Ту-тууу: Ако Бойко водеше часовете по религия

Бойко вече привлече сериозен интерес към Библията с неговия пърформънс за Възкресението. Сега вече дори атеистите знаем какво реално се е случило, след като Бойко ни го разказа почти като очевидец. Как Христос са го мъчили по най-отвратителния начин, тръни му забива́ли в главата, на дървото го върза́ли, всички се отрекли от него и изведнъж се показал отгоре и казал "Ту-тууу!". Даже казал на Тома Неверни "Мушни си пръста, ама само в една рана, няма да ме мушиш по цялото тяло!”

Затова имам идея – ако ще има часове по религия – да ги води лично Бойко! Даже вече мога да си представя няколко основни притчи. Все ще са разказани по сходен начин и бегло ще намекват за неговия личен живот. И няма да звучат толкова като уроци, колкото като пресконференции, но му е простено.

1. Рождеството на Исус – като дойде Коледа

Значи, Йосиф се връща от път и що да види - Мария бременна. И Йосиф казал ма чекай малко ся, аз тука на гурбет ходя от 1 година, връщам се и си бременна, как така? Те нали и двамата били тийнейджъри, щото по онова време така са ставали нещата, малко наивни били. Та Мария му казала - Светият дух ме посети и тъй заченах. И Йосиф сигурно си помислил "Ай тогава Светия дух да му купува дрехи на това дете", ама бил добър човек и повярвал в чудото и ей го на - родил се нашия Спасител.

2. Давид и Голиат – когато опитва да припомни своите корени на човек от народа

Вижте ся, Давид и Голиат е библейска притча, ама може да се сравни с България. Ние сме малка страна, като Давид. А Голиат са ония големите държави. Щото Давид, нали, бил едно хлапе, дето пасе овцете. Аз съм пасал овце. Даже още се чудя що тия IT-та не изоставиха компютрите и не отидоха да пасат овце. Няма нищо срамно да пасеш овце. И ей го, дошъл Голиат и му казал на Давид - бегай бе, мушморок. И всички у село се накъкали от страх, дето се вика. Обаче Давид като извадил една прашка - ама прашка ти казвам, като тия, дето ние си правехме в Банкя едно време, здрави, с кожа. И бааам, шибнал му един камък, ама право у десетката. И така го победил.

3. Притчата за Блудния син – когато някой се отцепи от ГЕРБ, но се върне и иска да напомни, че там той е бащинската фигура и че трябва да го слушат и уважават

Знаете я таа притча, нали? Дето малкия син — гъзар такъв, вика на баща си "Дай си ми наследството" — и заминава да праска парите по кръчми и глупости. Щото не цени какво има, сещаш ли се? И после какво стана? Ама аз фалирах, ама кредити взех, ама искам обратно. И да беше бащата някой такъв злопаметен - да го изгони завинаги. Ама той добър човек, заклал му там прасе ли, агне ли, па го прегърнал и го цунал по челото за добре дошъл. И ся сигурно стария брат се дзвери "Абе, аз тука бачкам като вол, а тоя келеш му правят VIP посрещане", ама тя идеята на тая притча е друга, нали ме разбирате? Да прощаваш колко е важно. Да си осъзнаеш грешката. Такива ра'оти.

4. Ной и ковчегът – когато иска да покаже какво е истинско лидерство и как районните кметове, които не са на ГЕРБ, не се справят с природни бедствия

Ето, днеска вали, поне така чух от вас, журналистите, макар че на вас не може на сичките да ви се верва, хехе. Ама ей го на - Господ така казал на Ной: "Абе, чшш, бай Ной - да стегаш бързо един кораб, че ше ви потопя всичките. Всичките! Ама не кораб да ми правите купони на него, да го духне ветъра, а истински ковчег - с мерак направен". И Ной, човекът, що да прави, почнал - хванал чука, блъска, кове, дърпа животни. Кози, крави, мечки, жирафи, откъде ги е намерил пък тия жирафи не знам - ама всичко живо! Валяло 40 дена и 40 нощи. Тука я някой да ми каже ако вали толко време - къде има инфраструктура, дето да издържи подобни валежи библейски? Няма! Обаче Ной с много труд успява. Значи можело, нали?! Просто се иска мерак! Аз проблем с мерака нямам - аз съм като бай Ной. Ама някои други явно имат.

5. Каин и Авел – когато смята, че му завиждат за успехите и иска да напомни как го хвалят от ЕНП, колко папи са го галили по главата и колко го е обичала Меркел

Ма те са много прости нещата. Знаете ги тия двамата братя — Каин и Авел. Авел си гледал агънцата, бил работлив, Каин — повече на приказки го ударил, като некои колеги тука, дето не пускат микрофона. Ама ей го на, Авел направил жертва. Жертвал се, от себе си дал, всичко направил! И Господ му харесал жертвата. А Каин, дето само много знаел, завидял как хвалят брат му. И му посегнал - на брат си посегнал! Братоубийство извършил! И после Господ го пита: "Къде е брат ти, бе?", а той се прави на ударен с мокър парцал, разбираш ли: "Не знам", вика. Та така, завистта, деца, е лошо нещо — човек като завиди, вместо да се стегне, прави глупости. Обаче накрая Господ пак те хваща за ушите рано или късно.

—

А според теб каква друга притча би разказал чудесно той?

Автор: Георги Емилов