Стефан Вълдобрев

За пръв път ни влезе в ушите с парчето „Кино" - готин поп с леко ню уейв вокали, което като че ли нямаше място в дивната простотия на албума Ръгай чушки в боба (1993) на Ку-Ку. Тогава разлистихме обложката, прочетохме кой го е написал и си казахме, че това момче ще стигне далече. Така и стана.

Някъде през 1995-а пък налетяхме на шоуто Как ще ги стигнем американците на Тодор Колев и Джони Пенков по радио Витоша. Там, пак с Камен Донев, се правеха на специалните агенти Сокол и Ястреб и не само водеха, но и правеха жестоки репортажи като интервюто със Статуята на свободата от Ню Йорк например. „Тогава бяхме още келеши, пълни пердета, затова и предаването стана толкова разчупено. Сега в радиата всичко е форматирано и парцелирано като в земеделска организация", започва Стефан, докато небрежно пали пура в девет сутринта на пейката зад Театър 199.

„Когато излезе Светът е голям..., тръгнах да разнасям по станциите едно парче от него - това с Нуфри, което после презаписахме с Рут Колева. Всеки ми вика: „Абе страхотно е, ама не е за нас, не ни отговаря на стила", продължава той, а от съседната пейка веднага се намесва Тошо от Амбиънт Анаркист: „Ужасно е, тук няма едно нормално радио. Е сега се връщам от Скопие, там слушах независимото Kanal 103, което върви от 20 години, прави се на приятелски начала, ама е ефирно. И е яка пънкария - лудница!".

Самият Стефан също се върна преди дни от Белград, където още записва саундтрака към словенската черна комедия State of Shock на Андрей Кошак. През 2010-а работи върху музиката към норвежкия Can You Talk? на Мирко Стопар, а сега има покана за същото от израелеца Дорон Еран за поредния му филм, който ще е огромна европейска коопродукция. Миналата година пък завърши (този път като актьор) и новата лента на Людмил Тодоров Миграцията на паламуда, която ще излезе през есента. През май беше и в Кан, където представи документалния си Манчестър Юнайтед от Свищов - за оня кретен, дето води сума ти дела и се прекръсти на футболния отбор. Филмът вече си има агент в лицето на британците TVF International, които ще го показват на фестовете в Сараево през юли и в Лайпциг и Варшава през октомври.

„Влязох във ВИТИЗ заради киното, а не заради театъра. Филмите ме връщат към детството и още ги зяпам с диво любопитство. Мога да изгледам три на ден, и пак няма да ми омръзне. А когато отида на театър, започвам да се въртя на двайстата минута. Не че представленията са лоши, просто ми е едно такова неудобно", казва и после се ухилва: „Свърши лесната част. Давайте сега сложните въпроси".

Даваме. Кого би убил, присмехулнико?
Създателят на консуматорското общество. Не бих го убил, но в Белене бих го пратил.
Чий скелет криеш в гардероба?
(клати глава) Еее, така ще ми разбере и тайните страхове...

...еее, няма нищо де.
(въздиша тежко) Амиии... имам едни грехове в младостта, които не бих повторил.
Любовни?
Аха (и млъква).
То кой ли няма (млъкваме и ние). Какво би заровил в гробището за домашни любимци?
Някой лъв. Ще го водя по студиа и репетиции, ще седи в гримьорната и ще ме чака, а после ще се прибираме заедно вкъщи.

Как би умрял във Венеция?
Венеция не е за умиране, а за живеене.
Къде прокарваш острието на бръснача?
Живея върху него, целият съм в рани.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Първо да кажа кои са кралете: Камен Донев, Мирко Стопар и няколко мои мексикански колеги. Напоследък нямаме много време, но когато се разбиваме, го правим качествено. Пием, пушим и се държим като режисьори от 50-те - говорим за изкуство и фантазираме сценарии, само дето кинти нещо не идват.

Твоят лек против спокойствие?
Както беше казал Конфуций: „Няма нищо по-страшно от това да живееш в мирни времена".
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Две-три щипки кино, една щипка музика, театър на вкус, все по-рядко книги и, разбира се - крехко пилешко.

