Живопис и скулптура от XX век

icon
Sofialive.bg
Източник: Sofialive

Националната художествена галерия проследява сложния път на българското изкуство

Националното самочувствие не е разменна монета в коалиционните договорки на политиците, а етична категория, която определя поведението ни. Чудесен повод да си припомним това е настоящата изложба в Националната художествена галерия. Нейните изкуствоведи са се постарали да подберат най-подходящото от историята на българската живопис и скулптура от XX век и да го подредят по четлив начин, проследявайки периода от 20-те до 80-те. В експозицията ще откриеш познати имена с по-малко известни платна, както и непознати автори с произведения, добили голяма популярност.

nhg-4_835

Ако ти трябва отправна точна, ето една от възможните. Социалистическият продуктов дизайн използваше много класически произведения на родното изобразително изкуство. Помниш ли бонбоните Брезово (бяха нещо като дублирана версия на Амфора), няма как да подминеш „Брезовските овчари" на Златю Бояджиев. Хубаво е все пак да се знае, че картината е рисувана през 1941-ва и едва ли авторът е имал идея, че щe я застигне такава съдба. Тема на отделен коментар е доколко стратегията на соц криейтива е била надеждна и дали, докато сме злоупотребявали с бонбони, сме получавали и необходимата доза визуално образование.

nhg-2_1155

Експозицията включва и още имена, които е задължително да разпознаваме: Генко Генков - експресивен, неприкрит, предизвикателен, той никога не е ухажвал публиката и не се е надявал на одобрение; Иван Вукадинов - сдържан, с намек за аристократичност на рисунъка; или Любомир Далчев - скулптор с истинска съдба на интелектуалец.

Намерението на съставителите е било да покажат част от сложния път на българското изкуство. Преминаванeто от възрожденските икони и портрети към модерната тогава пластичност е изисквало куража и таланта на мнозина художници. Да рисуваш, за тях не е било каприз или форма на личностна терапия. А отговорност, нерядко възприемана дори като мисия, важна за развитието на националната култура.


nhg-6_1162

Текст Ивана Мурджева / Фотография Васил Танев