Ваня Щерева: Да са живи и здрави подателите и на хвалебствията, и на хейта

Ваня Щерева ни е важна и с музиката си, и с поезията си, и с книгите си, и с всичко останало, което прави в телевизията, онлайн, на сцената и където и да си пожелае! Всяка публика има нужда от стопроцентово искрено и свободно изразяване на нейните творци, а Ваня никой не може да я упрекне в обратното. Използваме повода – новата ѝ песен „Не ти отива“, излязла директно в клип – за да си поговорим по всякакви теми и ето как пак ни се стори, че не сме я питали достатъчно. Прочетете по-долу за петте групи, които би „качила“ в един Ноев ковчег на музиката, за хейта, който не трие и не крие, за проблема с чалгата и изобщо има ли такъв, за това дали има хипотетични несъгласия с представата на дъщеря си Мила Роберт за хипотетичната ѝ сватба, и – разбира се – още:

Често ти отбелязват, че пак – и в „Не ти отива“ – пееш за любовни драми. А ти обичайно отговаряш, че това е най-важната и смислена тема. Имаш ли нужда от любовни драми в личния живот, за да пееш за любовни драми?

Едва ли е най-важната и смислена тема, но е нещо, което се случва на всички и е лесно всеки да се припознае в историята. Не че имам нужда от настояща любовна драма, мога да я карам по стари спомени. Истината за последните ми три песни е, че драмите са бивши. Писала съм някакви неща за тях, имало е хубави фрази и съм ги превърнала в текстове за песни.

Още: Петър Антонов: В театъра всеки може да намери спасение

Коя друга тема си заслужава възпяването и коя тема никога не бихме срещнали в твоя песен?

Следващата ми песен не е на любовна тема. Тя е за мечтите. Мотивираща е. Не мисля, че има тема, по която да си сложа ограничение. Ако ме вълнува нещо, то става на песен.

В 1:36 в клипа на „Не ти отива“ подскачаш като малко сърдито момиченце на дивана - това ли ти беше най-забавния момент от снимките, или? А кое по време на снимките най го повтаряхте, понеже се получаваше по-трудно?

Още: Радивое Андрич: Винаги съм разчитал на своята доброта в работата си

О, нищо не сме повтаряли. Все виках: „Имаме го, караме напред!“. Забавни моменти нямаше, имаше бързане, спокойствие и лекота в бързането, и огромен студ – твърде леко облечена бях за тия минусови температури.

Розата в клипа препратка към „Ергенът“ ли е? Или вече са ни промити мозъците и като видим роза, се сещаме за това риалити?

Розата ми трябваше, за да стане ясно, че тия двамата много пъти са излизали по срещи, но нищо не произлиза от това – няма развитие на взаимоотношенията. (Финалният кадър с пълната ваза с увяхнали рози, в който прибавям поредна роза, прибирайки се отново сама). И да, и в Ергенът се подаряват рози за харесване, но накрая избраницата е една и това може да не си ти. По всичко става ясно и в клипа ми, че май няма да съм аз.

Ти си един от редакторите на „Ергенът“. Би ли имало успех риалити „Момата“ и ти би ли участвала – там 25 ергени да се борят за ръката ти?

Още: Даниел Пеев – Дънди: Искам да провокирам хората да бъдат усмихнати, жизнени, живи

Всичко, каквото захване този екип, е обречено на успех. Просто са много добри. Не знам какво би произлязло от обръщане на ролите, но съм любопитна да видя. Иска ми се да го има, бих участвала, да, но единствено зад кадър, като редактор.

Кадър от видео клипа "Не ти отива"

 

Още: Боряна Братоева: С упоритост и труд... и безсъние – се постига всичко

Кое е най-романтичното нещо: жест, момент, което си видяла дотук в „Ергенът 3“? И кое най-бруталното/грубо/просташко?