За кого би надул вечерния тромпет?
За Борис Христов. Не свиря на тромпет, но за целта ще се науча. Ще отида в Лещен и ще го надуя, а после ще му кажа, че ученическите ми години минаха с неговата поезия.
Какво си купи от панаира на суетата?
Ключодържател, две значки, една шапка, тениска, тефтер и метална кутия за кинолента.

Стига, бе! И къде това?
В Кан, къде другаде? Оказа се по-приятно място, отколкото очаквах.
Какво ловуваш в норвежката гора?
Сюжети за филми - само това искам да отстрелям.

Какво пише в записките на психопата?
Точно по тях репетирам в момента - цели 90 страници. Премиерата е през септември в 199.
Къде изчезна повелителят на мухите?
Трансформира се във Властелина на пръстените.

Какво напипва лявата ръка на мрака?
(мисли дълго) Щях да кажа една мръсотия...
Давай, кво се чудиш.
Е, айде сега. На един балканец какво му идва първо на акъла?

Ми не знаем.
Знаете много добре вие, ама сега тука ми се правите.
Добре, добре. Какво чете Кафка на плажа?
Хари Потър. Винаги е искал той да я беше написал, вместо да седи в квартирата си - метър на метър и половина - и да се мъчи върху Замъкът например.

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
(смее се) Единият направи склад за търговия на едро, другият стана полицай в Казанлък, третият пасе кози, а четвъртият е актьор, композитор и филмов режисьор. Това съм аз и моите детски приятели от село Шейново, с които вечер гледахме филми на Гойко Митич, а през деня ги разигравахме по прашните улици.
Някой, с когото се шляеш?
Напоследък се шляя сам. Качвам се в колата и тръгвам, без да знам накъде. Гледам да няма задръстване и не ме интересува накъде ще ме изведе пътят.

Какво ще правиш в остатъка на деня?
Ще се прибера вкъщи, ще си направя чай или сладкиш със сметана и киви. А преди да си легна, ще си пусна някой мой филм, за да видя дали се е получил и въобще имало ли е смисъл от него.

Фотография Васил Танев

За пръв път ни влезе в ушите с парчето „Кино" - готин поп с леко ню уейв вокали, което като че ли нямаше място в дивната простотия на албума Ръгай чушки в боба (1993) на Ку-Ку. Тогава разлистихме обложката, прочетохме кой го е написал и си казахме, че това момче ще стигне далече. Така и стана.

Някъде през 1995-а пък налетяхме на шоуто Как ще ги стигнем американците на Тодор Колев и Джони Пенков по радио Витоша. Там, пак с Камен Донев, се правеха на специалните агенти Сокол и Ястреб и не само водеха, но и правеха жестоки репортажи като интервюто със Статуята на свободата от Ню Йорк например. „Тогава бяхме още келеши, пълни пердета, затова и предаването стана толкова разчупено. Сега в радиата всичко е форматирано и парцелирано като в земеделска организация", започва Стефан, докато небрежно пали пура в девет сутринта на пейката зад Театър 199.

„Когато излезе Светът е голям..., тръгнах да разнасям по станциите едно парче от него - това с Нуфри, което после презаписахме с Рут Колева. Всеки ми вика: „Абе страхотно е, ама не е за нас, не ни отговаря на стила", продължава той, а от съседната пейка веднага се намесва Тошо от Амбиънт Анаркист: „Ужасно е, тук няма едно нормално радио. Е сега се връщам от Скопие, там слушах независимото Kanal 103, което върви от 20 години, прави се на приятелски начала, ама е ефирно. И е яка пънкария - лудница!".

Самият Стефан също се върна преди дни от Белград, където още записва саундтрака към словенската черна комедия State of Shock на Андрей Кошак. През 2010-а работи върху музиката към норвежкия Can You Talk? на Мирко Стопар, а сега има покана за същото от израелеца Дорон Еран за поредния му филм, който ще е огромна европейска коопродукция. Миналата година пък завърши (този път като актьор) и новата лента на Людмил Тодоров Миграцията на паламуда, която ще излезе през есента. През май беше и в Кан, където представи документалния си Манчестър Юнайтед от Свищов - за оня кретен, дето води сума ти дела и се прекръсти на футболния отбор. Филмът вече си има агент в лицето на британците TVF International, които ще го показват на фестовете в Сараево през юли и в Лайпциг и Варшава през октомври.

