Как кой, Бойко Борисов.
Какво напипваш с лявата ръка в мрака?
Телефонът ми, който за жалост е винаги до мен.
Къде изчезна повелителят на мухите?
О, въобще не е изчезнал, а още си е в нас.
Какво чете Кафка на плажа?
Нещо за красиви жени.
Коя жена е красива?
Всяка една, стига да не е във фолк индустрията. Например моята жена (джаз феята Белослава - б.р.).
Кой живее на улица „Консервна"?
Аз. Живеем в толкова абсурден град, че все едно сме в приказка.
Какви пораснаха синовете на великата мечка?
(мисли дълго) Не толкова велики. Преходът, който цялото ни поколение преживява, обърка много от нас. Бездуховността е най-тъжното. Особено виновни за простотията, която ни заобикаля, са медиите - това, което налагат, е просто кошмарно.
Какво закусват шампионите?
Различно. Аз например не закусвам, пия само кафе (смее се).
Кой хърка в котешката люлка?
Дъщеря ми, която е прекрасна, трите ни кучета и многото бездомни, за които се грижим.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
(замислено) Простотията и бездуховността. Трябва да се възпитава култура у децата - да ходят на изложби, кино, театър. Те са като пластелин - каквото им предлагаш, това поемат. Ако изкуството е тема табу, няма как да стане чудо.
Как би умрял във Венеция?
Най-лесният начин е да се удавя. Но бих предпочел някой чист и незастроен плаж.
Какво има на юг от никъде?
Ще проверя и веднага ще ви кажа.
Как се справяш с пяната на дните?
Ако са в началото на седмицата - по-лесно.
Какво си купи от панаира на суетата?
Крило за кайт, старото стана на три години. Всички робуваме на суетата, няма нищо срамно в това; тя е двигателят, който ни провокира и развива.
С кого е нежна нощта?
С любимата жена.
Къде беше през 1984-та?
На училище, беше супер. Оттогава имам страхотни приятели, компания сме до ден-днешен. Даже изложбата е с двама от тях. С Балкански дори сме родени заедно в Шейново, а родителите ни са кумове.
От какво се криеш в червената трева?
Най-вече от себе си. Човек е сложен и има поне два образа. Конфликтът ми е между това да съм артист и това да съм човек, който се бори за оцеляването си. Да постигнеш и двете е адски трудно.
Какво ловуваш в норвежката гора?
(смее се) Запален ловец съм, но в последно време започна да ми минава. Това може да се види и в изкуството ми - използвам оръжието, като му давам друг живот. Поглеждам под друг ъгъл онова, което е създадено да убива.
Някой, с който се шляеш?
С моите приятели, с жена ми, с дъщеря ми.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще работя, а по-късно ще се отдам на това, което ми е най-приятно - на изкуството.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Как кой, Бойко Борисов.
Какво напипваш с лявата ръка в мрака?
Телефонът ми, който за жалост е винаги до мен.
Къде изчезна повелителят на мухите?
О, въобще не е изчезнал, а още си е в нас.
Какво чете Кафка на плажа?
Нещо за красиви жени.
Коя жена е красива?
Всяка една, стига да
не е във фолк индустрията. Например моята жена (джаз феята Белослава - б.р.).
Кой живее на улица „Консервна"?
Аз. Живеем в толкова абсурден град, че все едно сме в приказка.
Какви пораснаха синовете на великата мечка?
(мисли дълго) Не толкова велики. Преходът, който цялото ни поколение
преживява, обърка много от нас. Бездуховността е най-тъжното. Особено виновни
за простотията, която ни заобикаля, са медиите - това, което налагат, е просто
кошмарно.
Какво закусват шампионите?
Различно. Аз например не закусвам, пия само кафе (смее се).
Кой хърка в котешката люлка?
Дъщеря ми, която е прекрасна, трите ни кучета и многото бездомни, за които се грижим.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
(замислено) Простотията и бездуховността. Трябва да се
възпитава култура у децата - да ходят на изложби, кино, театър. Те са като
пластелин - каквото им предлагаш, това поемат. Ако изкуството е тема табу, няма
как да стане чудо.
Как би умрял във Венеция?
Най-лесният начин е да се удавя. Но бих предпочел някой чист и незастроен плаж.
Какво има на юг от никъде?
Ще проверя и веднага ще ви
кажа.
Как се справяш с пяната на дните?
Ако са в началото на седмицата - по-лесно.
Какво си купи от панаира на суетата?
Крило за кайт, старото стана на три години. Всички робуваме на суетата, няма
нищо срамно в това; тя е двигателят, който ни провокира и развива.
С кого е нежна нощта?
С любимата жена.
Къде беше през 1984-та?
На училище, беше супер. Оттогава имам страхотни приятели, компания сме до
ден-днешен. Даже изложбата е с двама от тях. С Балкански дори сме родени заедно
в Шейново, а родителите ни са кумове.
От какво се криеш в червената трева?
Най-вече от себе си. Човек е сложен и има поне два образа. Конфликтът ми е
между това да съм артист и това да съм човек, който се бори за оцеляването си.
Да постигнеш и двете е адски трудно.
Какво ловуваш в норвежката гора?
(смее се) Запален ловец съм, но в последно време започна да ми
минава. Това може да се види и в изкуството ми - използвам оръжието, като му
давам друг живот. Поглеждам под друг ъгъл онова, което е създадено да убива.
Някой, с който се шляеш?
С моите приятели, с жена ми, с дъщеря ми.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще работя, а по-късно ще се отдам на това, което ми е най-приятно - на
изкуството.
Фотография Васил Танев