Диляна Попова: Не се притеснявам от истината

Диляна е несъмнено една от най-красивите живи българки и можем да се обзаложим, че е такава и в момента, в който става от сън. Тя, разбира се, е привлекателна и интересна не само с външността си, затова разговорът ни с нея, вместо да чопли темите за „раздялата ѝ с Блатечки и неподозираните тайни на визията ѝ“, пое в други посоки. От отношенията с алармата и неумението да ходи на токчета през принцесите с кашкавал и суровите кексове до компромисите в инстаграм и неточностите в Уикипедия:

Преди години не умееше да ходиш на токчета. Сега какво е положението?

Същото. Нямам таланта да ходя на токчета. Възхищавам се на жени, които го правят с такава лекота и се движат все едно са с маратонки. Естествено, налага ми се – обувам токчета – но винаги ми е предвидено да се придвижвам с кола или на къси разстояния. Не се чувствам стабилно, не ми е комфортно, започват да ме болят краката, много по-стегната съм. Може би защото винаги съм ходила със спортни обувки.

А с другия ти не точно талант – готвенето – как се справяш?

Не съм някакъв кулинар, но мога да приготвям храна. Имам усет, просто не ми е страст.

Коя е любимата на сина ти Борил закуска, която ти му приготвяш?

Обича стандартните детски закуски, корнфлейкс, топчета, но със студено мляко. Принцеси обича, аз също много обичам да правя и да ям – със сирене и яйце, с кашкавал; въобще мога цял живот да се изхранвам с такъв тип сандвичи.

С кайма?

Не ям месо от 20 години. Но ям риба и морски дарове, веднъж-два пъти седмично. На детето ми не му забранявам да яде месо по никакъв начин, естествено. 

Като сме го подкарали – нека и трета тема от тази серия да споменем. Не можеш да пееш. Как се справяше доскоро със „Зайченцето бяло“ и „Две калинки като балеринки“? Борил казваше ли ти „Мамо, стига, заспах вече“?

Аз тихичко мога да пея. Не мога да пея истински, с отпуснат глас, но смятам, че имам усещане за такт и за музика. Някои неща мога да изпея правилно, но съвсем тихичко – така че не съм имала проблем.

Борил вече много прилича на баща си, Асен Блатечки. Опасяваш ли се от многото му бъдещи фенки? Точиш ли отсега секирата за след десетина години – да одобряваш първо ти гаджетата или ще си една толерантна майка на бъдещ секс символ?

Не съм ревнива. Надявам се да не ми се прояви тази черта в бъдеще. Като порасне, най-вероятно, ако не харесвам момичето, с което излиза, или видя, че то не се държи добре и, от опита ми на по-голяма, усетя женско влияние, което по някакъв начин го манипулира, няма да ми хареса. Но бих се опитвала да съм му приятел и да му помагам да разбере една такава ситуация и да направи собствения си избор. Защото не съм аз човекът, който трябва да определя нечий друг живот или решение.

Казвала си, че си търпелива. В кое отношение ти е най-трудно да си такава?

Търпелива съм, да – един от плюсовете, които имам. В отношенията с хората ми е най-трудно, с близките ми най-вече. Но пък знам, че там е най-важно и най-много си заслужава да провявяваш търпение. Отношенията с най-близкия ни кръг хора е може би едно от най-големите изпитания в живота.

Добре, значи ще проявиш търпение и към следващия въпрос. Имаш фотосесии в Playboy и Maxim. Измислила ли си как да го обясниш на Борил като порасне, когато може би някои „приятелчета“ ще го закачат по темата?

Това, което тогава съм снимала, нямам никакъв проблем и сега да го снимам. Защото смятам, че моето чувство за естетика не минава никакви граници на пошлост, на грозно, от което бих се срамувала. Тоест, дали имам дете или нямам – аз просто не снимам неща, от които бих се срамувала. В снимките ми за Playboy разсъблеченото е само топлес. Аз и в момента мога да снимам подобни фотосесии – докато тялото ми изглежда добре и мога да разчитам на фотографа, че всичко ще бъде издържано, естетически красиво. На мен това ми е професията – работя като модел от много години, познавам тялото си и знам как мога да си позволя да се снимам.