„Влязох във ВИТИЗ заради киното, а не заради театъра. Филмите ме връщат към детството и още ги зяпам с диво любопитство. Мога да изгледам три на ден, и пак няма да ми омръзне. А когато отида на театър, започвам да се въртя на двайстата минута. Не че представленията са лоши, просто ми е едно такова неудобно", казва и после се ухилва: „Свърши лесната част. Давайте сега сложните въпроси".

Даваме. Кого би убил, присмехулнико?
Създателят на консуматорското общество. Не бих го убил, но в Белене бих го пратил.
Чий скелет криеш в гардероба?
(клати глава) Еее, така ще ми разбере и тайните страхове...

...еее, няма нищо де.
(въздиша тежко) Амиии... имам едни грехове в младостта, които не бих повторил.
Любовни?
Аха (и млъква).
То кой ли няма (млъкваме и ние). Какво би заровил в гробището за домашни любимци?
Някой лъв. Ще го водя по студиа и репетиции, ще седи в гримьорната и ще ме чака, а после ще се прибираме заедно вкъщи.

Как би умрял във Венеция?
Венеция не е за умиране, а за живеене.
Къде прокарваш острието на бръснача?
Живея върху него, целият съм в рани.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Първо да кажа кои са кралете: Камен Донев, Мирко Стопар и няколко мои мексикански колеги. Напоследък нямаме много време, но когато се разбиваме, го правим качествено. Пием, пушим и се държим като режисьори от 50-те - говорим за изкуство и фантазираме сценарии, само дето кинти нещо не идват.

Твоят лек против спокойствие?
Както беше казал Конфуций: „Няма нищо по-страшно от това да живееш в мирни времена".
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Две-три щипки кино, една щипка музика, театър на вкус, все по-рядко книги и, разбира се - крехко пилешко.

За кого би надул вечерния тромпет?
За Борис Христов. Не свиря на тромпет, но за целта ще се науча. Ще отида в Лещен и ще го надуя, а после ще му кажа, че ученическите ми години минаха с неговата поезия.
Какво си купи от панаира на суетата?
Ключодържател, две значки, една шапка, тениска, тефтер и метална кутия за кинолента.

Стига, бе! И къде това?
В Кан, къде другаде? Оказа се по-приятно място, отколкото очаквах.
Какво ловуваш в норвежката гора?
Сюжети за филми - само това искам да отстрелям.

Какво пише в записките на психопата?
Точно по тях репетирам в момента - цели 90 страници. Премиерата е през септември в 199.
Къде изчезна повелителят на мухите?
Трансформира се във Властелина на пръстените.

Какво напипва лявата ръка на мрака?
(мисли дълго) Щях да кажа една мръсотия...
Давай, кво се чудиш.
Е, айде сега. На един балканец какво му идва първо на акъла?

Ми не знаем.
Знаете много добре вие, ама сега тука ми се правите.
Добре, добре. Какво чете Кафка на плажа?
Хари Потър. Винаги е искал той да я беше написал, вместо да седи в квартирата си - метър на метър и половина - и да се мъчи върху Замъкът например.

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
(смее се) Единият направи склад за търговия на едро, другият стана полицай в Казанлък, третият пасе кози, а четвъртият е актьор, композитор и филмов режисьор. Това съм аз и моите детски приятели от село Шейново, с които вечер гледахме филми на Гойко Митич, а през деня ги разигравахме по прашните улици.
Някой, с когото се шляеш?
Напоследък се шляя сам. Качвам се в колата и тръгвам, без да знам накъде. Гледам да няма задръстване и не ме интересува накъде ще ме изведе пътят.

Какво ще правиш в остатъка на деня?
Ще се прибера вкъщи, ще си направя чай или сладкиш със сметана и киви. А преди да си легна, ще си пусна някой мой филм, за да видя дали се е получил и въобще имало ли е смисъл от него.

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители