Религия в училище? А защо не Властелина и Star Wars?

Много обичам разгорещените дебати в общественото пространство и колко насериозно ги взимат всички страни в тях. Е, в случая е разбираемо – да се изучава религия в училище, особено в секуларна държава (това е държава, в която религиите са отделени от държавата и свободни от нейното влияние, респективно и обратното). За протокола – България е секуларна държава, чисто конституционно така.

Министърът на образованието пък беше нападнат, защото казал “Децата учат за Зевс, защо не и за Исус?” и хората му се сърдят. Аз пък много подкрепям това изречение! Защото за мен, като атеист, всички религии са митологии. Да не говорим, че всички религии са базирани на чужди митологии, ама това е тема за друга статия. И да, християнството също си е щипнало тук-там за своята митология.

Темата е дълга и сложна и повдига много притеснения. Въвеждането на час по религия в училище може да създаде реални проблеми, особено ако няма ясен план и достатъчно подготвени преподаватели. В една светска държава това размива границите между църквата и държавата и поставя въпроси за неутралността на образованието. В клас, където има деца с различни религии (или без религия), изучаването на само една може да доведе до разделение и напрежение. Има и риск предметът да бъде преподаван не като културна или етична тема, а като догматичен урок, което е особено притеснително в контекста на все по-голямото недоверие в системата. А когато децата така или иначе са претоварени, да добавиш още един неясно дефиниран час, може да превърне нещо потенциално полезно в източник на скука или присмех, вместо на разбиране.

Друг голям проблем е, че за разлика от математиката, физиката или биологията, религията не се базира на проверими факти и научна методология, а на вяра. Вярата по своята същност не е универсална – тя е лична, субективна и често емоционална. Това я прави трудна (да не кажа невъзможна) за преподаване по неутрален и академичен начин. В училище не учим “мненията” на Нютон и Айнщайн, а учим техните доказани открития. Ако превърнем религията в редовен предмет, рискуваме да поставим митологични и теологични твърдения наравно с научните, което подкопава критичното мислене и научния подход като цяло. А в държава, в която децата вече и без това са на последно място в Европа по тези показатели – това може само да влоши проблема. Образованието трябва да дава инструменти за разбиране на света – не предписания в какво да вярваш.

Но да не каже някой, че съм се взел много насериозно и аз – ето още 5 идеи за това какво още може да се изучава в училище:

1. Религия, но само ако я преподава лично Бойко. Аз нямам против. Мъчили го, били го, тормозили го и той накрая казал “Ту-туу!”. Ей тая религия искам да ми учат бъдещите деца, ако ще го има тоя час, друга няма да призная.

2. Джедайска етика и морал. Този предмет ще разглежда философските основи на Джедайския кодекс, принципите на самоконтрол, отричането на страха и значението на вътрешния баланс. Учениците ще научат кога е морално допустимо да използваш светлинен меч и защо гневът води към Тъмната страна. Ще се анализират ключови дилеми, като например: "Трябва ли Анакин да е изключен от Ордена заради лични привързаности?" или "Йода – пример за мъдрост или токсична тиха пасивност?".

3. Основи на хогуортските добродетели. Този предмет въвежда учениците в моралните и етични устои на четирите дома в Хогуортс. Ще се изследва смелостта на Грифиндор, мъдростта на Рейвънклоу, лоялността на Хафълпаф и добре прикритите амбиции на Слидерин. Всеки модул разглежда добродетели като честност, състрадание, саможертва и стратегическа лъжа за постигане на целта. Учениците ще разпознават токсичното приятелство чрез кейс стъди "Хари и Рон срещу Хърмаяни в частта с балния танц" и ще дебатират въпроси като „Приемливо да използваш проклятието Империус, ако е за добро?“.

4. Вярвания в Средната земя. Тук децата ще разглеждат въпроси като този как елфите, хората, джуджетата и хобитите възприемат съдбата, боговете и същността на злото. Ще се анализира ролята на Пръстена като символ на корупцията на властта – и защо Фродо не е герой в традиционния смисъл. Учениците ще научат значението на песни като средство за предаване на история и ще проведат час в пълно мълчание, за да почетат Гандалф в Мория. Споровете „Саурон или Саруман – кой е по-виновен?“ ще развиват критично мислене, което иначе липсва от темата за религиите. През последната седмица всеки ще създаде личен герб и ще получи церемониално име на елфически.

5. Митология на Вестерос. Курсът изследва вярванията, традициите и култовете в Седемте кралства – от Старите богове до вярата в Седемте. Специално внимание ще се отдели на феномена „зомби апокалипсис в Севера“ и дали е убийство наистина, ако убиеш бял бродник. Учениците ще сравняват концепциите за чест при рода Старк с идеята за "оцеляване на всяка цена" при рода Ланистър. Курсът включва и симулация на съвет на малкия съвет, където всеки се учи да говори много, без да казва нищо – идеална практическа подготовка за бъдещи политици и министри на образованието.

Без майтап, тия предмети ще развият повече децата и ще ги научат на повече критично мислене, отколкото претрупаният с академични знания материал, който (не) изучават днес. Баси пробитата система.

Та, още идеи?

Автор: Георги Емилов