Дотук в този сезон най-вълнуваща за зрителите беше извънредната кратка среща на Алек и Маги пред портата. Когато ѝ бяха откраднали срещата и той отиде за малко да я види. Но дотук. Предстоят още много събития в имението. Брутално/грубо/просташко не бих определила. Това означава да осъдя някоя от участничките. Със сигурност не ми харесват някои постъпки, но никой човек не е само плюс или минус. Може да се окаже, че някой, направил грешка, после те пленява с хубав жест. И обратното.

А ако има риалити „ВИП Ергенът“, кои известни жени би искала да видиш в него?

Хм. Хвърли ме в затруднение. Това е невъзможен или много труден проект, защото почти всички си имат мъже до тях и няма да стане. И всички си имат изграден имидж, който не биха рискували. Даже за едно име не се сещам.

Още: Лилия Абаджиева: Човекът е най-голямата загадка, а актьорът – едно от най-големите чудеса

„Не ти отива“ тръгва от демо на дъщеря ти Мила Роберт, което тя е искала да бракува. А ти, както казваш – си „събрала трохичките“ и си ги направила своя песен. Излиза, че сега ѝ дължиш една песен. Или поне „трохички“ за такава. Или няма такова нещо?

Не, няма задължения. Тя е толкова продуктивна, че не ѝ трябва чужда намеса. Даже сега ми е приготвила второ демо.

Ще очакваме! Коя своя излязла вече песен би ѝ дала, ако можеше?

Не мисля, че някоя моя песен би ѝ паснала. Всъщност – всяка, защото тя ще я направи по съвсем друг начин. Ние с нея изобщо не си приличаме в музиката.

Още: Весела Бабинова за „Пистолет в торнадо“: Публиката е моят партньор

В интервюто ни с Мила преди 4 години, на въпроса ни „Как си представяш сватбата си един ден?“ отговорът ѝ е ей такъв: „Искам да не съм бременна, за да мога да се напия много. Представям си маси със страшно много хора. Може би на село. По селски улици с лампички. Селска църква с поп. Духова жива музика. После джаз. Роклята ми ще е на две части – ще става по-къса, за да танцувам по масите. Близките приятели ще вдигат тостове и речи. Няма да е фенси. Ще е като в сръбски филм. Мъжът ми ще е с мустак, но дори да не може да има мустак (което ще е болезнено за мен), ако има добро сърце и чувство за хумор – па ше се оженим.“. Въпреки че и двете казвате, че сте най-добри приятелки, ти все пак като бъдеща свекърва и баба, може би имаш някакви несъгласия все пак по определени точки в представата ѝ?

Хаха, това ли е казала... Ами не се различава от това, което ми каза миналото лято. Явно така ще е. Аз нямам никакви възражения, сватбата си е нейна.

С дъщеря си - Мила Роберт

 

Още: Къци Вапцаров: Вдъхновението е едно от най-великите усещания

В „Не ти отива“, както и сама казваш, припевът леко чалгее – изненадаха ли се много хора от това и какво мислиш за теорията, че чалгата е виновна за почти всичко в държавата ни?

Припевът си беше замислен така, да, но аз си го завъртях в моята посока. Нямам проблеми с поп фолк музиката. Имах проблем с поп фолк живеенето, но вече и с това свикнах. Всички сме на тая земя, за да живеем с радост. Обграждаме се с приятели, които мислят като нас, с които се смеем на едни и същи неща. Защо трябва да съдим тези, които се забавляват с хвърляне на салфетки? Ами те са се обградили с техните си приятели и заедно се чувстват добре така. И това, че нямаме допирни точки двете компании, не означава, че трябва да се мразим. Да си го живеем този живот, дето ни е даден, без омраза и съдене затова, че някой е различен от нас, не слуша същата музика, не се облича като нас, не мисли като нас. Аз не разбирам що хората толкова ги бърка живота на другите. Не е виновна чалгата. Виновни сме всички, че допускаме разделение на база предпочитание, вкус, мнение.

