Добрин Досев е един изключителен актьор, добре познат от театрална сцена. През 2017 г. той и дъщеря му Дарина печелят сърцата на публиката с ролите си във филма "Лили рибката". Едва ли бихме си представили Добрин на място, различно от това на сцената, защото с годините работата и забавлението са се слели в едно.
Преди да се качи на пловдивска сцена, Добрин Досев 17 години работи в Пазарджишкия театър, където играе почти всички главни роли в репертоара на театъра - в повече от 40 постановки. Играл е и на сцените на Сатиричен театър-София, "Малък градски театър зад канала", в Народния театър. Характерната му визия и плътният му глас се оказват много привлекателни и за киното. Първата му кино-роля е във филма "Сомбреро блус". Следват "Ярост", "Пазачът на мъртвите" , "Хайка за вълци", "Забранена любов", "Шменти капели - легендата" и др. Притежател е на едни от най-големите награди в бранша - наградата "Икар" за спектакъла "Женитба" и награда за най-добра главна мъжка роля за филма "Ярост". Два пъти е бил номиниран за "Аскеер".
Свързахме се с Добрин, за да разберем малко повече за неговия професионален и личен живот. Ето какво ни сподели той:
Актьорство или пеене? Кое Ви доставя по-голямо удоволствие?
Напоследък често ми задават този въпрос. Истината е, че за мен актьорската работа е на първо място. Това е професията, която аз си избрах още в ранните ми младежки години. Времето, когато се занимавах и с музика, и с пеене. Избрах актьорската работа. Но не мога да крия, че музиката също ми е страст. Тя си ми е слабост от онова време. Щастлив съм, че напоследък благодарение на Игор Марковски, можах да се върна и към нея! Тя запълва с удоволствие свободните ми часове извън работата ми в театъра и пред камера.
Какво Ви тласна към актьорството?
Когато бях в гимназията в Стара Загора, моята учителка по руска литература, Куликовска, ме покани в някакво откъсче от пиеса. Трябваше да се изиграе за празника на гимназията. Тогава вече имах група и правехме рокендрол. Казах и, че не мога да се занимавам с някакви си сценки. Но тя бе настоятелна. Когато започнах да репетирам, ми се услади, а когато го изиграхме пред цялата гимназия, имаше толкова аплодисменти, че си казах: "Я то било хубаво..."
Това беше. А оттам нататък следва много дълъг път...
Ами към музиката?
Тя е нещото, което си носех от малък. Бях солист в хора на основното ми училище, а в гимназията батковците вече имаха рок банда. Отидох да гледам репетиция в актовата зала. И повече не мръднах от там. Чаках да свършат часовете и там. Те бяха хората, които ме въодушевиха, запалиха, учиха и още преди да завършат, аз вече бях направил своя банда и си поех по пътя.
Разкажете ни за двете Ви песни от проекта „Пътник без билет“. Текстовете разкриват ли Вас самия и Ваши лични мисли и преживявания?
Всъщност идеята за проекта е на Игор Марковски и се казва "Пеещи артисти". А двете ми песни са част от него. Игор ме покани да заснема като актьор клип към песента "Тунел от самота" на Орлин Горанов. Там си партнирах с чудесната Деляна Хаджиянкова. Тогава и се запознах на живо с Игор. Беше преди две години. Песента с клипа станаха хит - имат над милион гледания. И по-късно, знаейки че съм се занимавал с музика, Марковски, изненадващо за мен, ме покани да запиша песен в неговите "Пеещи артисти". Това беше "Роднина на дъжда".
И така потегли всичко. Текстът на тази песен е на големия Георги Константинов. Музиката на Момчил Колев. Репетирах с Момчил, записахме и се получи една страхотна балада. С Момчил Колев сме приятели от години. Срещата ни за песента, обаче, беше благодарение на продуцента Игор Марковски. И така естествено започнахме да мислим за следваща. Появи се "Пътник без билет". Текстът е на Александър Петров. И той няма нужда от представяне. Един от най-добрите! Важно е да кажа, че към песните значима част са и клиповете. С Игор, като сценарист и Васил Стефанов, Стефка Николова, като режисьори, всъщност се правят кратки филми. Невероятен тандем. Обичам и държа на стойностната работа, а с тях точно това получавам. Щастлив човек съм! Сега работя по трета песен. Тя е в по различен стил от другите и това също е ценно за мен. Музиката е на Веселин Веселинов-Еко, а текстът отново на Сашо Петров. Вече я записах. Работи се. Предстои заснемане на клип към нея. До месец може да се очаква и премиера. Най-ценното за мен е, че работя с изключителни, знакови музиканти и текстописци. Не съм си го и мечтал...
