Цветомир от "Семейни войни": Актьор, аниматор съм и правя стендъп комедии

Когато чуем за предаването "Семейни войни", няма как да не се сетим за веселия водещ - Цецо. Винаги има виц под ръка и успява да предразположи участниците.

Завършва НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян с асистенти Тодор Колев и Николай Поляков. Играл е в постановките на Държавния театър в Перник, Театър „Българска армия“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Телевизионната му кариера обаче не започва с предаването "Семейни войни". Първоначално той е водещ на първия сутрешен блок – „Почна се“. Участва в различни детски, кулинарни и хумористични предавания. Играе главна роля в телевизионния филм на БНТ „Корави старчета“ (2011), а във филма „Корпус за бързо реагиране“ се превъплъщава в ролята на компютърен гений.

Свързахме се с Цветомир, за да разберем малко повече за воденето и актьорската работа и дали двете се "бият". Ето какво ни сподели той:

Здравейте, г-н Иванов. Спонтанен избор ли е актьорството при Вас или дългосрочна амбиция?

Както всеки човек, така и аз като дете съм искал да бъда всякакъв - полицай, пожарникар, космонавт и още поне сто неща. В последствие в горните класове се замислих какво да правя. По това време вече играех в училищни сценки, имах изяви на конкурси в Плевен и така бавно и полека до 12-ти клас. Тогава ми е и първата премиера на моноспектакъл в Младежки дом Плевен. После казарма и НАТФИЗ. Оставям на читателите да решат дали е спонтанно, или не.

Какъв ученик бяхте?

Като ученик от първи до четвърти бях изключително старателен и ученолюбив. От пети до осми клас учех, но не бих казал, че е било кой знае колко старателно. Имах среден успех много добър 5.

Но влизането в пубертета леко влоши нещата. При нас имаше намаляване на поведението и бях на границата пред изключване. Оценките успях да задържа и бях в границата на 4,50. Мисля, че и с толкова завърших 12-ти клас

Сега се опитвам да науча дъщеря ми, че не толкова оценката е важна, а по-скоро знанията и опита, който ще натрупаш.

 

Несъмнено имате много интересни случки от детството. Разкажете ни някоя.

Случки много - както стана ясно от малък съм на сцената. Първото стихотворение, което казах, беше нещо за комунизма, който ни води напред. Даже не си спомням автора, но годината е някъде 1983-на или 84-та, не съм сигурен, обаче, както го рецитирам пред цялото училище и отговорните другари от партията, на половината стихотворение получавам бяло петно и не мога да си спомня как беше. 10-секундна пауза и измисляне до края няколко изречения, разбира се. За щастие, само учителката по литература разбра. Само тя го знаеше.

Някога вярвали ли сте, че ще бъдете водещ на едно от най-гледаните предавания в българския ефир, а именно - "Семейни войни"?

О не. Даже в началото се чудех какво да направя, но благодарение на екипа, реших да се хвана на хорото. Радвам се, че го направих защото наистина се оказа много добро шоу и много гледано. Но по това време, преди 6 години, се бях съсредоточил върху "Маска" - парти агенцията, която имам. Правим всякакви събития: рождени дни, юбилеи, сватби, празници на градове, представления. И бях доста избягал от контактите си в телевизиите. Имам 10 години различни предавания.

 

На какво Ви научи шоуто?

Човек винаги има какво да учи. Преди 10 години телевизията имаше по различни подход и начин на снимане, сега трябваше наново да се уча как и кое да правя, как да говоря пред камера, как да се движа и т.н.

От въпросите и отговорите, който дават нашите 100 човека, пък, си отговорих на много въпроси, за който съм се чудил защо и как. Научаваш, че не винаги си прав, че има и друга гледна точка. С две думи - научих много.

Има ли ли сте моменти, в които сте искали да изоставите това свое поприще?

Ще ти отговоря кратко и ясно - никога!


Как минава един Ваш ден?

Като на всеки човек - ставам, пия кафе, заемам се с писмата, подготовка за партитата, подготвка за снимки, вечер - хапване, излизане с приятели. В петък, събота и неделя е най-натоварено. Там от сутринта графикът е стегнат: хората си почиват, детско парти, обедна сватба, детско парти, тиймбилдинг, вечерна сватба, стендъп комеди и пътуване някъде в провинцията. И в понеделник пълен релакс. (евентуално)

Вие сте човек, който обича да разсмива хората. А Вие самият как се забавлявате?

Камина, чаша вино, хубава музика, приятен филм, лек разговор, басейн с топла вода, приятели, смях на деца, игра на карти, табла...все такива човешки неща.

 

Кое Ви носи по-голямо удоволствие - да бъдете водещ или да играете в театър?

На този въпрос все още и аз самият не съм си отговорил. Всяко едно от изкуствата носи своя чар, емоция, предизвикателство, усещане и разбира се, огромно удоволствие и удовлетвореност.

Ако не бяхте актьор или телевизионен водещ, какъв щяхте да бъдете?

Адвокат на дявола - така каза едно бивше гадже. (смее се)

 

Къде можем да Ви гледаме освен по телевизията?

В момента само на стендъп комеди изяви по различни клубове и заведения в София и страната. Подготвям две пиеси, но кога ще са премиерите, още не знам.

Ако България беше сцена, а обществото ни трябваше да изиграе постановка, как щеше да се казва тя?