Още: Група „КАКЕ?“: Чарът на начинанието ни е, че не очакваме да бъдем взети насериозно

И сега (макар по-малко) и в Rеstart, и в „Тръгвай“ имаш речетативи – загряваш ли за изцяло хип-хоп песен?

О, да, имам изцяло рап песни, те са готови и чакат да им дойде времето.

 

Още: Део: Когато чуя „Русия“, искам да си мисля за Сергей Бодров – младши, а не за диктатура

 

Какво би казала 25-годишната Ваня Щерева за новата ти песен? А ти какво би ѝ казала сега на нея, ако можеше да се върнеш назад във времето?

Де да я знам кво би казала 25-годишната. Вероятно нямаше да я е чула изобщо. Мисля, че точно тогава не слушах музика, тишината предпочитах. Сега бих ѝ казала: Как си живяла без музика? Как си живяла, без да знаеш колко нови песни излизат всекидневно и колко хубави сред тях има? 

Любознателността ни държи млади. Да си в крак с времето си също. Явно сега съм по-млада от тогава.

Ти не триеш хейта в ютюб коментарите под клиповете си. Кой те е разсмивал най-много с нелепостта си?

Ай... Сега не ми се рови, за да намеря такъв, че ще ми отнеме половин ден. Спомням си последно отговорих на един такъв коментар, та се заговорихме много приятно хапливо и с усмивка. Не трия хейт коментари, защото всеки има право на мнение, аз пък нямам право да им забранявам да го изкажат. Супер нормално е да не ти хареса някой песента - той просто е с други сетива от теб, слуша друга музика. Няма страшно. Да са живи и здрави подателите и на хвалебствията, и на хейта. Истината е, че за последната ми песен дълго време нямаше нито един негативен коментар и вече се притеснявах къде сбърках (смее се).

Още: Александър Кадиев: Страх ме е, но не съм истерясал

А коя е най-креативната измишльотина за теб в жълтите медии? Такава, за която си си казала – „Евала, поне добре са го измислили!“?

Ооо, креативност и жълти медии... не знам, не ми се връзват. Последно смятат, че е „играл ножът“, размятайки снимки от клипа на „Не ти отива“. Георги Русев, гримьорът, който постигна това с лицето ми, трябва да знае, че е страхотен „пластичен хирург“.

Кое е най-скандалното по твоите собствени разбирания, което си правила (не по тези на жълтата преса)?

Абе всичко, което съм правила, го намирам за нормално. Но веднага се лепва етикетът „скандално“.

Неведнъж си казвала, че си със силна психика. Кое най-много те е счупвало (като изключим смъртта на майка ти, лека ѝ пръст)? Как се „извади“?

Ами нищо друго не ме счупвало така. Потъването ми продължаваше прекалено дълго за моите представи - месеци. Обикновено се съвземам за седмица-две след раздели, но тук беше различно. Спасих се чрез лечебния глад на Лидия Ковачева - пълен курс, мисля, че бяха 20 дни, много стриктно спазен, както и 10-те дни захранване. Преродих се, все едно животът почна отначало.

Кой от прекрасните текстове, които си написала за други музиканти (Стенли, Атлас, Ирина Флорин, Антибиотика и др.), ако можеше, би си го взела обратно за себе си, вместо да им го дадеш на тях?

Никой. Те са писани специално за тях. Мисля, че любимият ми е на Ирина Флорин - „Докога“.

Кое е най-голямото ти оправдание пред себе си, което обаче и най те дразни (и в работа, и в личен живот) - че нямаш време; или че нещо друго ти е станало вече по-интересно?

Има ги и двете. Нетрайният ми интерес към нещата е едно от лошите ми качества. Другото е, че понякога не успявам да разпределя времето си правилно. Затова и не ми стига.

Когато нямаш време, има ли обичаен страдащ: магазина за бижута Yagoda, писането, влога ти „Наобратно“, друго, кое?