В какви отношения си с алармата? Успяваш ли да ставаш рано без особена драма?

Зависи. Аз съм от хората, които обичат да спят. 9-10 часа за мен си е абсолютно нормално, не е загубено време, както смятат някои хора. Ако си легна късно, сутрин ми е мъчничко да ставам. Но ако си легна в нормално време – 10-11, сутрин си ставам в 8.

Значи вече е настъпил етапът вечер в 10 да ти е нормално време за лягане.

Да, честно казано, да. С изключение на вечерите, когато излизам – петък, събота, или по повод, на парти например – ми е много по-окей да си лягам рано, вместо да стоя до 1-2 и да гледам телевизия.

Кога се успа за важен ангажимент?

Нямам спомен да съм се успивала, не. Не се успивам. Когато знам, че имам работа и ако е по-рано сутрин или ще пътувам, ще гоня самолети, нямам много стабилен сън и се будя на всеки час.

Най-досадното за теб домакинско задължение?

Не бих казала досадно, но може би готвенето. Трябва да имаш и повече свободно време – да напазаруваш, да приготвиш... Готвенето като задължение не ми е приятно.

На каква сделка си готова, за да не е твое задължение?

Ако майка ми, която в по-голяма част от времето живее при нас, се заеме с готвенето, тогава аз чистя, пускам пералня, подреждам, гладя. Но понякога ми идва музата и да готвя. Защото смятам, че имам усета, но не съм си давала времето да се потопя в готвенето. Обичам да правя сладки. Като малка с майка ми много правихме торти, сладкиши. Това, честно казано, ми е приятно.

Кой от сладкишите те изкушава най-много?

Обожавам баварски крем – класическият крем с яйца, мляко и захар. И другото, което много обичам, са белтъци. От малка обичам целувки, торти... Въобще белтък много обичам, аз го ядях само така – разбит. Тоест – суров кекс! Като малка това ми беше най-любимото – почти всяка вечер ядях разбито сурово яйце или суров белтък със захар. Преди да се изпече. Наподобява ми вкуса на крема.

Имала ли си или имаш ли гадже, което да ти приготвя кремове и кексове?

Веднага мога да те порежа с този отговор: не! Не съм имала гадже кулинар.

Не е кой знае какво да се разбият няколко яйца със захар и мляко...

Не е, но не съм имала.

Може пък да се появи скоро някой, прочел интервюто.

Не държа, не държа. Честно казано, с храненето ми е много трудно: да намирам какво да пазарувам, какво да приготвям, да избегна всички вредно, което се продава... Обичам да се храня, вкусно ми е, имам си апетит, но не съм чревоугодник. Мога и нещо съвсем пътьом да хапна.

Татуировката ти на глезена е като две преплетени букви „Д“ и е от времето, когато имаше връзка с Дичо. После налагало ли се е да послъгваш други мъже какво значат буквите – например, че обичаш да играеш Dungeons and Dragons или че харесваш Ди Ди от анимацията „Лабораторията на Декстър“?

Не, защото аз много предвидливо още тогава, си я направих като огледално – едното „Д“ е обърнато към другото и все едно го разтваряш като книга. Не бих си направила друга буква.

Значи ако Дичо се казваше Вальо, нямаше да си татуираш „В“ към твоята си буквичка „Д“?
Не, нямаше.

Имаш добре развит инстаграм профил с близо 200 хиляди последователи. Случва ли се да те мързи да постваш, но да си го налагаш, защото трябва?

Ами да, разбира се, аз все пак и работя много в инстаграм. Тук не става въпрос само за какво на теб ти харесва. Трябва да се постигне компромис и от двете страни, клиентите имат едно виждане, ти имаш друго виждане – как да ги представиш през собствения си профил. Така че много често се е случвало и да отказвам – когато смятам, че не отговарят на моя профил. Случвало се е и да пускам неща, които не бих избрала сама, но правят се компромиси – както във всяка област.

Какъв твой пост никога няма да видим там?

