Заобиколена съм от хора, които са много внимателни и любвеобилни, ако става въпрос за най-близките ми. Тези на улицата са доста неучтиви и това ми тежи.
Най-лесно се работи с хора, с които мислите по един и същи начин.
А най-трудно, когато няма мотивация от другата страна.
Бих превела на български някоя книга за японско изкуство - за рисуването върху коприна например.
Най-интересно е, когато превеждам за културни събития, защото мога да общувам със самите артисти и художници.
Добър екип се получава, когато го сплотява обща идея.
В офиса ме смятат за усмихната и позитивна.
По душа съм състрадателна, обичам да помагам. Търся повод да бъда полезна, дори когато няма нужда (смее се).
Никога не работя без моя електронен речник. Когато става дума за японски, винаги има изненади.
Проблемът ми е, че съм прекалено чувствителна.
Блокирам, когато срещна агресия. Определено с това не мога да се преборя.
Грешките са необходими. Важното е да имаме сетивата, за да ги усетим, и силата да се променим.
Компромисите са задължителни - и в семейството, и в работата. Още по-сложно е, когато общуваш с различни култури.
Работата е живот. Дава ми възможност да науча нови неща. Залитам малко към работохолизъм (усмихва се).
Моята ме научи, че трябва да съм гъвкава и че обучението не свършва с университета.
Съревновавам се със себе си и с хората, които са по-добри от мен. Когато забележа у някого качество, което не притежавам, опитвам да се променя към по-добро.
Скачам в дълбокото, когато (замисля се) е въпрос на живот и смърт. Авантюрист съм по природа, но вече имам семейство, за което нося отговорност.
Успехът е поредната цел, която достигаш. Хубаво е човек да си поставя нови и нови.
Моята в момента е да стана по-спортна натура.
Най-обичам да пътувам и да съм в компанията на близки и приятели.
Забелязала съм, че човек се променя доста бързо. С времето виждаш как нещо, което е било изключително важно за теб, вече е без значение.
Идеите идват в критична ситуация. Мобилизирам се, когато имам рамки и срокове.
Никога не знам какво ме очаква утре.
Ще ми се аз да съм измислила таблицата за умножение. Или някаква теория. Какъв човек трябва да си, за да създадеш математическа формула например? Какъвто и да е, много съм далече от това. Фотография Васил Танев
Мислех си да стана аниматор и дори ходех на уроци по
рисуване като малка.
Заобиколена съм от хора, които са много внимателни и любвеобилни, ако става
въпрос за най-близките ми. Тези на улицата са доста неучтиви и това ми тежи.
Най-лесно се работи с хора, с които мислите по един и
същи начин.
А най-трудно, когато няма мотивация от другата страна.
Бих превела на български някоя книга за
японско изкуство - за рисуването върху коприна например.
Най-интересно е, когато превеждам за културни събития, защото мога да
общувам със самите артисти и художници.
Добър екип се получава, когато го сплотява обща идея.
В офиса ме смятат за усмихната и позитивна.
По душа съм състрадателна, обичам да помагам. Търся повод да бъда
полезна, дори когато няма нужда (смее се).
Никога не работя без моя електронен речник. Когато става дума за
японски, винаги има изненади.
Проблемът ми е, че съм прекалено чувствителна.
Блокирам, когато срещна агресия. Определено с това не мога да се
преборя.
Грешките са необходими. Важното е да имаме сетивата,
за да ги усетим, и силата да се променим.
Компромисите са задължителни - и в семейството, и в работата. Още
по-сложно е, когато общуваш с различни култури.
Работата е живот. Дава ми възможност да науча нови неща. Залитам малко към
работохолизъм (усмихва се).
Моята ме научи, че трябва да съм гъвкава и че обучението не свършва с
университета.
Съревновавам се със себе си и с хората, които са по-добри от мен. Когато
забележа у някого качество, което не притежавам, опитвам да се променя към
по-добро.
Скачам в дълбокото, когато (замисля се) е въпрос на живот и
смърт. Авантюрист съм по природа, но вече имам семейство, за което нося
отговорност.
Успехът е поредната цел, която достигаш. Хубаво е човек да си поставя нови
и нови.
Моята в момента е да стана
по-спортна натура.
Най-обичам да пътувам и да съм в компанията на близки
и приятели.
Забелязала съм, че човек се променя доста бързо. С времето виждаш как
нещо, което е било изключително важно за теб, вече е без значение.
Идеите идват в критична ситуация. Мобилизирам се, когато имам рамки и
срокове.
Никога не знам какво ме очаква утре.
Ще ми се аз да съм измислила таблицата за умножение. Или
някаква теория. Какъв човек трябва да си, за да създадеш математическа формула
например? Какъвто и да е, много съм далече от това.
Фотография Васил Танев