Илиян Кузманов: Няма как да разкажеш за света и за хората, ако си го научил от книгите

Първият български писател в Топ 20 на Амазон – това е най-често срещаното определение на Илиян. Той самият се възприема на първо място като социален предприемач и признава, че е бил изненадан от успеха на „Ако срещнеш Буда – убий го“, а дори повече харесва втората си книга, която ще бъде издадена скоро. Ето какво ни споделя открито и уверено той за хитрите очички, заспиването с чувство за вина, историите с гаменски дух, сивото, пренебрегнатите извънземни и не само:

Топ 20 на Амазон - това ли смяташ за най-големия си успех като писател досега?

Определено да и то с дебют! Усещането е много Рок енд рол! Но удоволствието бе пълно, че над 80% от продажбите бяха в Щатите с книга на английски, в основата на която бе Будизъм и самоусъвършенстване. Както и много други неща, които се случиха около книгата: награда, финалист в най-комерсиалния конкурс зад океана, Най-сексапилен писател за 2021-ва, стотици ревюта, публикации, та дори и това, че актьорът и журналист Логан Крофорд („Ирландеца“ и The Purge), печелил ЕМИ, разказваше за мен.

Кого първо почерпи след успеха на „Ако срещнеш Буда - убий го“?

Моят партньор в бизнеса и живота – Борислава. Между другото, тя е и най-големият ми читател, редактор и критик. Да бъда честен, аз на български съм функционално неграмотен, като един Марк Твен. Но в Щатите и бездомните могат да станат най-продаван автор, стига да има какво да кажат. И нейната помощ понякога е неоценима. Така че на 4-и ноември, 2021-ва поляхме двамата успеха обилно с шампанско и много плодове (вегетарианци сме).

Писал си книгата в доста на брой азиатски държави. В коя от тях би останал да живееш по-дълго?

Много труден въпрос, защото там нямаше място, което да не ми харесваше. Много диво и свободно, въпреки че всичките са толкова различни. Невъзможно е да направиш паралел например между Индия, Филипините, Тайланд, Индонезия и Малайзия. А и хората – винаги усмихнати, услужливи, добронамерени. Даже и следа няма от Балкантурист отношението.

Разкажи за очакваната твоя втора книга - „Дяволът - аз го познавам“?

Работното заглавие бе „Най-добрият човек на света“, с което провокацията е още по-голяма. Книгата съм я писал, обикаляйки света, и в нея се усеща този аромат на всичко наоколо, цветове, звуци. Усещания, емоции… Независимо от това, първата част на книгата съм я нарекъл „Спокойствие“. В общи линии – много сив, потискащ портрет на едно феодално, тоталитарно общество. Във втората част сивото вече е наречено „Аномалия“. Книгата е ролъркоустър, а ла Тарантино като усещане и скорост. От него си откраднах и „Убий Буда“ (фразата – б.а.) - в “Убий Бил“ го имаше. Другото е класика на стероиди. Гьоте, Данте и Булгаков в доста смел и модерен прочит.

А за какво ще е третата ти книга?

Имам две книги, които вървят паралелно, но няма нито една да види бял свят поне за година напред. Не зная коя ще надделее. Едната е историческа – за нещо, което не е правено и изследвано. Втората е попкултурно-исторически анализ на думата „соц“. Или казано по друг начин – разказ, изследване за времето ми в Пазарджик (Илиян е роден там – б.а.). Имайки предвид, че „Дяволът - аз го познавам“ може да се възприема като неолиберален свещен текст, тази за соца си е своеобразно продължение. 

Как пишеш - дисциплинирано или хаотично, разчитайки на вдъхновение, на момента?

В началото имах нужда от вдъхновение, муза. Докато в един момент разбрах, че нямам нужда и от тях и при необходимост мога да си ги измислям. Иначе план и график - никога! Закърмен с пазара и свободата - както съм споделял, първите си уроци съм ги научил като хлапак, продавайки всичко, което можеше да се продаде.

Имаш ли някакъв „помощник“ в писането - алкохол, навик, муза?

Всичко върши работа, както се казва, станах си самодостатъчен. Но пътуването май си е все още голям драйв.

Определяш се като писател активист - би ли пояснил, моля.

