Как 12-годишният Антон Котас завладява Холивуд и какво го свързва с Невена Коканова?

Запознайте се с Антон Котас - 12-годишният българин, който успя да си проправи път към Холивуд. Истински самороден талант, момчето вече има няколко филма в кариерата си - "След падането", "Долината на любовта", като се снима и в нова продукция - хоръра The Refuge. Освен като актьор, той се изявява и като певец.

Антон Котас е роден в София, като неговите корените произлизат от известната австрийска фамилия Котас - Хелденберг. Точно тази линия го свързва и с голямата българска актриса Невена Коканова, тъй като нейната баба е сестра на прадядото на Антон Котас.

Кои са последните филми, в които участва?

Последният филм е „The Refuge“. Действието се развива в Афганистан, а аз съм местно дете, което прави нещо, (няма да издавам точно какво) от което главния герой преобръща живота си. Сцената ми е силна и режисьорът Рени Харлин остана доволен. Очаквам с нетърпение да видя резултата, когато излезе филма.

А кой е първият ти филм? Кой те забеляза?

Забеляза ме Тодор Чапкънов. Миналата година е търсел дете актьор за роля в американски филм, който е подготвял. Филмът е любовен, но в сюжета я има историята на момче, травмирано от смъртта на баща си и лекувано чрез езда. Аз бях на кастинг и ми казаха, че съм много добре изразителен, че говоря перфектен американски английски, но трябва да мога да яздя. Обадих се на тати, а той ми каза – ако ти се ходи, считай се за записан на езда – това е спорт, който в семейството ни е на почит – моят чичо, Артур Котас, е основател на школа по езда във Виена. Та аз отидох и изпратихме на кастинг директорката клипче как яздя още след първата тренировка. На следващия ден се обадиха, че съм одобрен за ролята на Тоби в „Долината на любовта“.

Кое можеш да опишеш като най-големия си успех до момента?

Най–големият ми успех е, че съм се родил сред милиарди конкуренти. Странно е, но всички сме уникални късметлии, че имаме живот! Скоро разбрах, че шансът да спечелиш от тотото шестица, е хиляди пъти по-голям от това да се родиш … Иначе, за нещо постигнато от мен, се гордея че всички годишни оценки са ми шестици в училище, че научих английски много добре, че пях в зала 1 на НДК и всички много харесаха как го правя и че ме избраха да участвам в толкова много филми, само за една година.

Ти си едва на 12 години, не ти ли пречи товарът на това да си успял и да се очаква все повече и повече от теб?

Не съм толкова успял, че да ми тежи. Мама и тати мисля, че очакват от мен да успея да имам добри оценки на матурите след година и половина и да съм добър човек. Аз искам да имам още роли, още снимки и филми и мисля, че няма да ми тежи, а го чакам с нетърпение. Само това ми тежи – успехът ми в училище да остане висок, за да ми позволят да участвам в още филми.

Антон, всъщност ти първо си започнал кариерата си с пеене. Как се насочи към актьорството?

Аз и сега си пея, за последно беше в ресторант, с колеги на баща ми които са бизнесмени, но си имат репертоар и канят приятели за да пеят пред тях. Аз пях “Great balls of fire” на Джери Лий Луис – сега той ми е любимец. Заради Ковид няма други изяви. Моята учителка в НУКК, г-жа Мая Василева уреждаше участията ми, но сега няма нищо. А, актьорството дойде идеално като заместител на пеенето, защото пак е сцена. И много, много ми хареса!

Кое от двете ти доставя по-голямо удоволствие?

На мен много ми харесва сцената, не се притеснявам и ми е хубаво. Така, че и двете са супер! Но, все пак актьорството е една невероятна магия. Не мога да повярвам, че ми плащат за да се забавлявам.

Превъплъщаваш се в много роли. Трудно ли ти е обаче излизането от тях?

Нямам проблем. Аз и вкъщи си играя и си измислям постоянно роли. Герой съм от Втората световна война, или съм доктор Такъри от „Хирургът“ и оперирам без упойка, или пък съм Шерлок Хоумс и изпреварвам полицията. В един от филмите, в една пещера трябваше да умра героично и ми беше много лесно, защото съм го правил стотици пъти.

Случвало ли се е дълго време след филма да останеш в роля?

Ха-ха, не, защото идва друга роля – или във истински филм или в измислен от мен. Май само в ролята на Фреди Меркюри останах, при това доста време.

Как успявяш да съчетаеш кариерата с ученето, почивката и спорта? Не страда ли някое от тях заради натоварената ти програма?

Мисля, че онлайн училището ми помага да не е така. Аз бях с телефона и лаптопа в час по време на почивките между снимките, а и две седмици в хотел за един от филмите (Кобуеб). Малко по-трудно беше само когато снимахме Афтър 4. Тогава си отсъствах физически от училище, но мои съученички идваха на снимките до НДК и хем виждаха част от екшъна, хем ми даваха домашните. За спорт винаги си намирам време. Имам си и апликация на телефона и тя ме води, а с часовниците правим състезания в семейството. Плувам и карам ски също.

Кой е твоят най-голям учител?

