Цитатът в заглавието не е случаен. Взет е от песен на един известен софийски рапър. Избрах го, защото любовта, която излъчват думите му, е достатъчен аргумент колко много привързаност изпитват Боровчани към своя квартал. Не е без резон! Имам честта да прекарвам значителна част от времето си в квартал като Борово. Спокойствието, което струи от уличките, винаги ми е напомняло на родния ми варненски квартал – Чайка. Детски градини и училища, разположени на равен интервал спрямо жилищните блокове. Пейки с пенсионери, говорещи си за „ах, тази държава...“ изпъстрят останалата част на квартала. Когато се стъмни и уличните лампи заблещукат над детските площадки за игра, тийнейджъри с бира и цигари в ръка изпълват със смях и викове иначе тихите междублокови пространства.
Всичко това описва идеалния квартал. Онзи, в който бихме могли да отгледаме децата си, спокойни за бъдещето им. Нека обаче не заемам повече от времето ви с прочувствени описания на онова, което и сами бихте могли да видите. Ако трябва да събера Борово в едно изречение, то би звучало така – „Изпъстрен от всякакви на цвят чадъри плаж, пълен с разнообразни типове, интересни хора.“
От първо лице се запознах с динамиката на Борово. Малкият житейски опит, който имам, ми е доказал, че възрастните хора са онези, от които можеш да очакваш всичко... и не са толкова беззащитни, колкото се представят. Отивайки при мои много близки роднини осъзнах, че съм забравил ключовете си за общата входна врата. На момента прецених, че частта на деня не е толкова проблемна и ако прозвъня на няколко звънеца, за да ми бъде отворено, няма да събудя никого. Веднага действах! Звъннах на три апартамента. Естествено, по неписаните „късметлийски“ закони, които винаги са управлявали живота ми, съсед от етажа под този на роднините ми, излезе видимо афектиран от това, че съм си позволил да докосна звънеца му и да помоля за помощ. Възпитано се представих с две имена и споделих при кого отивам. Насреща ми бе отвърнато с троснато поведение и явен опит човекът сам да счупи вратата на дома си след като я блъсна толкова силно на затваряне, че парапетите на общото стълбище извибрираха на поне два етажа разстояние. Тогава разбрах, че в Борово агресивните възрастни хора са често срещано явление и всеки бастун е потенциална бухалка.
„Кон бе, кон!“ Култовата реплика от интернет пространството идеално описва пътната обстановка в квартал Борово. Чувал съм да казват, че в столицата неидентифицираните превозни средства (НПС) са с предимство дори пред трамваите. Вярно или не, в Борово царуват съвсем различни правила за движение по пътищата. Пазете се от каруците - апел към всеки шофиращ в квартала. Най-засегнати са районите с концентрация на метални съдове за отпадъци. Там обикновено се случват сбирките. Родители, запознайте децата от малки с тези НПС-та. Ще им е полезно, когато пораснат. Тогава ще знаят разликата между конете от научно-популярните канали и тези от свърталищата около контейнерите.
Боролюбци, искрено вярвам, че конете и хората от малцинствените обществени групи не могат да секнат онази привързаност, която таите в себе си. Помнете, че онова, което не ни обира, ни прави по-внимателни, така че бъдете нащрек!
П.С.: В заключение бих си позволил да спомена, че не съм искал да нападам лично нито един боровски жител. Имате няколко десетки причини да сте горди с квартала си, така че искам да виждам вирнати брадички и помнете, че от фантазията няма по-вкусно нещо в София!
Коментари