Монах, който те учи как да се наслаждаваш на живота - оксиморон, нали? А съм ги виждал даже в България такива, даже книги имат. Или чиновник на заплата, който те учи какво означава бизнес, грижи се за бизнес средата и т.н. - още по-голям оксиморон, но е пълно с такива. Писатели, които пишат за любов, за отношения, за това какво означава човещина, а са живели като... За мен това е опит, перипетии, желание да реша един или друг проблем. Поживял съм къде ли не, какви ли не неща съм вършил. Та дори и с предприемачеството – създал съм два бизнеса, успели да прескочат милионната бариера. В личен план – много хипарски и рокаджийски живот и все в много комплицирани истории съм се забърквал. Вторият ми бизнес в Англия бе място, което се самоиздържаше и помагаше на стотици хора. В България съм хвърлил няколкостотин хиляди, за да помагам и да правя различни неща. Та дори когато говорим за пилигримство, аз направих едно диво препускане по цял свят заедно с един човек със здравословни проблеми, на когото се опитвах да помогна. Това е истинското духовно пътешествие, другото е като безникотинови цигари. Как ще разкажеш за света, за хората, ако всичко си го научил от книгите, прочел си един вагон книги! Простичко е и много сиво.

Направи за книгата, както го наричаш - „рок турне“, на Балканите - с което да покажеш, че писателите са звезди, като музикантите, и заслужават такова внимание. В България не е точно така, но как може да се промени това?

Гледаш го един такъв дребен, уж омачкан човечец, ама с едни хитрички очички, Хитър Петър. Само му дай власт или 20 лева и стой, та гледай. Това ни е наследството от соца. Много сива история, в която хората трябваше да са малки, незначителни, смачкани, без самочувствие, комплексирани. В крайна сметка, обществото бе сиво и трябваше да създава такива малки, безлични сиви човеченца, които да не са някаква опозиция. А те да се мултиплицират. В другия свят се говори за свободни хора, активни граждани, супер герои. В общи линии имаме едно много кофти соц наследство, от което няма отърваване, засега.

Имаш успешен бизнес в Англия – butler услуги на високо ниво - би ли споделил интересен факт от този бранш?

Най-важният съвет е индивидуално предоставената услуга, според личните предпочитания. Като най-важното е удоволствието на клиента. Нещо като GFE (Girlfriend Experience – б.а.), ако някой ме разбира.

Занимаваш се и със социално предприемачество. Коя твоя такава активност беше най-успешна за хората?

Надявам се даже и неуспешните – с това, че са разбъркали гнездото на осите. За мен най-голямо удоволствие ми донесоха децата имигранти и тези в малцинствените райони. Харесвам многопластовите истории - тези, заредени с истински характер и гаменски дух.

А коя остана само като голяма идея, на хартия?

Не една или две. Но такъв е животът обикновено губим много повече отколкото печелим.

Последният път, когато се въртя в леглото, гледаше в тавана и те безпокоеше нещо - какво беше?

Бях гладен. Станах, намерих шоколада и заспах с леко чувство на вина, но щастлив. Между другото, най-добре се заспива с чувство на вина.

Най-голямата заблуда на съвременния човек?

Най-голямата не съм сигурен коя е. Но зная че много от нас правят прекалено много планове, дългосрочни, краткосрочни, пропускайки една много важна особеност на живота - неговата внезапност и непредвидимост.

Терористи, световна финансова криза, бежански вълни, ковид, войната в Украйна. Глобалните кризи сякаш чакат на опашка, коя е следващата според теб - извънземните или?

Финансова и икономическа криза, невиждана до сега. На извънземните никой не им обърна внимание. Два пъти ги пробват горките, разсекретяват документи в Щатите, никакво отразяване от публиката.

Коя книга, която прочете напоследък, би ни препоръчал с две ръце?

“Fear no Evil” на Natan Sharansky.

Нещо, което би споделил за финал?

Да не учим за живота от книгите и от някакви сиви соц поучители, просто да го живеем, да го пишем сами! Да теглим по една балканска майна на тези, които ни го диктуват. Като не забравяме, че животът е да сме щастливи и да му се радваме. А и че нашата свобода започва там, където свършва свободата на другия индивид. Много егоистично!