Госпожа Илияна Ермолина. Страхотен учител ми беше до четвърти клас и на всички ни беше мъчно когато се разделяхме. Тя ни учеше да четем, пишем и смятаме, но имахме час и по „Етика“ – така се казваше и беше много интересно. В пеенето пък – г-жа Мая Василева. Иначе, за сцената първите ми уроци бяха от моята баба – учител по БЕЛ която ме беше научила на 4 години да рецитирам без грешка „Молитва“ на Иван Вазов, „Аз съм българче“ и други. А, аз като имах сцена и публика, бавно и изразително ги рецитирах и още тогава имах много аплодисменти и свикнах да не се притеснявам пред публика.

На кого в национален и световен план се възхищаваш най-много?

По света – на Фреди Меркюри, заради таланта му. Иначе в „Бохемска рапсодия“ видях живота му и как са го използвали и лъгали … В България си имам любими актьори от театралните постановки на които ходим с родителите ми. Любим ми е Герасим Георгиев – Геро. Много ми харесва и как води „Като две капки вода“. Но, имаме си един приятел, доктор Соколов. Той е хирург и всеки ден оперира и спасява хора. На него му се възхищавам.

Когато си на сцена, се държиш много естествено и непринудено. Имал ли си някога сценична треска?

Не, не се тревожа на сцената. Аз за това репетирам, за да дойде момент да изляза на сцената. Този момент когато дойде ми е много хубаво.

Какво общо имаш с Невена Коканова?

Моят прадядо и нейната баба са брат и сестра. Щеше да е страхотно ако можеше да си говорим и да ми разказва, да ми дава съвети …. От тати знам, че е била много усмихната и добра жена.

Според теб успехът само на талант ли се дължи или е съвкупност от няколко неща и кои са те?

Мисля, че трябва да има комбинация от труд, талант и късмет. Без едно от трите няма да стане. Аз съм малък, но много обичам да гледам филми. И сега за да отговоря, се замислям за филм в който някой е успял, но е нямал едно от трите. Май само в „Доктор Хаус“ изглеждаше, че не работи много, а беше толкова велик. Ама, за да научи медицината така брилянтно, и той, кой знае колко много се е трудил!

Какво ти предстои - ходиш ли на кастинги за нови филми?

За последно снимах реклама на голяма американска фирма. Беше ми първата реклама и само усетих колко много ми липсва киното. Както миналата година имаше кастинг след кастинг и на тях успех след успех, сега от лятото нямам нито един кастинг. Сигурно така е в киното, а и може съдбата сега да ми казва „Поддържай добрия си успех в училище и ще ти дам още роли“.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Запознайте се с Антон Котас - 12-годишният българин, който успя да си проправи път към Холивуд. Истински самороден талант, момчето вече има няколко филма в кариерата си - "След падането", "Долината на любовта", като се снима и в нова продукция - хоръра The Refuge. Освен като актьор, той се изявява и като певец.

Антон Котас е роден в София, като неговите корените произлизат от известната австрийска фамилия Котас - Хелденберг. Точно тази линия го свързва и с голямата българска актриса Невена Коканова, тъй като нейната баба е сестра на прадядото на Антон Котас.

Кои са последните филми, в които участва?

Последният филм е „The Refuge“. Действието се развива в Афганистан, а аз съм местно дете, което прави нещо, (няма да издавам точно какво) от което главния герой преобръща живота си. Сцената ми е силна и режисьорът Рени Харлин остана доволен. Очаквам с нетърпение да видя резултата, когато излезе филма.

А кой е първият ти филм? Кой те забеляза?

Забеляза ме Тодор Чапкънов. Миналата година е търсел дете актьор за роля в американски филм, който е подготвял. Филмът е любовен, но в сюжета я има историята на момче, травмирано от смъртта на баща си и лекувано чрез езда. Аз бях на кастинг и ми казаха, че съм много добре изразителен, че говоря перфектен американски английски, но трябва да мога да яздя. Обадих се на тати, а той ми каза – ако ти се ходи, считай се за записан на езда – това е спорт, който в семейството ни е на почит – моят чичо, Артур Котас, е основател на школа по езда във Виена. Та аз отидох и изпратихме на кастинг директорката клипче как яздя още след първата тренировка. На следващия ден се обадиха, че съм одобрен за ролята на Тоби в „Долината на любовта“.

Кое можеш да опишеш като най-големия си успех до момента?

Най–големият ми успех е, че съм се родил сред милиарди конкуренти. Странно е, но всички сме уникални късметлии, че имаме живот! Скоро разбрах, че шансът да спечелиш от тотото шестица, е хиляди пъти по-голям от това да се родиш … Иначе, за нещо постигнато от мен, се гордея че всички годишни оценки са ми шестици в училище, че научих английски много добре, че пях в зала 1 на НДК и всички много харесаха как го правя и че ме избраха да участвам в толкова много филми, само за една година.

Ти си едва на 12 години, не ти ли пречи товарът на това да си успял и да се очаква все повече и повече от теб?

