Дилема - мъгла или смог?

Трудно е да браузвате из социалните мрежи и новинарските сайтове, без да попаднете на спор под някоя новина за качеството на въздуха напоследък. Спорът редовно изглежда така – един човек казва „Преувеличавате, винаги е имало мъгли”, втори му опонира с „Ти тъп ли си, това не е мъгла, а смог”, трети казва „София е в котловина, нормално да има мъгли”, а четвърти стои отстрани, пляска се по челото и му иде да излезе навън, да вдиша три пъти с пълни дробове и да приключи земните си мъки. Затова нека се обърнем към фактите, след което спокойно можем да ги ползваме в поредния интернет спор. И без това ще го има същия догодина, макар и двете страни да не осъзнават, че реално са кажи-речи единодушни. 

Какво е мъгла?

Мъглата представлява микроскопични водни изпарения в приземния въздушен слой, които не могат да се вдигнат нависоко заради високото атмосферно налягане. То притиска изпаренията близо до земята, заради което те се натрупват и образуват бяла мъгла. Конкретно зимната мъгла се нарича „радиационна мъгла”, но не защото е радиоактивна, а заради радиационното охлаждане на въздуха над сушата. Земята се охлажда, въздухът губи способността си да задържа влага и водата започва да се кондензира.

Какво е смог?

Смогът е комбинация между мъгла и дим. Дори самата дума на английски е комбинация от думите smoke (дим) и fog (мъгла) – smog. Смогът се формира, когато летливи органични вещества, озон и азотни и серни оксиди влязат във фотохимична реакция със слънчевата светлина и образуват токсични химични „коктейли”, които приемаме с всяко вдишване. В градовете има купища различни източници на дим, най-очевидните от които са печки на въглища и дърва (или по-лошото – гуми, пластмаси и прочие гадости, които се горят в гетата) без филтри, автомобили (особено такива със свалени катализатори) и индустриална дейност.

Микроскопичните капки в мъглата са изключително „привлекателни” и „лепкави” за всякакви замърсители като дим, прахови частици и дори радиационни прахови частици. Затова комбинацията от мъгла и замърсители се превръща в смог, който е опасен за здравето. От него най-често страдат хората с респираторни заболявания, но дори да нямате такива, този опасен коктейл влиза във вас. Когато вдишвате, клетките в тялото ви търсят кислород, а когато вместо такъв им доставяте замърсители, това може да доведе дори до проблеми, нямащи нищо общо с респираторните заболявания. А колкото по-гъста е мъглата, толкова повече вредни вещества могат да се задържат в нея.

И да, винаги е имало мъгла, но трафикът и индустриалната дейност са по-засилени от всякога. Mъглата по принцип няма миризма на пушек, не е сива и не е задушлива, освен ако нямате сериозни дихателни проблеми. А и мъглата в планината не е същата като тази над града, нали?

Да, мъгла е. Да, опасно мръсна е.

Точно затова в спора „Мъгла е!” срещу „Не, мръсен въздух е” няма победител – истината е и в двете, но в никакъв случай само в едното. Най-лошото обаче е омаловажаването на проблема с мръсния въздух – както от спорещите, така и от институциите, чиито мерки се ограничават до призиви като „Използвайте градския транспорт” без обаче да се дава стимул за това като бял или поне зелен билет, дори при стойности на ФПЧ, с които София се нарежда сред лидерите по мръсен въздух в света.

P.S. Авторът е изкарал година в ХТМУ, специално си е питал преподавателите за смога и мъглата и си е взел изпитите по химия. Но не и тези по висша математика.

Автор: Георги Емилов

За пестеливостта: 10 прости и ефективни начина за намаляване на разходите за ремонт

Обядвай в центъра и полудей!