 

Интервю на Милен Антиохов

Първият български писател в Топ 20 на Амазон – това е най-често срещаното определение на Илиян. Той самият се възприема на първо място като социален предприемач и признава, че е бил изненадан от успеха на „Ако срещнеш Буда – убий го“, а дори повече харесва втората си книга, която ще бъде издадена скоро. Ето какво ни споделя открито и уверено той за хитрите очички, заспиването с чувство за вина, историите с гаменски дух, сивото, пренебрегнатите извънземни и не само:

Топ 20 на Амазон - това ли смяташ за най-големия си успех като писател досега?

Определено да и то с дебют! Усещането е много Рок енд рол! Но удоволствието бе пълно, че над 80% от продажбите бяха в Щатите с книга на английски, в основата на която бе Будизъм и самоусъвършенстване. Както и много други неща, които се случиха около книгата: награда, финалист в най-комерсиалния конкурс зад океана, Най-сексапилен писател за 2021-ва, стотици ревюта, публикации, та дори и това, че актьорът и журналист Логан Крофорд („Ирландеца“ и The Purge), печелил ЕМИ, разказваше за мен.

Кого първо почерпи след успеха на „Ако срещнеш Буда - убий го“?

Моят партньор в бизнеса и живота – Борислава. Между другото, тя е и най-големият ми читател, редактор и критик. Да бъда честен, аз на български съм функционално неграмотен, като един Марк Твен. Но в Щатите и бездомните могат да станат най-продаван автор, стига да има какво да кажат. И нейната помощ понякога е неоценима. Така че на 4-и ноември, 2021-ва поляхме двамата успеха обилно с шампанско и много плодове (вегетарианци сме).

Писал си книгата в доста на брой азиатски държави. В коя от тях би останал да живееш по-дълго?

Много труден въпрос, защото там нямаше място, което да не ми харесваше. Много диво и свободно, въпреки че всичките са толкова различни. Невъзможно е да направиш паралел например между Индия, Филипините, Тайланд, Индонезия и Малайзия. А и хората – винаги усмихнати, услужливи, добронамерени. Даже и следа няма от Балкантурист отношението.

Разкажи за очакваната твоя втора книга - „Дяволът - аз го познавам“?

Работното заглавие бе „Най-добрият човек на света“, с което провокацията е още по-голяма. Книгата съм я писал, обикаляйки света, и в нея се усеща този аромат на всичко наоколо, цветове, звуци. Усещания, емоции… Независимо от това, първата част на книгата съм я нарекъл „Спокойствие“. В общи линии – много сив, потискащ портрет на едно феодално, тоталитарно общество. Във втората част сивото вече е наречено „Аномалия“. Книгата е ролъркоустър, а ла Тарантино като усещане и скорост. От него си откраднах и „Убий Буда“ (фразата – б.а.) - в “Убий Бил“ го имаше. Другото е класика на стероиди. Гьоте, Данте и Булгаков в доста смел и модерен прочит.

А за какво ще е третата ти книга?

Имам две книги, които вървят паралелно, но няма нито една да види бял свят поне за година напред. Не зная коя ще надделее. Едната е историческа – за нещо, което не е правено и изследвано. Втората е попкултурно-исторически анализ на думата „соц“. Или казано по друг начин – разказ, изследване за времето ми в Пазарджик (Илиян е роден там – б.а.). Имайки предвид, че „Дяволът - аз го познавам“ може да се възприема като неолиберален свещен текст, тази за соца си е своеобразно продължение. 

Как пишеш - дисциплинирано или хаотично, разчитайки на вдъхновение, на момента?

В началото имах нужда от вдъхновение, муза. Докато в един момент разбрах, че нямам нужда и от тях и при необходимост мога да си ги измислям. Иначе план и график - никога! Закърмен с пазара и свободата - както съм споделял, първите си уроци съм ги научил като хлапак, продавайки всичко, което можеше да се продаде.

Имаш ли някакъв „помощник“ в писането - алкохол, навик, муза?

Всичко върши работа, както се казва, станах си самодостатъчен. Но пътуването май си е все още голям драйв.

Определяш се като писател активист - би ли пояснил, моля.