О, не знам. Не мога да кажа „никога“ занапред. Всичко се променя с такава скорост, тенденциите  се променят, аз самата си променям вкусовете, така че не мога кажа. Сигурно има, но не мога да го назова в момента.

Имало ли е ситуация, в която си се подразнила на себе си, че си красива?

Не. Защото аз не във всеки момент в живота ми се чувствам красива. За мен е много важно как се чувствам вътрешно. И много често, когато имам вътрешен дискомфорт, аз не се харесвам. Тези неща са свързани. Така че не съм пренаситена да се гледам в огледалото и да си казвам „Боже, колко съм красива, толкова съм уморена от това“. 

Никога ли не ти е омръзвало, дотежавало от неадекватно, твърде настойчиво мъжко внимание и ухажване?

Може би понякога е имало такива моменти, но аз просто съм свикнала. При мен не се е случило изведнъж, в рамките на 1-2 години, да стана много разпознаваема и да ме атакуват отвсякъде. Аз съм се адаптирала и съм свикнала да боравя с това внимание. Има моменти, в които малко в повече ми идва желанието на хора, които не познавам, да си говорим, да ги изслушвам, да се снимам с тях, но в общи линии – ако ми стане натоварено – просто си тръгвам от даденото място. Не се чувствам комфортно, когато забелязвам, че хора ме гледат и ме обсъждат, когато някой ти навлиза в личното пространство. Храниш се в ресторант, а на съседната маса те объждат коя си, какво си, кой е бил мъжът ти, от кой си родила и всякакви такива подробности. Които реално ти чуваш, защото наистина се говорят много близо до теб и за мен е изумително, че тези хора не си дават сметка за това. Случи ми се наскоро в Турция, в един ресторант, на съседната маса имаше българи. В някакъв момент аз чувам как ме коментират и какво си говорят, едното момче дори започна да ме снима с телефона си, което вече много ме издразни и се преместих на друга маса.

Коя измишльотина за теб в медиите те е разсмяла най-силно?

Преди 7-8 години, докато все още четях за себе си: снимка, на която бяхме аз и сестра ми, хванати за ръце – че вече съм гей и това е новото ми гадже.

А разстройвала ли те е силно някоя жълта новина?

Ами да. Аз имам много силно чувство за справедливост и за мен е много важно нещата да са такива, каквито са. Не се притеснявам от истината – мога да си призная, да кажа, че това е моят избор, аз така съм направила. Но когато просто изсипват върху теб някаква информация, която абсолютно не отговаря на истината, се разстройвам. Защото всичко остава там някъде и детето ми, което вече може да чете, да пише, да търси в интернет, може в някакъв момент да прочете толкова много текстове, които не са истина и не звучат добре – за мен, за баща си. Абсолютно спрях да чета всичко, когато той се роди. Тогава имаше един пик на всичко това и много ме разстройваше. Може би около година не исках да излизам и да ме виждат хората, смятах, че постоянно ме обсъждат, защото в пресата постоянно пишеха. А едва ли е било така. За хората всичко е интересно за минута-две, ден-два или месец-два, зависи от мащаба на случилото се, но реално никой не се интересува толкова от теб, никой не живее с твоите проблеми, а ти сам се товариш. И тогава реших, че няма смисъл, а е само загуба на време, енергия, емоции – да се забивам в такива негативни неща.

Спомена, че от 7-8 години не четеш за себе си в медиите. Сигурно не обичаш и да си гугълваш името?

Не, нямам никаква необходимост да го правя.

Ако го правеше обаче, щеше да видиш, че в Уикипедия са отбелязани следните твои мерки: 88-60-90, 171 см, 54 кг. Такива ли са все още?

Не, те по принцип не са точните. Килограмите ми – 54 почти не съм била; аз варирам между 50 и 53 максимум. Талията ми не е 60, тя е 68 – винаги е била толкова. Другите са верни – 88 и 90. И 171 височина.

Коя супер сила предпочиташ: да се събуждаш директно с грим и прическа, но само ако си спала на дивана; или да ти стои невероятно всяка дреха, но само ако работиш счетоводителка?

