А трите – за да е успешен един театър? Отличен екип, добър репертоар и творческа атмосфера. Колко са точните зрителски места в момента в театъра, кръстен на броя места в салона при създаването му? 169 ли са (намалени впоследствие заради комфорта на зрителите) все още? При създаването на Театър 199 местата в салона са 199, но след два ремонта за по-голям комфорт вече са 169. Неповторимата атмосфера и преживяване обаче си остават на 199%. Освен поради комфорта на зрителите имало ли е куриозни ситуации, поради които местата са били друго число, различно от 199 и 169? Да, тъй като поетапно се премахват столовете, в един момент за известно време са били 177. Кои са трите не камерни спектакъла, за които се сещаш веднага, които би искал да могат да бъдат поставени в Театър 199, ако той се казваше Театър 599? Почитател съм на камерния театър и съм фатално привлечен от спектаклите, които са поставени в 199. Те освен че са камерни се открояват и с това, че са предимно съвременни и се поставят за първи път в България. Полезно умение, което наскоро усвои? Да превалутирам суми в стотни от секундата. Загубихте директора на театъра Анна Монова през август 2024 г. Кой е най-ценният съвет, който си получил от нея? Тя бе много деликатен и дискретен човек. Нейната всеотдайност, професионализъм и обич към театралното изкуство са едни от най-важните уроци. И разбира се, трите принципа, които бяха завещани на нея от Валентин Стойчев – директор на театъра в периода 1991 – 2007 г. Те са лоялност, колегиалност и професионализъм. Кое от сегашните представления свързваш най-много с нея, с нейния дух и енергия? Труден въпрос. В голяма част от репертоара към момента, тя има съществен принос. Нейният дух и енергия са витаещи в театъра, както и на цяла армия хора. Това ни носи утеха.
С кого се е разминал Театър 199 и отпечатъците му липсват в Стената на славата до входа? Стената на славата навърши 30 години през 2025 г. и със сигурност имаме пропуски през този период от време, които не сме успели да наваксаме. Предполагам, че и в бъдеще ще имаме още такива по една или друга причина. Пространството е ограничено и процесът по взимането на отпечатъци е специфичен, което затруднява допълнително нейното продължаване и включването на всички заслужили актьори. Планирате ли добавяне на нови имена/отпечатъци към тези на сегашните 61 личности? Ако да, на кого, ако не е тайна? Да, намеренията ни са да продължим традицията и да увеличаваме Стената на славата с нови отпечатъци на обичани български актьори. Кои ще бъдат следващите избрани обаче в момента не мога да споделя. Разкажи ни някоя шантава история, която знаеш, около поставянето на отпечатъци (най-често ръце и стъпала, но не само) на Стената на славата? Една от най-големите атракции на Стената на славата са отпечатъците на актрисата Аня Пенчева. Любопитна история е, че отпечатъците на един от актьорите, на когото взехме преди години, не се получиха и съответно след официалната церемония се наложи да му вземем повторно. Ако трябва да препоръчаш само едно представление от актуалния ви репертоар на човек, който никога не е ходил на театър – с цел да разпалиш интереса му към това изкуство – кое би било то? Ще ми трябват три минути време за разговор с човека, който никога не е ходил на театър, за да препоръчам спектакъла от афиша на Театър 199, с който да започне. Вярвам, че е необходимо да посети още представления, за да се разпали действително интереса му към театралното изкуство. Режисьор или актьор от чужбина, който би „откраднал“ за 199, ако имаше как? В България имаме много талантливи режисьори и актьори, с които се надявам да работим заедно в Театър 199. Не бих се ангажирал с конкретно име от чужбина, но съвсем скоро се надявам да сбъдна именно една такава мечта. Колко често си сред публиката в салона? Непрекъснато. Това е едно от приятните задължения, които много зареждат. Вълнението и стълпотворението преди представление пред Театър 199, публиката, която бавно слиза по стълбите и се настанява по местата си в едно очакване и трепетно вълнение. Представлението, което минава всеки път различно. След това аплодисментите и бавното излизане на публиката, която споделя искреното си мнение от съпреживяното. И на финала – енергията, която се усеща в салона. Приятнострашно е.
„Сакрално мазе“ – така е наричан Театър 199 – „сакрално мазе“, в което се случва винаги нещо различно, нещо вълнуващо. Бутиковата, камерна атмосфера, богатият репертоар от спектакли на съвременни автори и вниманието към преживяването на зрителите са го превърнали в един от най-любимите софийски театри. Днес, 12 юни, Театър 199 навършва 61 години и по този чудесен повод разговаряме с директора на театъра – Боян Желязков:
Кое е задължението на директор на театър, което е много подценено?
Работата на театралния директор е комплексна и включва редица дейности. Той носи цялата отговорност до най-малкия детайл. Има много видими и невидими задължения и ангажименти. Бих казал, че работата на театралния директор е като ходене по въже – много е важен балансът и шансът да си разбиеш главата в следващия момент е висок.
А онова задължение, което хората дори не знаят, че съществува?
Театърът е пространство, изпълнено с красиви тайни. И това го прави толкова магичен. Всъщност публиката вижда това, което се случва на сцената. Резултатът от творческите усилия. И така трябва да бъде. Театралният мениджмънт представлява навигиране на невидими сили. Управление на ежедневни предизвикателства и тяхното разрешаване. Труден е пътят една творческа идея да се реализира и да се превърне в устойчив и дългосрочен проект, а работата изисква непрекъснати усилия и отдаване на цялото същество на театралната кауза.
