Ghostpoet от Великобритания

В никакъв случай не се смята за поет, още по-малко пък за рапър, въпреки че мнозина изпитват непреодолимо влечение да го наричат и едното, и другото. Ние ще се съгласим с колегите от списание Clash, които определят Обаро Еджимиуе като един от „редките гласове, които се доближават до усещането да си млад, да си британец и да си притиснат от кризата".

Да се опитваме да описваме смесицата от индустриални бийтове, абстрактни синт линии и меланхолични вокали, които го разполагат някъде във и между понятията трип хоп, хип хоп, соул и дъбстеп, би означавало да усложним излишно нещо, което той намира за изключително просто - да си сипва по много от всичката музика, която е попил като гъба за 30 години на този свят. И да разказва върху нея за своя живот - в който, твърди призрачният поет, би се разпознал всеки обикновен човек. Онзи, който бачка от девет до пет, изплаща ипотека и евентуално нощем си играе с някакви електронни музики, които от време на време качва в MySpace. 

Точно такава впрочем била и ситуацията в личната биография на Обаро Еджимиуе. До деня, в който едновременно го уволнили от застрахователната компания, в която работел, и Джайлс Питърсън от BBC му се обадил, че възнамерява да му предложи договор в неговия лейбъл Brownswood Recordings. След това първият албум на Ghostpoet - Peanut Butter Blues & Melancholy Jam ­- изненадващо (или напълно закономерно) се оказва в номинациите за наградата Mercury. Какво се случва нататък, може да чуеш със собствените си уши, ако утре вечер (11 декември) си в Sofia Live Club.

Ghostpoet идва с бенд от трима (клавири, барабани и китара), забива парчета от втората си, записана изцяло с аналогови инструменти плоча Some Say I So I Say Light, плюс най-доброто от предишната. И накрая остава и за диджей сет, за да пуска любимите си тракове на всички времена и актуални звуци от клубната сцена на Острова. Какво повече?

Билети по 15 лв. от Eventim, вход 20 лв.

Текст Стела Вълкова / Фотография Mauro Puccini (втората най-горе)