О, уау, по-скоро това с дивана. Въпреки че аз не ходя на фризьор ежеседмично, а когато трябва да се пострижа или когато имам снимки и трябва да ми направят по определен начин косата. С грима нямам никакъв проблем, в 90% от случаите аз се гримирам сама. Обичам много лек грим, познавам си лицето и по-скоро коригирам, отколкото да натрупвам и да слагам мигли и неща, които не са много мои.

От кое предстоящо събитие изпитваш истински страх: нов вирус, пубертета на сина ти, снимки за нов филм, смъртта?

Аз се опитвам така да се настройвам, че да не се притеснявам за по-далечно бъдеще. Пубертетът на детето ми по някакъв начин ме притеснява – покрай приятелки, които имат деца в пубертета: „Ще виидиииш, ще видиш, то е невъзможно, особено при момчетата“. Но пък ми е и смешно, и забавно. Не мога отсега да се страхувам за нещо, което още не се е случило. Ще се страхувам, когато му дойде времето.

В каква област все още не си, а би искала да се развиваш, да се реализираш?

Напоследък ми е доста интересно покрай снимките (във филмите) - имам много приятели, които са продуценти, режисьори – интересно ми е да участвам в процеса по създаването на такъв проект, не само да съм пред камера. Не като режисьор, още не мога да определя точно, но по-скоро като криейтив.

Какво би споделила за финал?

Да не се взимаме чак толкова насериозно, да не правим планове надалеч, да го караме по-спокойно, да сме малко по-смирени. Животът минава много бързо и е много динамичен, много се променя и ако ние не се адаптираме да го изживеем максимално щастливи и доволни от това, което сме, ще дойде моментът, в който може би ще съжаляваме за нещо, което не сме направили или че сме загубили много време и енергия в нещо, което не е зависело от нас. Не го давам като съвет, казвам го като мое усещане. Според мен просто трябва наистина да живеем живота си много по-леко, много по-усмихнати и много по-щастливи, защото той стана много труден.

 

Интервю на Милен Антиохов

Диляна е несъмнено една от най-красивите живи българки и можем да се обзаложим, че е такава и в момента, в който става от сън. Тя, разбира се, е привлекателна и интересна не само с външността си, затова разговорът ни с нея, вместо да чопли темите за „раздялата ѝ с Блатечки и неподозираните тайни на визията ѝ“, пое в други посоки. От отношенията с алармата и неумението да ходи на токчета през принцесите с кашкавал и суровите кексове до компромисите в инстаграм и неточностите в Уикипедия:

Преди години не умееше да ходиш на токчета. Сега какво е положението?

Същото. Нямам таланта да ходя на токчета. Възхищавам се на жени, които го правят с такава лекота и се движат все едно са с маратонки. Естествено, налага ми се – обувам токчета – но винаги ми е предвидено да се придвижвам с кола или на къси разстояния. Не се чувствам стабилно, не ми е комфортно, започват да ме болят краката, много по-стегната съм. Може би защото винаги съм ходила със спортни обувки.

А с другия ти не точно талант – готвенето – как се справяш?

Не съм някакъв кулинар, но мога да приготвям храна. Имам усет, просто не ми е страст.

Коя е любимата на сина ти Борил закуска, която ти му приготвяш?

Обича стандартните детски закуски, корнфлейкс, топчета, но със студено мляко. Принцеси обича, аз също много обичам да правя и да ям – със сирене и яйце, с кашкавал; въобще мога цял живот да се изхранвам с такъв тип сандвичи.

С кайма?

Не ям месо от 20 години. Но ям риба и морски дарове, веднъж-два пъти седмично. На детето ми не му забранявам да яде месо по никакъв начин, естествено. 

Като сме го подкарали – нека и трета тема от тази серия да споменем. Не можеш да пееш. Как се справяше доскоро със „Зайченцето бяло“ и „Две калинки като балеринки“? Борил казваше ли ти „Мамо, стига, заспах вече“?

