвежки и исландски, както и много естествено звучене. През 2013, когато излезе Runaljod - Yggdrasil, нещата се бяха променили - всички приемаха Wardruna сериозно, бяха се случили и първите концерти на групата, както и съвместната работа на Айнар с екипа на Викинги - една от най-силните продукции в претъпканата с ТВ сериали сцена. Тези дни целият музикален свят говори за Wardruna с особено уважение, очаквайки всяка нова нота от тях така, както навремето очаквахме поредния албум на Dead Can Dance.


Фотография Еспен Винтер

Февруари е подчертано напрегнат месец за Айнар - той довършва музиката за четвъртия сезон на Викинги (първият епизод можеш да гледаш на 18 февруари), дава интервюта за дебюта на Skuggsja - съвместния му проект с Ивар Бьорнсон от Enslaved, а едновременно с това записва третия албум на Wardruna - Ragnarok и репетира за първия си концерт в София (в зала 3 на НДК, на 25 февруари). Позволяваме си да прекъснем всичко това за половин час и не съжаляваме - от покрайнините на норвежката столица Осло ни отговаря един изключително интелигентен човек, който е наясно какво и иска и как точно да го постигне.

Преди Wardruna, свързвахме името ти с множество норвежки блек метъл банди като Bak de Syv Fjell, Sahg, Jotunspor и особено Gorgoroth. Каква бе причината да напуснеш тази сцена и да поемеш в абсолютно различна музикална посока?
Още от дете обичам много класическата музика, както и народната. Затова моментът, в който загърбих блек метъла и се захванах с Wardruna не беше сякаш започвам нещо ново, а сякаш се завръщам към нещо много добре познато. Започнах да работя по проекта през 2002 - тогава още бях барабанист на Gorgoroth, но участието ми там беше по-скоро работа, не усещах привързаност към групата. Имах нужда да правя музика, която има по-силна връзка с моята вяра, както и с онова, което истински ме вълнува - историята, норвежките ми корени и звученето на старинните инструменти. Така че решението ми беше изключително лесно. През 2003-2004 започнах първите записи на Wardruna и прекратих участието си във всякакви други проекти.

Когато споменаваш твоята вяра, говориш за скандинавско езичество и северноевропейски шаманизъм/анимизъм. Кога се отдаде на тази древна религия?
В началото на тийнейджърските ми години бях много запален по езотеричната страна на северната традиция, по сейдр и галдр - вербалната магическа традиция. Радвам се, че на много ранен етап бях насочен в правилната посока и не губих време да чета британски и американски ню ейдж книги за руните, защото те са пълен боклук. Вместо това се насочих директно към историческите извори. Колкото повече учих, толкова по-сериозно се занимавах и с практикуването на ритуалите. Днес всичко това продължава да има огромно значение за мен, то е истински обогатяващо.

Едно от най-впечатляващите неща при Wardruna е дълбочината на цялата концепция. Няма нищо случайно - нито в музиката, нито в текстовете и визията, която ги съпътства.
Трябва да подчертая нещо - Wardruna не се опитва да пресъздаде времето на викингите, нито пък се опира на романтичната представа, че през Средновековието всичко тук е било много по-хубаво, защото това не е истина. Ползвам древни инструменти и древна мъдрост, за да създам нещо ново, което да звучи смислено и в днешни дни. Казано накратко, Wardruna говори за връзката между човека и природата, връзката между хората, както и връзката ни с нещо, което е по-голямо от самите нас. Вярвам, че повечето хора разбират за какво става въпрос, независимо дали са религиозни, или не.

Много от композициите на Wardruna разчитат на монотонност и повтаряемост, сякаш подканят към медитация и транс.
Трансът е естествен за човек, когато попадне на определени честоти и на специфичен ритъм - тогава и тялото, и съзнанието реагират по един определен начин. Това е нещо, запечатано в колективната ни памет от хилядолетия. А естествените, древни инструменти по-лесно достигат до дълбините на съзнанието, отколкото много от съвременните.

Стигаме до инструментите, които имат своето особено място в концепцията Wardruna. Моля те, разкажи ни повече за тях и кажи кои са любимите ти.
Някои от инструментите, с които свирим във Wardruna, съм правил съвсем сам. Защото когато стартирах групата преди 14 години, не само че нямаше достъп до подобни инструменти, но и информацията за тях беше оскъдна. По-късно можех да си позволя да правя поръчки и при други майстори. Колкото до това кои са любимите ми - доста променливо е. Когато просто искам да пея, акомпанирам с норвежката лира кравик - малка, 7-струнна арфа, която можеш да държиш с една ръка. Звученето й е много красиво. Много обичам да свиря и на лирата, която на естонски наричат талхарпа, а на фински - йоухико. Това е най-старият инструмент в целия Север, на който се свири с лък. Обожавам и примитивното звучене на козия рог.

