Мама - Принцесата в моя живот!

Принцесата в моя живот… Има ли я? Каква е тя? Познавам ли я? Принцесата в моя живот е доста обширно понятие, не мислите ли? Дори не съм сигурен дали е одушевен или неодушевен предмет. Първата асоциация, която правя, когато чуя думата „принцеса“, е с момиче. Красива недостижима девойка, желана от всички мъже. Но тъй като не съм срещнал още въпросното момиче на мечтите си, вероятно за мен тази принцеса е моята майка.

Пенчо П. Славейков много точно е описал чувството, което изпитва едно дете към майка си чрез стиховете:

„Мале, мила майчице/ златна моя сенчице.“ Майката е била и винаги ще бъде сянката на своето отроче, в най-чистия и свят смисъл на думата. Една майка е готова да даде всичко за рожбата си.

Тя е жената, която ни е завивала нощем, за да не ни е студено. Тя е жената, която ни изпраща с усмивка на училище всеки божи ден, въпреки че се поболява от притеснение, когато сме далеч от нея. Тя е жената, която ни обича и подкрепя безусловно до последния си дъх, та дори и след това.

Може и да не разбираме нейната жертва, когато сме малки, но ние я усещаме. Така подсъзнателно, ние мъжете още от момчета си създаваме образ за любимата. Искаме да получаваме същите ласки и милувки, които сме получавали, когато сме били деца. Поради същата причина вероятно и аз съм си изградил представа за жената, с която искам да прекарам живота си по подобие на майка ми. Не знам.

Но това, което знам със сигурност е, че майката е символ. Не показва капчица слабост. Ако оцелее нашата държава, заради тези жени ще е. Огледайте се и ще ги видите навсякъде около нас.

Не ние, не политиците, а те са гръбнакът и силата на нашето общество. Един ден трябва да се издигне огромен паметник на българската жена – как носи две пазарски торби и крачи усмихната към бъдещето.

Aвтор: Петър Разсукански

Тръгна ли си, ще е зима

Нека оберем черешите на някого за последно