Аз тихичко мога да пея. Не мога да пея истински, с отпуснат глас, но смятам, че имам усещане за такт и за музика. Някои неща мога да изпея правилно, но съвсем тихичко – така че не съм имала проблем.

Борил вече много прилича на баща си, Асен Блатечки. Опасяваш ли се от многото му бъдещи фенки? Точиш ли отсега секирата за след десетина години – да одобряваш първо ти гаджетата или ще си една толерантна майка на бъдещ секс символ?

Не съм ревнива. Надявам се да не ми се прояви тази черта в бъдеще. Като порасне, най-вероятно, ако не харесвам момичето, с което излиза, или видя, че то не се държи добре и, от опита ми на по-голяма, усетя женско влияние, което по някакъв начин го манипулира, няма да ми хареса. Но бих се опитвала да съм му приятел и да му помагам да разбере една такава ситуация и да направи собствения си избор. Защото не съм аз човекът, който трябва да определя нечий друг живот или решение.

Казвала си, че си търпелива. В кое отношение ти е най-трудно да си такава?

Търпелива съм, да – един от плюсовете, които имам. В отношенията с хората ми е най-трудно, с близките ми най-вече. Но пък знам, че там е най-важно и най-много си заслужава да провявяваш търпение. Отношенията с най-близкия ни кръг хора е може би едно от най-големите изпитания в живота.

Добре, значи ще проявиш търпение и към следващия въпрос. Имаш фотосесии в Playboy и Maxim. Измислила ли си как да го обясниш на Борил като порасне, когато може би някои „приятелчета“ ще го закачат по темата?

Това, което тогава съм снимала, нямам никакъв проблем и сега да го снимам. Защото смятам, че моето чувство за естетика не минава никакви граници на пошлост, на грозно, от което бих се срамувала. Тоест, дали имам дете или нямам – аз просто не снимам неща, от които бих се срамувала. В снимките ми за Playboy разсъблеченото е само топлес. Аз и в момента мога да снимам подобни фотосесии – докато тялото ми изглежда добре и мога да разчитам на фотографа, че всичко ще бъде издържано, естетически красиво. На мен това ми е професията – работя като модел от много години, познавам тялото си и знам как мога да си позволя да се снимам.

В какви отношения си с алармата? Успяваш ли да ставаш рано без особена драма?

Зависи. Аз съм от хората, които обичат да спят. 9-10 часа за мен си е абсолютно нормално, не е загубено време, както смятат някои хора. Ако си легна късно, сутрин ми е мъчничко да ставам. Но ако си легна в нормално време – 10-11, сутрин си ставам в 8.

Значи вече е настъпил етапът вечер в 10 да ти е нормално време за лягане.

Да, честно казано, да. С изключение на вечерите, когато излизам – петък, събота, или по повод, на парти например – ми е много по-окей да си лягам рано, вместо да стоя до 1-2 и да гледам телевизия.

Кога се успа за важен ангажимент?

Нямам спомен да съм се успивала, не. Не се успивам. Когато знам, че имам работа и ако е по-рано сутрин или ще пътувам, ще гоня самолети, нямам много стабилен сън и се будя на всеки час.

Най-досадното за теб домакинско задължение?

Не бих казала досадно, но може би готвенето. Трябва да имаш и повече свободно време – да напазаруваш, да приготвиш... Готвенето като задължение не ми е приятно.

На каква сделка си готова, за да не е твое задължение?

Ако майка ми, която в по-голяма част от времето живее при нас, се заеме с готвенето, тогава аз чистя, пускам пералня, подреждам, гладя. Но понякога ми идва музата и да готвя. Защото смятам, че имам усета, но не съм си давала времето да се потопя в готвенето. Обичам да правя сладки. Като малка с майка ми много правихме торти, сладкиши. Това, честно казано, ми е приятно.

Кой от сладкишите те изкушава най-много?

Обожавам баварски крем – класическият крем с яйца, мляко и захар. И другото, което много обичам, са белтъци. От малка обичам целувки, торти... Въобще белтък много обичам, аз го ядях само така – разбит. Тоест – суров кекс! Като малка това ми беше най-любимото – почти всяка вечер ядях разбито сурово яйце или суров белтък със захар. Преди да се изпече. Наподобява ми вкуса на крема.