Монах, който те учи как да се наслаждаваш на живота - оксиморон, нали? А съм ги виждал даже в България такива, даже книги имат. Или чиновник на заплата, който те учи какво означава бизнес, грижи се за бизнес средата и т.н. - още по-голям оксиморон, но е пълно с такива. Писатели, които пишат за любов, за отношения, за това какво означава човещина, а са живели като... За мен това е опит, перипетии, желание да реша един или друг проблем. Поживял съм къде ли не, какви ли не неща съм вършил. Та дори и с предприемачеството – създал съм два бизнеса, успели да прескочат милионната бариера. В личен план – много хипарски и рокаджийски живот и все в много комплицирани истории съм се забърквал. Вторият ми бизнес в Англия бе място, което се самоиздържаше и помагаше на стотици хора. В България съм хвърлил няколкостотин хиляди, за да помагам и да правя различни неща. Та дори когато говорим за пилигримство, аз направих едно диво препускане по цял свят заедно с един човек със здравословни проблеми, на когото се опитвах да помогна. Това е истинското духовно пътешествие, другото е като безникотинови цигари. Как ще разкажеш за света, за хората, ако всичко си го научил от книгите, прочел си един вагон книги! Простичко е и много сиво.

Направи за книгата, както го наричаш - „рок турне“, на Балканите - с което да покажеш, че писателите са звезди, като музикантите, и заслужават такова внимание. В България не е точно така, но как може да се промени това?

Гледаш го един такъв дребен, уж омачкан човечец, ама с едни хитрички очички, Хитър Петър. Само му дай власт или 20 лева и стой, та гледай. Това ни е наследството от соца. Много сива история, в която хората трябваше да са малки, незначителни, смачкани, без самочувствие, комплексирани. В крайна сметка, обществото бе сиво и трябваше да създава такива малки, безлични сиви човеченца, които да не са някаква опозиция. А те да се мултиплицират. В другия свят се говори за свободни хора, активни граждани, супер герои. В общи линии имаме едно много кофти соц наследство, от което няма отърваване, засега.

Имаш успешен бизнес в Англия – butler услуги на високо ниво - би ли споделил интересен факт от този бранш?

Най-важният съвет е индивидуално предоставената услуга, според личните предпочитания. Като най-важното е удоволствието на клиента. Нещо като GFE (Girlfriend Experience – б.а.), ако някой ме разбира.

Занимаваш се и със социално предприемачество. Коя твоя такава активност беше най-успешна за хората?

Надявам се даже и неуспешните – с това, че са разбъркали гнездото на осите. За мен най-голямо удоволствие ми донесоха децата имигранти и тези в малцинствените райони. Харесвам многопластовите истории - тези, заредени с истински характер и гаменски дух.

А коя остана само като голяма идея, на хартия?

Не една или две. Но такъв е животът обикновено губим много повече отколкото печелим.

Последният път, когато се въртя в леглото, гледаше в тавана и те безпокоеше нещо - какво беше?

Бях гладен. Станах, намерих шоколада и заспах с леко чувство на вина, но щастлив. Между другото, най-добре се заспива с чувство на вина.

Най-голямата заблуда на съвременния човек?

Най-голямата не съм сигурен коя е. Но зная че много от нас правят прекалено много планове, дългосрочни, краткосрочни, пропускайки една много важна особеност на живота - неговата внезапност и непредвидимост.

Терористи, световна финансова криза, бежански вълни, ковид, войната в Украйна. Глобалните кризи сякаш чакат на опашка, коя е следващата според теб - извънземните или?

Финансова и икономическа криза, невиждана до сега. На извънземните никой не им обърна внимание. Два пъти ги пробват горките, разсекретяват документи в Щатите, никакво отразяване от публиката.

Коя книга, която прочете напоследък, би ни препоръчал с две ръце?

“Fear no Evil” на Natan Sharansky.

Нещо, което би споделил за финал?

Да не учим за живота от книгите и от някакви сиви соц поучители, просто да го живеем, да го пишем сами! Да теглим по една балканска майна на тези, които ни го диктуват. Като не забравяме, че животът е да сме щастливи и да му се радваме. А и че нашата свобода започва там, където свършва свободата на другия индивид. Много егоистично!

 

Интервю на Милен Антиохов

Гласували общо: 1 потребители