На 18 февруари започва четвъртият сезон на сериала Викинги. Предполагам, че и в него ще звучи музика на Wardruna?
Със сигурност. Въпреки че сериалът започва съвсем скоро, дори в настоящия момент работата по него продължава. Записвам музика за епизодите - едни парчета правя сам, а други заедно с основния композитор Тревър Морис. Работата по Викинги понякога е трудна - трябва да действам бързо, а това невинаги е лесно с този тип инструменти, те често проявяват специфичен характер. Но пък е страшно интересно преживяване да се впишеш в големия екип на подобно шоу, както и да работиш с професионалист като Тревър. През годините на тази колаборация научих много.

Готов ли е Ragnarok - третият албум на Wardruna от трилогията Runaljod?
Не е напълно готов, но тези дни работя много сериозно върху него. Буквално приключвам това интервю и се връщам в студиото. Едно е ясно - Ragnarok следва същата концепция като предните, ползвам и почти същия набор инструменти, но този път работя със съвсем различни руни. А и за мен е важно във Wardruna да има развитие. Първият албум е рождението, посяването на семето. Вторият е израстването на космическото дърво от това семе. Третият албум пък е Рагнарок - великата трансформация, промяната, смъртта и прераждането.

В началото Wardruna беше изключително студиен проект. Поне до 2010, когато направихте първия си концерт в Museum of Cultural History в Осло. Вероятно тази първа крачка е била малко плашеща?
Всъщност не бях изплашен, а направо ужасен. Бях отделил 7 години на изпипването на първия албум и най-сетне можех да го изсвиря на живо, при това пред викигнски кораб отпреди 1100 години. Присъстваха и много журналисти и фенове. Имаше страхотно напрежение, за мен беше изключително емоционално преживяване. В крайна сметка резултатът ми хареса.

Как продължи концертният път на Wardruna?
Ако ни сравниш с повечето нормални групи, изобщо не свирим често на живо - имаме най-много 10 лайва на година, дори по-малко. Предпочитам и така да си остане - искам концертите на Wardruna да са ексклузивни събития. Отне ни време да оформим напълно присъствието ни на сцена, но се получи. И то най-вече заради страхотните хора, с които работя - те са едновременно професионалисти, но и са отдадени на концепцията ни. В състава имаше промени, но някои от тях са с мен от самото начало, имаме здраво ядро.

Това е и точният момент да представиш музикантите, заедно с които ще те видим в София на 25 февруари.
Бързам да уточня нещо важно - Гаал няма да бъде част от състава. Преди година и нещо той реши да не излиза с нас на концерти, но това беше абсолютно ок - от самото начало се бяхме разбрали, че решението е изцяло негово. А иначе, ще видите невероятната вокалистка Линди Фай Хела - част от групата още от 2005, участва във всички албуми. Също така Арне Сандвол на перкусии и бекинг вокали - той е част от групата от първия ни концерт. Ханс Кристиан Далгорд пък е с нас от 4 години - негова отговорност са основните перкусии и бекинг вокалите. Юрген Нюронинг е най-новият участник в състава, както и много талантлив народен музикант - свири на традиционната норвежка цигулка хардинг. Ейлиф Гунделсен е най-старият член на проекта - той свири на различни духови инструменти - от кост и дърво. Ейлиф е и един от най-важните хора на музикалната сцена в Норвегия, спомогнали за запазването на традицията в свиренето на древни инструменти като козия рог.

Бързаме да ти споделим, че на концерта в София очакваме не само българска публика, но и хора от всички близки балкански страни.
Много се радвам да го чуя и съм сигурен, че това ще направи вечерта особено специална за мен и за групата. Всеки концерт разчита на комуникацията - не непременно чрез думи. Винаги се стремим да създадем връзка между групата и аудиторията, да създадем специфично усещане, един особен момент, в който хората да потънат. Понякога това преживяване е почти религиозно. Вълнувам се много от посещението ми в София, най-малкото защото много обичам българската народна музика, особено певческите ви традиции. Няма да преувелича, ако кажа, че това е една от най-любимите ми музики изобщо.