Не съм толкова успял, че да ми тежи. Мама и тати мисля, че очакват от мен да успея да имам добри оценки на матурите след година и половина и да съм добър човек. Аз искам да имам още роли, още снимки и филми и мисля, че няма да ми тежи, а го чакам с нетърпение. Само това ми тежи – успехът ми в училище да остане висок, за да ми позволят да участвам в още филми.

Антон, всъщност ти първо си започнал кариерата си с пеене. Как се насочи към актьорството?

Аз и сега си пея, за последно беше в ресторант, с колеги на баща ми които са бизнесмени, но си имат репертоар и канят приятели за да пеят пред тях. Аз пях “Great balls of fire” на Джери Лий Луис – сега той ми е любимец. Заради Ковид няма други изяви. Моята учителка в НУКК, г-жа Мая Василева уреждаше участията ми, но сега няма нищо. А, актьорството дойде идеално като заместител на пеенето, защото пак е сцена. И много, много ми хареса!

Кое от двете ти доставя по-голямо удоволствие?

На мен много ми харесва сцената, не се притеснявам и ми е хубаво. Така, че и двете са супер! Но, все пак актьорството е една невероятна магия. Не мога да повярвам, че ми плащат за да се забавлявам.

Превъплъщаваш се в много роли. Трудно ли ти е обаче излизането от тях?

Нямам проблем. Аз и вкъщи си играя и си измислям постоянно роли. Герой съм от Втората световна война, или съм доктор Такъри от „Хирургът“ и оперирам без упойка, или пък съм Шерлок Хоумс и изпреварвам полицията. В един от филмите, в една пещера трябваше да умра героично и ми беше много лесно, защото съм го правил стотици пъти.

Случвало ли се е дълго време след филма да останеш в роля?

Ха-ха, не, защото идва друга роля – или във истински филм или в измислен от мен. Май само в ролята на Фреди Меркюри останах, при това доста време.

Как успявяш да съчетаеш кариерата с ученето, почивката и спорта? Не страда ли някое от тях заради натоварената ти програма?

Мисля, че онлайн училището ми помага да не е така. Аз бях с телефона и лаптопа в час по време на почивките между снимките, а и две седмици в хотел за един от филмите (Кобуеб). Малко по-трудно беше само когато снимахме Афтър 4. Тогава си отсъствах физически от училище, но мои съученички идваха на снимките до НДК и хем виждаха част от екшъна, хем ми даваха домашните. За спорт винаги си намирам време. Имам си и апликация на телефона и тя ме води, а с часовниците правим състезания в семейството. Плувам и карам ски също.

Кой е твоят най-голям учител?

Госпожа Илияна Ермолина. Страхотен учител ми беше до четвърти клас и на всички ни беше мъчно когато се разделяхме. Тя ни учеше да четем, пишем и смятаме, но имахме час и по „Етика“ – така се казваше и беше много интересно. В пеенето пък – г-жа Мая Василева. Иначе, за сцената първите ми уроци бяха от моята баба – учител по БЕЛ която ме беше научила на 4 години да рецитирам без грешка „Молитва“ на Иван Вазов, „Аз съм българче“ и други. А, аз като имах сцена и публика, бавно и изразително ги рецитирах и още тогава имах много аплодисменти и свикнах да не се притеснявам пред публика.

На кого в национален и световен план се възхищаваш най-много?

По света – на Фреди Меркюри, заради таланта му. Иначе в „Бохемска рапсодия“ видях живота му и как са го използвали и лъгали … В България си имам любими актьори от театралните постановки на които ходим с родителите ми. Любим ми е Герасим Георгиев – Геро. Много ми харесва и как води „Като две капки вода“. Но, имаме си един приятел, доктор Соколов. Той е хирург и всеки ден оперира и спасява хора. На него му се възхищавам.

Когато си на сцена, се държиш много естествено и непринудено. Имал ли си някога сценична треска?

Не, не се тревожа на сцената. Аз за това репетирам, за да дойде момент да изляза на сцената. Този момент когато дойде ми е много хубаво.

Какво общо имаш с Невена Коканова?

Моят прадядо и нейната баба са брат и сестра. Щеше да е страхотно ако можеше да си говорим и да ми разказва, да ми дава съвети …. От тати знам, че е била много усмихната и добра жена.

Според теб успехът само на талант ли се дължи или е съвкупност от няколко неща и кои са те?

Мисля, че трябва да има комбинация от труд, талант и късмет. Без едно от трите няма да стане. Аз съм малък, но много обичам да гледам филми. И сега за да отговоря, се замислям за филм в който някой е успял, но е нямал едно от трите. Май само в „Доктор Хаус“ изглеждаше, че не работи много, а беше толкова велик. Ама, за да научи медицината така брилянтно, и той, кой знае колко много се е трудил!

Какво ти предстои - ходиш ли на кастинги за нови филми?

За последно снимах реклама на голяма американска фирма. Беше ми първата реклама и само усетих колко много ми липсва киното. Както миналата година имаше кастинг след кастинг и на тях успех след успех, сега от лятото нямам нито един кастинг. Сигурно така е в киното, а и може съдбата сега да ми казва „Поддържай добрия си успех в училище и ще ти дам още роли“.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Гласували общо: 1 потребители