Всеки е попадал в ситуация, в която с желанието си да се докаже пред някого, да го впечатли, е изневерявал сам на себе си. Дали чрез псевдоизменяне на интересите си, дали чрез присъединяване в съмнителни групички , или просто с една цигара.
Няма как да не се получи така, тъй като още от малки носим в себе си различни усещания за това кое е добро, кое лошо и имаме своите си разбирания за култура, макар в онази възраст да не ги наричаме точно така. И въпреки че излизайки в големия свят, всеки носи нещо от себе си, водещата роля е тази на масовото, на общовъзприетото. Неговото влияние усещаме непрестанно и под него изграждаме вкуса си.
Всяка епоха идва със своите разбирания. Ако ни попитат обаче какви са тези на нашата, какво ли бихме отговорили… Всеки си запазва правото на мнение, така е, но защо ли мисля, че повечето хора ще кажат, че с 21 век е настъпила абсолютната разруха, за култура не могло, видиш ли, да се говори, освен ако не е чалга такава. С такова разбиране съществува огромна част от населението, приемайки това си мнение със завидно спокойствие, без опит за каквато и да е промяна. За щастие, една друга част, без да мрънка и подхвърля злобни коментари, почти спасява света, влагайки в него не мрачен светоглед и недоволство, а напротив- старание и вяра в красивото, в това, че и ние ще оставим нещо на света.
И в този ред на мисли, все се питам - не отмина ли времето, в което беше модерно да си тъп и скучно да четеш? Всъщност! – имало ли е такова време или просто хората сме свикнали да изваждаме на показ негативното, а положителното в картинката да го омаловажаваме. Защо ако един ден разказваме за минали години ще подчертаваме как някакви хора мятат салфетки, а няма да споменем изобщо как други ходят на театър, концерти, творят и намират изложбите за нещо прекрасно? Дори не знам защо едното задължително изключва другото?
Човекът може да е много неща едновременно. Ако ги прави от сърце, усеща се. Ако не обаче… отново се усеща. Рамките са ни излишни колкото негативизма. Времето, когато трябва да си еди-какъв-си , за да те приемат, си е тръгнало и то! Единствените рамки са тези, в които вярваме сами. И е абсурдно да твърдим, че в общество като нашето просперирали само глупави и прости хора или такива с много грим. Не става така. Не мисля, че е ставало дори, но ако е - отишло си е!
Защото на светът не му се гледа вече цирк и май е време да се усмихне ярко на красивото. Време е за новия Ренесанс!
Коментари