Имала ли си или имаш ли гадже, което да ти приготвя кремове и кексове?

Веднага мога да те порежа с този отговор: не! Не съм имала гадже кулинар.

Не е кой знае какво да се разбият няколко яйца със захар и мляко...

Не е, но не съм имала.

Може пък да се появи скоро някой, прочел интервюто.

Не държа, не държа. Честно казано, с храненето ми е много трудно: да намирам какво да пазарувам, какво да приготвям, да избегна всички вредно, което се продава... Обичам да се храня, вкусно ми е, имам си апетит, но не съм чревоугодник. Мога и нещо съвсем пътьом да хапна.

Татуировката ти на глезена е като две преплетени букви „Д“ и е от времето, когато имаше връзка с Дичо. После налагало ли се е да послъгваш други мъже какво значат буквите – например, че обичаш да играеш Dungeons and Dragons или че харесваш Ди Ди от анимацията „Лабораторията на Декстър“?

Не, защото аз много предвидливо още тогава, си я направих като огледално – едното „Д“ е обърнато към другото и все едно го разтваряш като книга. Не бих си направила друга буква.

Значи ако Дичо се казваше Вальо, нямаше да си татуираш „В“ към твоята си буквичка „Д“?
Не, нямаше.

Имаш добре развит инстаграм профил с близо 200 хиляди последователи. Случва ли се да те мързи да постваш, но да си го налагаш, защото трябва?

Ами да, разбира се, аз все пак и работя много в инстаграм. Тук не става въпрос само за какво на теб ти харесва. Трябва да се постигне компромис и от двете страни, клиентите имат едно виждане, ти имаш друго виждане – как да ги представиш през собствения си профил. Така че много често се е случвало и да отказвам – когато смятам, че не отговарят на моя профил. Случвало се е и да пускам неща, които не бих избрала сама, но правят се компромиси – както във всяка област.

Какъв твой пост никога няма да видим там?

О, не знам. Не мога да кажа „никога“ занапред. Всичко се променя с такава скорост, тенденциите  се променят, аз самата си променям вкусовете, така че не мога кажа. Сигурно има, но не мога да го назова в момента.

Имало ли е ситуация, в която си се подразнила на себе си, че си красива?

Не. Защото аз не във всеки момент в живота ми се чувствам красива. За мен е много важно как се чувствам вътрешно. И много често, когато имам вътрешен дискомфорт, аз не се харесвам. Тези неща са свързани. Така че не съм пренаситена да се гледам в огледалото и да си казвам „Боже, колко съм красива, толкова съм уморена от това“. 

Никога ли не ти е омръзвало, дотежавало от неадекватно, твърде настойчиво мъжко внимание и ухажване?

Може би понякога е имало такива моменти, но аз просто съм свикнала. При мен не се е случило изведнъж, в рамките на 1-2 години, да стана много разпознаваема и да ме атакуват отвсякъде. Аз съм се адаптирала и съм свикнала да боравя с това внимание. Има моменти, в които малко в повече ми идва желанието на хора, които не познавам, да си говорим, да ги изслушвам, да се снимам с тях, но в общи линии – ако ми стане натоварено – просто си тръгвам от даденото място. Не се чувствам комфортно, когато забелязвам, че хора ме гледат и ме обсъждат, когато някой ти навлиза в личното пространство. Храниш се в ресторант, а на съседната маса те объждат коя си, какво си, кой е бил мъжът ти, от кой си родила и всякакви такива подробности. Които реално ти чуваш, защото наистина се говорят много близо до теб и за мен е изумително, че тези хора не си дават сметка за това. Случи ми се наскоро в Турция, в един ресторант, на съседната маса имаше българи. В някакъв момент аз чувам как ме коментират и какво си говорят, едното момче дори започна да ме снима с телефона си, което вече много ме издразни и се преместих на друга маса.

Коя измишльотина за теб в медиите те е разсмяла най-силно?

Преди 7-8 години, докато все още четях за себе си: снимка, на която бяхме аз и сестра ми, хванати за ръце – че вече съм гей и това е новото ми гадже.