Wardruna и smallman свирят в зала 3 на НДК, 25 февруари, 20:00, 70 лв от ticketportal.bg

Текст Никола Шахпазов

Ще срещнем Wardruna в един особен момент. Групата е на ръба на нещо наистина, наистина голямо. Защото когато издаде дебюта си Runaljod - gap var Ginnunga през 2009, Айнар бе възприеман като екзотично явление, а групата до голяма степен неправилно бе асоциирана с норвежката блек сцена, с която музикално няма абсолютно никакво покритие. Wardruna впечатлява със стройна концептуалност, текстове на старонорвежки и исландски, както и много естествено звучене. През 2013, когато излезе Runaljod - Yggdrasil, нещата се бяха променили - всички приемаха Wardruna сериозно, бяха се случили и първите концерти на групата, както и съвместната работа на Айнар с екипа на Викинги - една от най-силните продукции в претъпканата с ТВ сериали сцена. Тези дни целият музикален свят говори за Wardruna с особено уважение, очаквайки всяка нова нота от тях така, както навремето очаквахме поредния албум на Dead Can Dance.


Фотография Еспен Винтер

Февруари е подчертано напрегнат месец за Айнар - той довършва музиката за четвъртия сезон на Викинги (първият епизод можеш да гледаш на 18 февруари), дава интервюта за дебюта на Skuggsja - съвместния му проект с Ивар Бьорнсон от Enslaved, а едновременно с това записва третия албум на Wardruna - Ragnarok и репетира за първия си концерт в София (в зала 3 на НДК, на 25 февруари). Позволяваме си да прекъснем всичко това за половин час и не съжаляваме - от покрайнините на норвежката столица Осло ни отговаря един изключително интелигентен човек, който е наясно какво и иска и как точно да го постигне.

Преди Wardruna, свързвахме името ти с множество норвежки блек метъл банди като Bak de Syv Fjell, Sahg, Jotunspor и особено Gorgoroth. Каква бе причината да напуснеш тази сцена и да поемеш в абсолютно различна музикална посока?
Още от дете обичам много класическата музика, както и народната. Затова моментът, в който загърбих блек метъла и се захванах с Wardruna не беше сякаш започвам нещо ново, а сякаш се завръщам към нещо много добре познато. Започнах да работя по проекта през 2002 - тогава още бях барабанист на Gorgoroth, но участието ми там беше по-скоро работа, не усещах привързаност към групата. Имах нужда да правя музика, която има по-силна връзка с моята вяра, както и с онова, което истински ме вълнува - историята, норвежките ми корени и звученето на старинните инструменти. Така че решението ми беше изключително лесно. През 2003-2004 започнах първите записи на Wardruna и прекратих участието си във всякакви други проекти.

Когато споменаваш твоята вяра, говориш за скандинавско езичество и северноевропейски шаманизъм/анимизъм. Кога се отдаде на тази древна религия?
В началото на тийнейджърските ми години бях много запален по езотеричната страна на северната традиция, по сейдр и галдр - вербалната магическа традиция. Радвам се, че на много ранен етап бях насочен в правилната посока и не губих време да чета британски и американски ню ейдж книги за руните, защото те са пълен боклук. Вместо това се насочих директно към историческите извори. Колкото повече учих, толкова по-сериозно се занимавах и с практикуването на ритуалите. Днес всичко това продължава да има огромно значение за мен, то е истински обогатяващо.

Едно от най-впечатляващите неща при Wardruna е дълбочината на цялата концепция. Няма нищо случайно - нито в музиката, нито в текстовете и визията, която ги съпътства.
Трябва да подчертая нещо - Wardruna не се опитва да пресъздаде времето на викингите, нито пък се опира на романтичната представа, че през Средновековието всичко тук е било много по-хубаво, защото това не е истина. Ползвам древни инструменти и древна мъдрост, за да създам нещо ново, което да звучи смислено и в днешни дни. Казано накратко, Wardruna говори за връзката между човека и природата, връзката между хората, както и връзката ни с нещо, което е по-голямо от самите нас. Вярвам, че повечето хора разбират за какво става въпрос, независимо дали са религиозни, или не.

Много от композициите на Wardruna разчитат на монотонност и повтаряемост, сякаш подканят към медитация и транс.
Трансът е естествен за човек, когато попадне на определени честоти и на специфичен ритъм - тогава и тялото, и съзнанието реагират по един определен начин. Това е нещо, запечатано в колективната ни памет от хилядолетия. А естествените, древни инструменти по-лесно достигат до дълбините на съзнанието, отколкото много от съвременните.

Стигаме до инструментите, които имат своето особено място в концепцията Wardruna. Моля те, разкажи ни повече за тях и кажи кои са любимите ти.
Някои от инструментите, с които свирим във Wardruna, съм правил съвсем сам. Защото когато стартирах групата преди 14 години, не само че нямаше достъп до подобни инструменти, но и информацията за тях беше оскъдна. По-късно можех да си позволя да правя поръчки и при други майстори. Колкото до това кои са любимите ми - доста променливо е. Когато просто искам да пея, акомпанирам с норвежката лира кравик - малка, 7-струнна арфа, която можеш да държиш с една ръка. Звученето й е много красиво. Много обичам да свиря и на лирата, която на естонски наричат талхарпа, а на фински - йоухико. Това е най-старият инструмент в целия Север, на който се свири с лък. Обожавам и примитивното звучене на козия рог.

