На всеки се е случвало да изпадне в неприятна и сконфузна ситуация. Ние сме сигурни, че ще се припознаеш в много от описаните моменти по-долу, в които направо ти се е искало да потънеш в дън земя и да изчезнеш от притеснение.
Ще излъжеш, ако кажеш, че поне веднъж не ти се е случвало да си на касата на някой магазин, например, и да чакаш. Касиерът ти връща рестото под формата на стотинки и банкноти, малко след това ти връчва и касовата бележка. Бързайки да прибереш всичко по съответните отделения в портфейла си, служителят ти подава и няколкото торби с покупки, а ти вече си се изпотил до неузнаваемост, имайки предвид че след теб се е заформила километрична опашка от чакащи клиенти.
Представи си как някой те поздравява и ти задава въпрос. Естествено, без да обърнеш много внимание, ти подобаващо му отвръщаш и му отговаряш на въпроса. Секунди по-късно ти се иска да можеш да върнеш времето назад, защото ситуацията е следната: човекът те гледа глупаво, недоверчиво и обяснява по хендсфрито как някакъв идиот си мисли, че говори на него.
Разхождаш се по улицата и си набелязваш някакъв магазин, който искаш да посетиш. На вратата, точно пред очите ти, има огромен надпис, пишещ накъде се отваря. Но винаги, ама винаги, ако пише „Бутни“, ти дърпаш и съответно – обратното. И разбира се, за да е пълна картинката, има поне един свидетел на неловката ситуация, който веднага си изгражда мнение за теб, че най-вероятно си неграмотен тъпак.
Моментът, в който със сигурност си изпадал не веднъж – когато чувстваш, че собствената ти преценка те е подлъгала. А именно: ходиш си най-спокойно, слизайки по стълбите, когато решаваш, че има по-голямо разстояние от една стълба. Правиш голяма стъпка и:
а/ пребиваш се по стълбите
б/ сърцето ти започва да бие лудо, защото сякаш си бил на крачка от смъртта
И в двата случая изглеждаш глупаво и смешно за околните. В същото време си благодарен, че си още жив.
Срещу неловък момент в тълковния речник трябва да пише – моментът, в който виждаш познат в далечината, но той още не те е. Започваш да се правиш, че не си го видял, докато дистанцията не се е скъсила достатъчно. И ако това ти се е случвало и ти се струва неловко, припознаваш ли се в следната ситуация: виждаш някой познат, който също те забелязва. И тъй като е неудобно да не му кажеш „здравей“, се доближаваш до него, а той говори с някакъв близък човек до него. Ето това е неловко – не можеш вече да го подминеш, не можеш и да го прекъснеш и просто си чакаш да приключи.
И не на последно място – когато кажеш на някой познат „чао“ и осъзнаеш, че сте в една и съща посока и вървите с едно и също темпо…
Автор: Евгения Тошева
А тук можеш да прочетеш 10 незабравими цитата от Одри Хепбърн
Коментари