Да, често пренебрегвам бижутата и работата в магазина - когато започна работа по нова песен и клип. И подкаста ми остава на заден план заради музиката, заради магазина... Искам да съм по-сериозна с „НАОБРАТНО“, защото хората харесват съдържанието - казват, че им влияе като психотерапия. Всеки епизод е много труд - подготовка, снимки, монтаж, и го правя съвсем сама. Но си струва заради тези, които се чувстват добре като го гледат/слушат. Усещам, че го правя само заради тях, иначе да го бях изоставила отдавна. Въпреки че, реално и аз се чувствам добре от това, че им нося хубави емоции.

Един глупав въпрос, моля: ако се самоопределиш в проценти - по колко се чувстваш от музикант, писателка, дизайнерка, сценарист, актриса, влогърка?

Не е глупав въпросът, уместен е. Когато човек прави много неща, математически никъде не може да е 100 процента. В следващия си живот се надявам да имам категоричен избор, да правя само едно нещо. В тоя живот така се получиха нещата при мен и вече е късно за промяна. Но за да си натъкмя нещата за мое успокоение, ще ги обединя всички тези неща в едно - разказвач. И ето - тук вече имаме 100%. Разказвам истории чрез книги, песни, бижута, подкаст...  

Хубав отговор! По-рано стана дума за грима в новия ти клип. На някои места в медиите пишат относно „Не ти отива“, че - цитирам - талантливият грим на Георги Русев те е направил неузнаваема. Това не ли е малко сякаш не е точно комплимент?

Не. Аз знам как изглеждам в огледалото. Ако сложим две снимки - аз в нормален вид и аз в клипа, това са различни хора. И се радвам, че имам променящо се лице. Освен това, аз съм го писала това изречение.

Кой е най-неочакваният комплимент, който си получила за „Не ти отива“?

В коментарите под видеото някой беше написал, че това е най-хубавата българска песен за всички времена. Друг пък казва - „песента е мега тъпа“. И се оплаква, че като кара по цял ден колата си, го бомбардират с нея по радиото непрекъснато.

Не криеш, че повечето ти гаджета са, както се пошегува веднъж, като синове на твои приятелки. Леонардо ди Каприо ги зарязва след навършване на 25 г., ти имаш ли някакви такива конкретни възрастови граници? Какъв тип синове няма нужда да си крият твоите приятелки от теб?

Не помня да съм казвала такова нещо. Това е мит, наложен от жълтите медии. Не отричам, че съм имала връзки със значително по-млади от мен мъже, но те са само две и бяха отдавна. Веднага след това започнах да пазя в тайна личните си отношения. Така че, те няма как да знаят, че е съвсем различно от това, което си мислят. А и това разделяне на възрастови категории много първобитно, бе! Срещат се двама зрели човека, харесват се, привличат се, и? Да си извадят личните карти и: „Ааа, еее, язък. Няма стане. Чао.“. Понякога нещата се случват извън всички измислени норми и предразсъдъци.

Възползвала ли си се от свой любовник/гадже/любим, за да ти действа като муз (мъжката муза?) и после, като си свършиш творческата работа, вече да не ти е интересен – айде чао?

Не. Не ми е хрумвало даже. Възползвала съм се след приключването на историите от самите истории – да, разказвам в песните си за реални минали ситуации.

Кои пет групи (все едно съществуващи все още или не) би „качила“ в нещо като Ноев ковчег на музиката – чието творчество да оцелее, ти би спасила, дори и всичко останало да бъде „потопено“?

ФСБ, P.I.F., Остава, Каризма, Молец.

Кадър от видео клипа "Не ти отива"

 

Ако си продадеш душата, срещу какво ще е?

Срещу повече време, за да правя нещата, които обичам, в спокойствие вместо в бързане.

Нещо, което да споделиш за финал?

Е ти достатъчно много ме пита. Какво да споделя... Гледайте „НАОБРАТНО“ в канала ми в YouTube, слушайте музиката ми, може би ще се припознаете в нея. И бъдете ведри. Малко ни е времето, че да си позволим да го прахосваме в съдене, сърдене, обиди и конфронтации.