На 18 февруари започва четвъртият сезон на сериала Викинги. Предполагам, че и в него ще звучи музика на Wardruna?
Със сигурност. Въпреки че сериалът започва съвсем скоро, дори в настоящия момент работата по него продължава. Записвам музика за епизодите - едни парчета правя сам, а други заедно с основния композитор Тревър Морис. Работата по Викинги понякога е трудна - трябва да действам бързо, а това невинаги е лесно с този тип инструменти, те често проявяват специфичен характер. Но пък е страшно интересно преживяване да се впишеш в големия екип на подобно шоу, както и да работиш с професионалист като Тревър. През годините на тази колаборация научих много.

Готов ли е Ragnarok - третият албум на Wardruna от трилогията Runaljod?
Не е напълно готов, но тези дни работя много сериозно върху него. Буквално приключвам това интервю и се връщам в студиото. Едно е ясно - Ragnarok следва същата концепция като предните, ползвам и почти същия набор инструменти, но този път работя със съвсем различни руни. А и за мен е важно във Wardruna да има развитие. Първият албум е рождението, посяването на семето. Вторият е израстването на космическото дърво от това семе. Третият албум пък е Рагнарок - великата трансформация, промяната, смъртта и прераждането.

В началото Wardruna беше изключително студиен проект. Поне до 2010, когато направихте първия си концерт в Museum of Cultural History в Осло. Вероятно тази първа крачка е била малко плашеща?
Всъщност не бях изплашен, а направо ужасен. Бях отделил 7 години на изпипването на първия албум и най-сетне можех да го изсвиря на живо, при това пред викигнски кораб отпреди 1100 години. Присъстваха и много журналисти и фенове. Имаше страхотно напрежение, за мен беше изключително емоционално преживяване. В крайна сметка резултатът ми хареса.

Как продължи концертният път на Wardruna?
Ако ни сравниш с повечето нормални групи, изобщо не свирим често на живо - имаме най-много 10 лайва на година, дори по-малко. Предпочитам и така да си остане - искам концертите на Wardruna да са ексклузивни събития. Отне ни време да оформим напълно присъствието ни на сцена, но се получи. И то най-вече заради страхотните хора, с които работя - те са едновременно професионалисти, но и са отдадени на концепцията ни. В състава имаше промени, но някои от тях са с мен от самото начало, имаме здраво ядро.

Това е и точният момент да представиш музикантите, заедно с които ще те видим в София на 25 февруари.
Бързам да уточня нещо важно - Гаал няма да бъде част от състава. Преди година и нещо той реши да не излиза с нас на концерти, но това беше абсолютно ок - от самото начало се бяхме разбрали, че решението е изцяло негово. А иначе, ще видите невероятната вокалистка Линди Фай Хела - част от групата още от 2005, участва във всички албуми. Също така Арне Сандвол на перкусии и бекинг вокали - той е част от групата от първия ни концерт. Ханс Кристиан Далгорд пък е с нас от 4 години - негова отговорност са основните перкусии и бекинг вокалите. Юрген Нюронинг е най-новият участник в състава, както и много талантлив народен музикант - свири на традиционната норвежка цигулка хардинг. Ейлиф Гунделсен е най-старият член на проекта - той свири на различни духови инструменти - от кост и дърво. Ейлиф е и един от най-важните хора на музикалната сцена в Норвегия, спомогнали за запазването на традицията в свиренето на древни инструменти като козия рог.

Бързаме да ти споделим, че на концерта в София очакваме не само българска публика, но и хора от всички близки балкански страни.
Много се радвам да го чуя и съм сигурен, че това ще направи вечерта особено специална за мен и за групата. Всеки концерт разчита на комуникацията - не непременно чрез думи. Винаги се стремим да създадем връзка между групата и аудиторията, да създадем специфично усещане, един особен момент, в който хората да потънат. Понякога това преживяване е почти религиозно. Вълнувам се много от посещението ми в София, най-малкото защото много обичам българската народна музика, особено певческите ви традиции. Няма да преувелича, ако кажа, че това е една от най-любимите ми музики изобщо.

Wardruna и smallman свирят в зала 3 на НДК, 25 февруари, 20:00, 70 лв от ticketportal.bg

Текст Никола Шахпазов

Гласували общо: 1 потребители