А що се отнася до това, дали текстовете разкриват мои лични мисли, не конкретно. Но всеки артист, трябва да намери себе си в текста, за да може той да мине през него в изпълнението. Иначе не се получава. Получава се тенекия с мелодия. Същото е и в актьорската работа.
Кой е пътникът без билет и за къде пътува?
Аз съм. Малко поизгубен, но търсещ винаги смисъла.
Как един артист може да бъде по-добре разбран – чрез музиката или чрез театралното изкуство?
Най-важното за един артист е да има какво да каже! В това е проблема. Ако има смисъл, проблем, то няма значение дали ще го изведеш пред публика като текст на сцена, пред камера или чрез музика и песен, конкретно. Еднакво силно ще бъде. Проблемът винаги е бил в смисъла, а не в начина на представяне. Не можеш да търсиш нищо от парче, направено само заради конюнктурата на пазара, например. Туй то.
Коя е най-трудната Ви роля?
В живота - ролята ми на баща. В професията - всяка роля, в която се налага да добавям и от себе си, за да я напълня.
Ами най-близката до Вас самият?
Подкальосин в "Женитба" на Гогол.
Дъщеря Ви Дарина Досева също има интерес към актьорската професия, видимо от участието й във филма „Лили рибката“. Това лично неин избор ли е или Вие й повлияхте по някакъв начин?
Като става въпрос за дъщеря ми, по-добре е да се обърнете към нея. Но за "Лили Рибката", режисьорът Ясен Григоров пожела да я каства. Тя отвърна тогава: (няма да забравя, защото беше на осем) "Нямам интерес!". После Ясен къде със сладолед, къде с истории за филма, я придума. Но щом се съгласи, филмът стана най-важен за нея! Ей такава е тя. Овне. Иначе аз нито я ръчкам, нито лобирам за нея. Просто няма смисъл. Каквото реши тя, това ще бъде. От години най-важното за нея е баскетбола и училището. Състезател е в "Левски" до 14г. в момента. Дори беше повикана и в националния за жени до 14г. Какво ще реши в следващите пет години преди кандидатстване, следя с интерес.
Ако България беше сцена, а хората – актьори. Коя постановка би ни отивала най-много в момента да изиграем?
Може би "Мафия и нежни чувства".
Интервю на Илиана СимеоноваДобрин Досев е един изключителен актьор, добре познат от театрална сцена. През 2017 г. той и дъщеря му Дарина печелят сърцата на публиката с ролите си във филма "Лили рибката". Едва ли бихме си представили Добрин на място, различно от това на сцената, защото с годините работата и забавлението са се слели в едно.
Преди да се качи на пловдивска сцена, Добрин Досев 17 години работи в Пазарджишкия театър, където играе почти всички главни роли в репертоара на театъра - в повече от 40 постановки. Играл е и на сцените на Сатиричен театър-София, "Малък градски театър зад канала", в Народния театър. Характерната му визия и плътният му глас се оказват много привлекателни и за киното. Първата му кино-роля е във филма "Сомбреро блус". Следват "Ярост", "Пазачът на мъртвите" , "Хайка за вълци", "Забранена любов", "Шменти капели - легендата" и др. Притежател е на едни от най-големите награди в бранша - наградата "Икар" за спектакъла "Женитба" и награда за най-добра главна мъжка роля за филма "Ярост". Два пъти е бил номиниран за "Аскеер".
Свързахме се с Добрин, за да разберем малко повече за неговия професионален и личен живот. Ето какво ни сподели той:
Актьорство или пеене? Кое Ви доставя по-голямо удоволствие?
Напоследък често ми задават този въпрос. Истината е, че за мен актьорската работа е на първо място. Това е професията, която аз си избрах още в ранните ми младежки години. Времето, когато се занимавах и с музика, и с пеене. Избрах актьорската работа. Но не мога да крия, че музиката също ми е страст. Тя си ми е слабост от онова време. Щастлив съм, че напоследък благодарение на Игор Марковски, можах да се върна и към нея! Тя запълва с удоволствие свободните ми часове извън работата ми в театъра и пред камера.
Какво Ви тласна към актьорството?
Когато бях в гимназията в Стара Загора, моята учителка по руска литература, Куликовска, ме покани в някакво откъсче от пиеса. Трябваше да се изиграе за празника на гимназията. Тогава вече имах група и правехме рокендрол. Казах и, че не мога да се занимавам с някакви си сценки. Но тя бе настоятелна. Когато започнах да репетирам, ми се услади, а когато го изиграхме пред цялата гимназия, имаше толкова аплодисменти, че си казах: "Я то било хубаво..."