 

Интервю на Милен Антиохов

 

Ваня Щерева ни е важна и с музиката си, и с поезията си, и с книгите си, и с всичко останало, което прави в телевизията, онлайн, на сцената и където и да си пожелае! Всяка публика има нужда от стопроцентово искрено и свободно изразяване на нейните творци, а Ваня никой не може да я упрекне в обратното. Използваме повода – новата ѝ песен „Не ти отива“, излязла директно в клип – за да си поговорим по всякакви теми и ето как пак ни се стори, че не сме я питали достатъчно. Прочетете по-долу за петте групи, които би „качила“ в един Ноев ковчег на музиката, за хейта, който не трие и не крие, за проблема с чалгата и изобщо има ли такъв, за това дали има хипотетични несъгласия с представата на дъщеря си Мила Роберт за хипотетичната ѝ сватба, и – разбира се – още:

Често ти отбелязват, че пак – и в „Не ти отива“ – пееш за любовни драми. А ти обичайно отговаряш, че това е най-важната и смислена тема. Имаш ли нужда от любовни драми в личния живот, за да пееш за любовни драми?

Едва ли е най-важната и смислена тема, но е нещо, което се случва на всички и е лесно всеки да се припознае в историята. Не че имам нужда от настояща любовна драма, мога да я карам по стари спомени. Истината за последните ми три песни е, че драмите са бивши. Писала съм някакви неща за тях, имало е хубави фрази и съм ги превърнала в текстове за песни.

Още: Петър Антонов: В театъра всеки може да намери спасение

Коя друга тема си заслужава възпяването и коя тема никога не бихме срещнали в твоя песен?

Следващата ми песен не е на любовна тема. Тя е за мечтите. Мотивираща е. Не мисля, че има тема, по която да си сложа ограничение. Ако ме вълнува нещо, то става на песен.

В 1:36 в клипа на „Не ти отива“ подскачаш като малко сърдито момиченце на дивана - това ли ти беше най-забавния момент от снимките, или? А кое по време на снимките най го повтаряхте, понеже се получаваше по-трудно?

Още: Радивое Андрич: Винаги съм разчитал на своята доброта в работата си

О, нищо не сме повтаряли. Все виках: „Имаме го, караме напред!“. Забавни моменти нямаше, имаше бързане, спокойствие и лекота в бързането, и огромен студ – твърде леко облечена бях за тия минусови температури.

Розата в клипа препратка към „Ергенът“ ли е? Или вече са ни промити мозъците и като видим роза, се сещаме за това риалити?

Розата ми трябваше, за да стане ясно, че тия двамата много пъти са излизали по срещи, но нищо не произлиза от това – няма развитие на взаимоотношенията. (Финалният кадър с пълната ваза с увяхнали рози, в който прибавям поредна роза, прибирайки се отново сама). И да, и в Ергенът се подаряват рози за харесване, но накрая избраницата е една и това може да не си ти. По всичко става ясно и в клипа ми, че май няма да съм аз.

Ти си един от редакторите на „Ергенът“. Би ли имало успех риалити „Момата“ и ти би ли участвала – там 25 ергени да се борят за ръката ти?

Още: Даниел Пеев – Дънди: Искам да провокирам хората да бъдат усмихнати, жизнени, живи

Всичко, каквото захване този екип, е обречено на успех. Просто са много добри. Не знам какво би произлязло от обръщане на ролите, но съм любопитна да видя. Иска ми се да го има, бих участвала, да, но единствено зад кадър, като редактор.

Кадър от видео клипа "Не ти отива"

 

Още: Боряна Братоева: С упоритост и труд... и безсъние – се постига всичко

Кое е най-романтичното нещо: жест, момент, което си видяла дотук в „Ергенът 3“? И кое най-бруталното/грубо/просташко?