А разстройвала ли те е силно някоя жълта новина?

Ами да. Аз имам много силно чувство за справедливост и за мен е много важно нещата да са такива, каквито са. Не се притеснявам от истината – мога да си призная, да кажа, че това е моят избор, аз така съм направила. Но когато просто изсипват върху теб някаква информация, която абсолютно не отговаря на истината, се разстройвам. Защото всичко остава там някъде и детето ми, което вече може да чете, да пише, да търси в интернет, може в някакъв момент да прочете толкова много текстове, които не са истина и не звучат добре – за мен, за баща си. Абсолютно спрях да чета всичко, когато той се роди. Тогава имаше един пик на всичко това и много ме разстройваше. Може би около година не исках да излизам и да ме виждат хората, смятах, че постоянно ме обсъждат, защото в пресата постоянно пишеха. А едва ли е било така. За хората всичко е интересно за минута-две, ден-два или месец-два, зависи от мащаба на случилото се, но реално никой не се интересува толкова от теб, никой не живее с твоите проблеми, а ти сам се товариш. И тогава реших, че няма смисъл, а е само загуба на време, енергия, емоции – да се забивам в такива негативни неща.

Спомена, че от 7-8 години не четеш за себе си в медиите. Сигурно не обичаш и да си гугълваш името?

Не, нямам никаква необходимост да го правя.

Ако го правеше обаче, щеше да видиш, че в Уикипедия са отбелязани следните твои мерки: 88-60-90, 171 см, 54 кг. Такива ли са все още?

Не, те по принцип не са точните. Килограмите ми – 54 почти не съм била; аз варирам между 50 и 53 максимум. Талията ми не е 60, тя е 68 – винаги е била толкова. Другите са верни – 88 и 90. И 171 височина.

Коя супер сила предпочиташ: да се събуждаш директно с грим и прическа, но само ако си спала на дивана; или да ти стои невероятно всяка дреха, но само ако работиш счетоводителка?

О, уау, по-скоро това с дивана. Въпреки че аз не ходя на фризьор ежеседмично, а когато трябва да се пострижа или когато имам снимки и трябва да ми направят по определен начин косата. С грима нямам никакъв проблем, в 90% от случаите аз се гримирам сама. Обичам много лек грим, познавам си лицето и по-скоро коригирам, отколкото да натрупвам и да слагам мигли и неща, които не са много мои.

От кое предстоящо събитие изпитваш истински страх: нов вирус, пубертета на сина ти, снимки за нов филм, смъртта?

Аз се опитвам така да се настройвам, че да не се притеснявам за по-далечно бъдеще. Пубертетът на детето ми по някакъв начин ме притеснява – покрай приятелки, които имат деца в пубертета: „Ще виидиииш, ще видиш, то е невъзможно, особено при момчетата“. Но пък ми е и смешно, и забавно. Не мога отсега да се страхувам за нещо, което още не се е случило. Ще се страхувам, когато му дойде времето.

В каква област все още не си, а би искала да се развиваш, да се реализираш?

Напоследък ми е доста интересно покрай снимките (във филмите) - имам много приятели, които са продуценти, режисьори – интересно ми е да участвам в процеса по създаването на такъв проект, не само да съм пред камера. Не като режисьор, още не мога да определя точно, но по-скоро като криейтив.

Какво би споделила за финал?

Да не се взимаме чак толкова насериозно, да не правим планове надалеч, да го караме по-спокойно, да сме малко по-смирени. Животът минава много бързо и е много динамичен, много се променя и ако ние не се адаптираме да го изживеем максимално щастливи и доволни от това, което сме, ще дойде моментът, в който може би ще съжаляваме за нещо, което не сме направили или че сме загубили много време и енергия в нещо, което не е зависело от нас. Не го давам като съвет, казвам го като мое усещане. Според мен просто трябва наистина да живеем живота си много по-леко, много по-усмихнати и много по-щастливи, защото той стана много труден.

 

Интервю на Милен Антиохов

Гласували общо: 1 потребители