Помага ли ти сега това, че години наред си работил в Театър 199 на различни длъжности, включително пиар директор и дори касиер, докато си бил студент?
Да, със сигурност помага. Познавам механизмите, процесите, историята, художествената му политика и екипа на театъра. Наясно съм и какво искам да постигна. Израснал съм в атмосферата и взаимоотношения на Театър 199. Това създава една емоционална нишка на свързаност и ангажимент към театъра.
Кои са трите ключови елемента за успешно представление?
Добра драматургия, талантлив екип, който да я реализира и публика, която да го оцени.
Пред Стената на славата
Фото: Театър 199
А трите – за да е успешен един театър?
Отличен екип, добър репертоар и творческа атмосфера.
Колко са точните зрителски места в момента в театъра, кръстен на броя места в салона при създаването му? 169 ли са (намалени впоследствие заради комфорта на зрителите) все още?
При създаването на Театър 199 местата в салона са 199, но след два ремонта за по-голям комфорт вече са 169. Неповторимата атмосфера и преживяване обаче си остават на 199%.
Освен поради комфорта на зрителите имало ли е куриозни ситуации, поради които местата са били друго число, различно от 199 и 169?
Да, тъй като поетапно се премахват столовете, в един момент за известно време са били 177.
Кои са трите не камерни спектакъла, за които се сещаш веднага, които би искал да могат да бъдат поставени в Театър 199, ако той се казваше Театър 599?
Почитател съм на камерния театър и съм фатално привлечен от спектаклите, които са поставени в 199. Те освен че са камерни се открояват и с това, че са предимно съвременни и се поставят за първи път в България.
Полезно умение, което наскоро усвои?
Да превалутирам суми в стотни от секундата.
Загубихте директора на театъра Анна Монова през август 2024 г. Кой е най-ценният съвет, който си получил от нея?
Тя бе много деликатен и дискретен човек. Нейната всеотдайност, професионализъм и обич към театралното изкуство са едни от най-важните уроци. И разбира се, трите принципа, които бяха завещани на нея от Валентин Стойчев – директор на театъра в периода 1991 – 2007 г. Те са лоялност, колегиалност и професионализъм.
Кое от сегашните представления свързваш най-много с нея, с нейния дух и енергия?
Труден въпрос. В голяма част от репертоара към момента, тя има съществен принос. Нейният дух и енергия са витаещи в театъра, както и на цяла армия хора. Това ни носи утеха.
Фото: Театър 199
С кого се е разминал Театър 199 и отпечатъците му липсват в Стената на славата до входа?
Стената на славата навърши 30 години през 2025 г. и със сигурност имаме пропуски през този период от време, които не сме успели да наваксаме. Предполагам, че и в бъдеще ще имаме още такива по една или друга причина. Пространството е ограничено и процесът по взимането на отпечатъци е специфичен, което затруднява допълнително нейното продължаване и включването на всички заслужили актьори.
Планирате ли добавяне на нови имена/отпечатъци към тези на сегашните 61 личности? Ако да, на кого, ако не е тайна?
Да, намеренията ни са да продължим традицията и да увеличаваме Стената на славата с нови отпечатъци на обичани български актьори. Кои ще бъдат следващите избрани обаче в момента не мога да споделя.
Разкажи ни някоя шантава история, която знаеш, около поставянето на отпечатъци (най-често ръце и стъпала, но не само) на Стената на славата?
Една от най-големите атракции на Стената на славата са отпечатъците на актрисата Аня Пенчева. Любопитна история е, че отпечатъците на един от актьорите, на когото взехме преди години, не се получиха и съответно след официалната церемония се наложи да му вземем повторно.
Ако трябва да препоръчаш само едно представление от актуалния ви репертоар на човек, който никога не е ходил на театър – с цел да разпалиш интереса му към това изкуство – кое би било то?
Ще ми трябват три минути време за разговор с човека, който никога не е ходил на театър, за да препоръчам спектакъла от афиша на Театър 199, с който да започне. Вярвам, че е необходимо да посети още представления, за да се разпали действително интереса му към театралното изкуство.
Режисьор или актьор от чужбина, който би „откраднал“ за 199, ако имаше как?
В България имаме много талантливи режисьори и актьори, с които се надявам да работим заедно в Театър 199. Не бих се ангажирал с конкретно име от чужбина, но съвсем скоро се надявам да сбъдна именно една такава мечта.
Колко често си сред публиката в салона?
Непрекъснато. Това е едно от приятните задължения, които много зареждат. Вълнението и стълпотворението преди представление пред Театър 199, публиката, която бавно слиза по стълбите и се настанява по местата си в едно очакване и трепетно вълнение. Представлението, което минава всеки път различно. След това аплодисментите и бавното излизане на публиката, която споделя искреното си мнение от съпреживяното. И на финала – енергията, която се усеща в салона. Приятнострашно е.
Пред Стената на славата - преди повече от 10 години
Фото: личен архив
Изкушаваш ли се да им шът-каш?
Не, директно правя забележки, когато се налага. Оставям, разбира се, екипът на театъра да си свърши работата.
Като кой театрален персонаж би искал да поживееш известно време?
Не мисля, че бих се поставил в нечий друг живот. Особено на театрален персонаж. Обикновено съдбите им не са за завиждане. Времето, в което живеем е достатъчно интересно.
Колко процента от това, което отговори на въпросите ни, беше пиар специалистът, колко – директорът и колко – човекът Боян?
Опитах се да бъда на 199% себе си, което включва всичко изброено в различно съотношение.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?
Щях да съм прочел вече една пиеса.