Дотук в този сезон най-вълнуваща за зрителите беше извънредната кратка среща на Алек и Маги пред портата. Когато ѝ бяха откраднали срещата и той отиде за малко да я види. Но дотук. Предстоят още много събития в имението. Брутално/грубо/просташко не бих определила. Това означава да осъдя някоя от участничките. Със сигурност не ми харесват някои постъпки, но никой човек не е само плюс или минус. Може да се окаже, че някой, направил грешка, после те пленява с хубав жест. И обратното.

А ако има риалити „ВИП Ергенът“, кои известни жени би искала да видиш в него?

Хм. Хвърли ме в затруднение. Това е невъзможен или много труден проект, защото почти всички си имат мъже до тях и няма да стане. И всички си имат изграден имидж, който не биха рискували. Даже за едно име не се сещам.

Още: Лилия Абаджиева: Човекът е най-голямата загадка, а актьорът – едно от най-големите чудеса

„Не ти отива“ тръгва от демо на дъщеря ти Мила Роберт, което тя е искала да бракува. А ти, както казваш – си „събрала трохичките“ и си ги направила своя песен. Излиза, че сега ѝ дължиш една песен. Или поне „трохички“ за такава. Или няма такова нещо?

Не, няма задължения. Тя е толкова продуктивна, че не ѝ трябва чужда намеса. Даже сега ми е приготвила второ демо.

Ще очакваме! Коя своя излязла вече песен би ѝ дала, ако можеше?

Не мисля, че някоя моя песен би ѝ паснала. Всъщност – всяка, защото тя ще я направи по съвсем друг начин. Ние с нея изобщо не си приличаме в музиката.

Още: Весела Бабинова за „Пистолет в торнадо“: Публиката е моят партньор

В интервюто ни с Мила преди 4 години, на въпроса ни „Как си представяш сватбата си един ден?“ отговорът ѝ е ей такъв: „Искам да не съм бременна, за да мога да се напия много. Представям си маси със страшно много хора. Може би на село. По селски улици с лампички. Селска църква с поп. Духова жива музика. После джаз. Роклята ми ще е на две части – ще става по-къса, за да танцувам по масите. Близките приятели ще вдигат тостове и речи. Няма да е фенси. Ще е като в сръбски филм. Мъжът ми ще е с мустак, но дори да не може да има мустак (което ще е болезнено за мен), ако има добро сърце и чувство за хумор – па ше се оженим.“. Въпреки че и двете казвате, че сте най-добри приятелки, ти все пак като бъдеща свекърва и баба, може би имаш някакви несъгласия все пак по определени точки в представата ѝ?

Хаха, това ли е казала... Ами не се различава от това, което ми каза миналото лято. Явно така ще е. Аз нямам никакви възражения, сватбата си е нейна.

С дъщеря си - Мила Роберт

 

Още: Къци Вапцаров: Вдъхновението е едно от най-великите усещания

В „Не ти отива“, както и сама казваш, припевът леко чалгее – изненадаха ли се много хора от това и какво мислиш за теорията, че чалгата е виновна за почти всичко в държавата ни?

Припевът си беше замислен така, да, но аз си го завъртях в моята посока. Нямам проблеми с поп фолк музиката. Имах проблем с поп фолк живеенето, но вече и с това свикнах. Всички сме на тая земя, за да живеем с радост. Обграждаме се с приятели, които мислят като нас, с които се смеем на едни и същи неща. Защо трябва да съдим тези, които се забавляват с хвърляне на салфетки? Ами те са се обградили с техните си приятели и заедно се чувстват добре така. И това, че нямаме допирни точки двете компании, не означава, че трябва да се мразим. Да си го живеем този живот, дето ни е даден, без омраза и съдене затова, че някой е различен от нас, не слуша същата музика, не се облича като нас, не мисли като нас. Аз не разбирам що хората толкова ги бърка живота на другите. Не е виновна чалгата. Виновни сме всички, че допускаме разделение на база предпочитание, вкус, мнение.

Още: Група „КАКЕ?“: Чарът на начинанието ни е, че не очакваме да бъдем взети насериозно

И сега (макар по-малко) и в Rеstart, и в „Тръгвай“ имаш речетативи – загряваш ли за изцяло хип-хоп песен?