Това беше. А оттам нататък следва много дълъг път...
Ами към музиката?
Тя е нещото, което си носех от малък. Бях солист в хора на основното ми училище, а в гимназията батковците вече имаха рок банда. Отидох да гледам репетиция в актовата зала. И повече не мръднах от там. Чаках да свършат часовете и там. Те бяха хората, които ме въодушевиха, запалиха, учиха и още преди да завършат, аз вече бях направил своя банда и си поех по пътя.
Разкажете ни за двете Ви песни от проекта „Пътник без билет“. Текстовете разкриват ли Вас самия и Ваши лични мисли и преживявания?
Всъщност идеята за проекта е на Игор Марковски и се казва "Пеещи артисти". А двете ми песни са част от него. Игор ме покани да заснема като актьор клип към песента "Тунел от самота" на Орлин Горанов. Там си партнирах с чудесната Деляна Хаджиянкова. Тогава и се запознах на живо с Игор. Беше преди две години. Песента с клипа станаха хит - имат над милион гледания. И по-късно, знаейки че съм се занимавал с музика, Марковски, изненадващо за мен, ме покани да запиша песен в неговите "Пеещи артисти". Това беше "Роднина на дъжда".
И така потегли всичко. Текстът на тази песен е на големия Георги Константинов. Музиката на Момчил Колев. Репетирах с Момчил, записахме и се получи една страхотна балада. С Момчил Колев сме приятели от години. Срещата ни за песента, обаче, беше благодарение на продуцента Игор Марковски. И така естествено започнахме да мислим за следваща. Появи се "Пътник без билет". Текстът е на Александър Петров. И той няма нужда от представяне. Един от най-добрите! Важно е да кажа, че към песните значима част са и клиповете. С Игор, като сценарист и Васил Стефанов, Стефка Николова, като режисьори, всъщност се правят кратки филми. Невероятен тандем. Обичам и държа на стойностната работа, а с тях точно това получавам. Щастлив човек съм! Сега работя по трета песен. Тя е в по различен стил от другите и това също е ценно за мен. Музиката е на Веселин Веселинов-Еко, а текстът отново на Сашо Петров. Вече я записах. Работи се. Предстои заснемане на клип към нея. До месец може да се очаква и премиера. Най-ценното за мен е, че работя с изключителни, знакови музиканти и текстописци. Не съм си го и мечтал...
А що се отнася до това, дали текстовете разкриват мои лични мисли, не конкретно. Но всеки артист, трябва да намери себе си в текста, за да може той да мине през него в изпълнението. Иначе не се получава. Получава се тенекия с мелодия. Същото е и в актьорската работа.
Кой е пътникът без билет и за къде пътува?
Аз съм. Малко поизгубен, но търсещ винаги смисъла.
Как един артист може да бъде по-добре разбран – чрез музиката или чрез театралното изкуство?
Най-важното за един артист е да има какво да каже! В това е проблема. Ако има смисъл, проблем, то няма значение дали ще го изведеш пред публика като текст на сцена, пред камера или чрез музика и песен, конкретно. Еднакво силно ще бъде. Проблемът винаги е бил в смисъла, а не в начина на представяне. Не можеш да търсиш нищо от парче, направено само заради конюнктурата на пазара, например. Туй то.
Коя е най-трудната Ви роля?
В живота - ролята ми на баща. В професията - всяка роля, в която се налага да добавям и от себе си, за да я напълня.
Ами най-близката до Вас самият?
Подкальосин в "Женитба" на Гогол.
Дъщеря Ви Дарина Досева също има интерес към актьорската професия, видимо от участието й във филма „Лили рибката“. Това лично неин избор ли е или Вие й повлияхте по някакъв начин?
Като става въпрос за дъщеря ми, по-добре е да се обърнете към нея. Но за "Лили Рибката", режисьорът Ясен Григоров пожела да я каства. Тя отвърна тогава: (няма да забравя, защото беше на осем) "Нямам интерес!". После Ясен къде със сладолед, къде с истории за филма, я придума. Но щом се съгласи, филмът стана най-важен за нея! Ей такава е тя. Овне. Иначе аз нито я ръчкам, нито лобирам за нея. Просто няма смисъл. Каквото реши тя, това ще бъде. От години най-важното за нея е баскетбола и училището. Състезател е в "Левски" до 14г. в момента. Дори беше повикана и в националния за жени до 14г. Какво ще реши в следващите пет години преди кандидатстване, следя с интерес.
Ако България беше сцена, а хората – актьори. Коя постановка би ни отивала най-много в момента да изиграем?
Може би "Мафия и нежни чувства".
Интервю на Илиана Симеонова
Гласували общо: 1 потребители