Криворазбраната демокрация.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Когато чуем за предаването "Семейни войни", няма как да не се сетим за веселия водещ - Цецо. Винаги има виц под ръка и успява да предразположи участниците.

Завършва НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян с асистенти Тодор Колев и Николай Поляков. Играл е в постановките на Държавния театър в Перник, Театър „Българска армия“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Телевизионната му кариера обаче не започва с предаването "Семейни войни". Първоначално той е водещ на първия сутрешен блок – „Почна се“. Участва в различни детски, кулинарни и хумористични предавания. Играе главна роля в телевизионния филм на БНТ „Корави старчета“ (2011), а във филма „Корпус за бързо реагиране“ се превъплъщава в ролята на компютърен гений.

Свързахме се с Цветомир, за да разберем малко повече за воденето и актьорската работа и дали двете се "бият". Ето какво ни сподели той:

Здравейте, г-н Иванов. Спонтанен избор ли е актьорството при Вас или дългосрочна амбиция?

Както всеки човек, така и аз като дете съм искал да бъда всякакъв - полицай, пожарникар, космонавт и още поне сто неща. В последствие в горните класове се замислих какво да правя. По това време вече играех в училищни сценки, имах изяви на конкурси в Плевен и така бавно и полека до 12-ти клас. Тогава ми е и първата премиера на моноспектакъл в Младежки дом Плевен. После казарма и НАТФИЗ. Оставям на читателите да решат дали е спонтанно, или не.

Какъв ученик бяхте?

Като ученик от първи до четвърти бях изключително старателен и ученолюбив. От пети до осми клас учех, но не бих казал, че е било кой знае колко старателно. Имах среден успех много добър 5.

Но влизането в пубертета леко влоши нещата. При нас имаше намаляване на поведението и бях на границата пред изключване. Оценките успях да задържа и бях в границата на 4,50. Мисля, че и с толкова завърших 12-ти клас

Сега се опитвам да науча дъщеря ми, че не толкова оценката е важна, а по-скоро знанията и опита, който ще натрупаш.

 

Несъмнено имате много интересни случки от детството. Разкажете ни някоя.

Случки много - както стана ясно от малък съм на сцената. Първото стихотворение, което казах, беше нещо за комунизма, който ни води напред. Даже не си спомням автора, но годината е някъде 1983-на или 84-та, не съм сигурен, обаче, както го рецитирам пред цялото училище и отговорните другари от партията, на половината стихотворение получавам бяло петно и не мога да си спомня как беше. 10-секундна пауза и измисляне до края няколко изречения, разбира се. За щастие, само учителката по литература разбра. Само тя го знаеше.

Някога вярвали ли сте, че ще бъдете водещ на едно от най-гледаните предавания в българския ефир, а именно - "Семейни войни"?

О не. Даже в началото се чудех какво да направя, но благодарение на екипа, реших да се хвана на хорото. Радвам се, че го направих защото наистина се оказа много добро шоу и много гледано. Но по това време, преди 6 години, се бях съсредоточил върху "Маска" - парти агенцията, която имам. Правим всякакви събития: рождени дни, юбилеи, сватби, празници на градове, представления. И бях доста избягал от контактите си в телевизиите. Имам 10 години различни предавания.

 

На какво Ви научи шоуто?

Човек винаги има какво да учи. Преди 10 години телевизията имаше по различни подход и начин на снимане, сега трябваше наново да се уча как и кое да правя, как да говоря пред камера, как да се движа и т.н.

От въпросите и отговорите, който дават нашите 100 човека, пък, си отговорих на много въпроси, за който съм се чудил защо и как. Научаваш, че не винаги си прав, че има и друга гледна точка. С две думи - научих много.

Има ли ли сте моменти, в които сте искали да изоставите това свое поприще?

Ще ти отговоря кратко и ясно - никога!


Как минава един Ваш ден?

Като на всеки човек - ставам, пия кафе, заемам се с писмата, подготовка за партитата, подготвка за снимки, вечер - хапване, излизане с приятели. В петък, събота и неделя е най-натоварено. Там от сутринта графикът е стегнат: хората си почиват, детско парти, обедна сватба, детско парти, тиймбилдинг, вечерна сватба, стендъп комеди и пътуване някъде в провинцията. И в понеделник пълен релакс. (евентуално)

Вие сте човек, който обича да разсмива хората. А Вие самият как се забавлявате?

Камина, чаша вино, хубава музика, приятен филм, лек разговор, басейн с топла вода, приятели, смях на деца, игра на карти, табла...все такива човешки неща.

 

Кое Ви носи по-голямо удоволствие - да бъдете водещ или да играете в театър?

На този въпрос все още и аз самият не съм си отговорил. Всяко едно от изкуствата носи своя чар, емоция, предизвикателство, усещане и разбира се, огромно удоволствие и удовлетвореност.

Ако не бяхте актьор или телевизионен водещ, какъв щяхте да бъдете?

Адвокат на дявола - така каза едно бивше гадже. (смее се)

 

Къде можем да Ви гледаме освен по телевизията?

В момента само на стендъп комеди изяви по различни клубове и заведения в София и страната. Подготвям две пиеси, но кога ще са премиерите, още не знам.

Ако България беше сцена, а обществото ни трябваше да изиграе постановка, как щеше да се казва тя?

Криворазбраната демокрация.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Гласували общо: 1 потребители