О, да, имам изцяло рап песни, те са готови и чакат да им дойде времето.

 

Още: Део: Когато чуя „Русия“, искам да си мисля за Сергей Бодров – младши, а не за диктатура

 

Какво би казала 25-годишната Ваня Щерева за новата ти песен? А ти какво би ѝ казала сега на нея, ако можеше да се върнеш назад във времето?

Де да я знам кво би казала 25-годишната. Вероятно нямаше да я е чула изобщо. Мисля, че точно тогава не слушах музика, тишината предпочитах. Сега бих ѝ казала: Как си живяла без музика? Как си живяла, без да знаеш колко нови песни излизат всекидневно и колко хубави сред тях има? 

Любознателността ни държи млади. Да си в крак с времето си също. Явно сега съм по-млада от тогава.

Ти не триеш хейта в ютюб коментарите под клиповете си. Кой те е разсмивал най-много с нелепостта си?

Ай... Сега не ми се рови, за да намеря такъв, че ще ми отнеме половин ден. Спомням си последно отговорих на един такъв коментар, та се заговорихме много приятно хапливо и с усмивка. Не трия хейт коментари, защото всеки има право на мнение, аз пък нямам право да им забранявам да го изкажат. Супер нормално е да не ти хареса някой песента - той просто е с други сетива от теб, слуша друга музика. Няма страшно. Да са живи и здрави подателите и на хвалебствията, и на хейта. Истината е, че за последната ми песен дълго време нямаше нито един негативен коментар и вече се притеснявах къде сбърках (смее се).

Още: Александър Кадиев: Страх ме е, но не съм истерясал

А коя е най-креативната измишльотина за теб в жълтите медии? Такава, за която си си казала – „Евала, поне добре са го измислили!“?

Ооо, креативност и жълти медии... не знам, не ми се връзват. Последно смятат, че е „играл ножът“, размятайки снимки от клипа на „Не ти отива“. Георги Русев, гримьорът, който постигна това с лицето ми, трябва да знае, че е страхотен „пластичен хирург“.

Кое е най-скандалното по твоите собствени разбирания, което си правила (не по тези на жълтата преса)?

Абе всичко, което съм правила, го намирам за нормално. Но веднага се лепва етикетът „скандално“.

Неведнъж си казвала, че си със силна психика. Кое най-много те е счупвало (като изключим смъртта на майка ти, лека ѝ пръст)? Как се „извади“?

Ами нищо друго не ме счупвало така. Потъването ми продължаваше прекалено дълго за моите представи - месеци. Обикновено се съвземам за седмица-две след раздели, но тук беше различно. Спасих се чрез лечебния глад на Лидия Ковачева - пълен курс, мисля, че бяха 20 дни, много стриктно спазен, както и 10-те дни захранване. Преродих се, все едно животът почна отначало.

Кой от прекрасните текстове, които си написала за други музиканти (Стенли, Атлас, Ирина Флорин, Антибиотика и др.), ако можеше, би си го взела обратно за себе си, вместо да им го дадеш на тях?

Никой. Те са писани специално за тях. Мисля, че любимият ми е на Ирина Флорин - „Докога“.

Кое е най-голямото ти оправдание пред себе си, което обаче и най те дразни (и в работа, и в личен живот) - че нямаш време; или че нещо друго ти е станало вече по-интересно?

Има ги и двете. Нетрайният ми интерес към нещата е едно от лошите ми качества. Другото е, че понякога не успявам да разпределя времето си правилно. Затова и не ми стига.

Когато нямаш време, има ли обичаен страдащ: магазина за бижута Yagoda, писането, влога ти „Наобратно“, друго, кое?

Да, често пренебрегвам бижутата и работата в магазина - когато започна работа по нова песен и клип. И подкаста ми остава на заден план заради музиката, заради магазина... Искам да съм по-сериозна с „НАОБРАТНО“, защото хората харесват съдържанието - казват, че им влияе като психотерапия. Всеки епизод е много труд - подготовка, снимки, монтаж, и го правя съвсем сама. Но си струва заради тези, които се чувстват добре като го гледат/слушат. Усещам, че го правя само заради тях, иначе да го бях изоставила отдавна. Въпреки че, реално и аз се чувствам добре от това, че им нося хубави емоции.

Един глупав въпрос, моля: ако се самоопределиш в проценти - по колко се чувстваш от музикант, писателка, дизайнерка, сценарист, актриса, влогърка?

Не е глупав въпросът, уместен е. Когато човек прави много неща, математически никъде не може да е 100 процента. В следващия си живот се надявам да имам категоричен избор, да правя само едно нещо. В тоя живот така се получиха нещата при мен и вече е късно за промяна. Но за да си натъкмя нещата за мое успокоение, ще ги обединя всички тези неща в едно - разказвач. И ето - тук вече имаме 100%. Разказвам истории чрез книги, песни, бижута, подкаст...  

Хубав отговор! По-рано стана дума за грима в новия ти клип. На някои места в медиите пишат относно „Не ти отива“, че - цитирам - талантливият грим на Георги Русев те е направил неузнаваема. Това не ли е малко сякаш не е точно комплимент?

Не. Аз знам как изглеждам в огледалото. Ако сложим две снимки - аз в нормален вид и аз в клипа, това са различни хора. И се радвам, че имам променящо се лице. Освен това, аз съм го писала това изречение.

Кой е най-неочакваният комплимент, който си получила за „Не ти отива“?

В коментарите под видеото някой беше написал, че това е най-хубавата българска песен за всички времена. Друг пък казва - „песента е мега тъпа“. И се оплаква, че като кара по цял ден колата си, го бомбардират с нея по радиото непрекъснато.

Не криеш, че повечето ти гаджета са, както се пошегува веднъж, като синове на твои приятелки. Леонардо ди Каприо ги зарязва след навършване на 25 г., ти имаш ли някакви такива конкретни възрастови граници? Какъв тип синове няма нужда да си крият твоите приятелки от теб?

Не помня да съм казвала такова нещо. Това е мит, наложен от жълтите медии. Не отричам, че съм имала връзки със значително по-млади от мен мъже, но те са само две и бяха отдавна. Веднага след това започнах да пазя в тайна личните си отношения. Така че, те няма как да знаят, че е съвсем различно от това, което си мислят. А и това разделяне на възрастови категории много първобитно, бе! Срещат се двама зрели човека, харесват се, привличат се, и? Да си извадят личните карти и: „Ааа, еее, язък. Няма стане. Чао.“. Понякога нещата се случват извън всички измислени норми и предразсъдъци.

Възползвала ли си се от свой любовник/гадже/любим, за да ти действа като муз (мъжката муза?) и после, като си свършиш творческата работа, вече да не ти е интересен – айде чао?

Не. Не ми е хрумвало даже. Възползвала съм се след приключването на историите от самите истории – да, разказвам в песните си за реални минали ситуации.

Кои пет групи (все едно съществуващи все още или не) би „качила“ в нещо като Ноев ковчег на музиката – чието творчество да оцелее, ти би спасила, дори и всичко останало да бъде „потопено“?

ФСБ, P.I.F., Остава, Каризма, Молец.

Кадър от видео клипа "Не ти отива"

 

Ако си продадеш душата, срещу какво ще е?

Срещу повече време, за да правя нещата, които обичам, в спокойствие вместо в бързане.

Нещо, което да споделиш за финал?

Е ти достатъчно много ме пита. Какво да споделя... Гледайте „НАОБРАТНО“ в канала ми в YouTube, слушайте музиката ми, може би ще се припознаете в нея. И бъдете ведри. Малко ни е времето, че да си позволим да го прахосваме в съдене, сърдене, обиди и конфронтации.

 

Интервю на Милен Антиохов

 

Гласували общо: 1 потребители